Кадрилът на смъртта

На слепий случай аз не вярвам, —

и купих сичките билети…

Трам, ти, ри, ли, ри… И спечелих

        Богинята на Хубостта!

Тя,

Добре, но Афродита има

        съпруг ревнив… Хоп!… Мирен стой!

Недей ме стиска толкоз силно!

Вулкан ако угади нещо…

Тра, ла, ла… Горко нам тогази!

        Знай да си отмъстява той!

Той.

Тум, та, ра, бум… Вулкан не искал

        съперници!… Я виж, глупак!

Тогаз, защо е взела Венера?

Такваз жена ли мяза нему?

Защо, — шопар като се знае, —

        на бисера е турил крак?

Хоп, ла!… На този хром вълшебник

        неща да те предам… Не, не!…

Богиня трябва да богува.

Бъди готова, мила дружке,

хоп!… Утре, твоя обожател

        далеко ще те отведе…

Тя,

Не утре, Павле мой, почакай

        да пообмислим този план…

Тра, ла, ла, ла… Потрай шест дена!

Мълчи!… Отело на изглежда…

хоп, хоп… Я виж какъв е бледен,

        като мермерен истукан!…

Дългомустакатий Господин,

О, сътворение нечисто,

        о, болно женско същество!…

Душа сто пъти вероломна,

и сто пъти коварно сърце!

Вечновековно въплощение

        на нескончаемото зло!

Прелюбодействащата двойка,

Тя,

(На себе си:)

Да бягам, — или да не бягам?

        Въпросът ето где стои!

Мъж умен и любовник хитър,

това съседство е опасно!

Единий или другий трябва

        да се премахне… Та, ри, ри,!…

Той,

(На себе си:)

И свърши се!…Надвих дракона

        и златното руно превзех!…

Намерих ключът на Едема,

и мълком се поркарах вътре!…

О, завладях една богиня,

        кумир — от людски храм — отнех!

Дългомустакатий Господин,

И ето на, какво примамва

        жените!… Къдрава коса,

румяни бузи, бели зъби,

разврат лустросан, блуд в коприна,

пороци мазани с помада,

        фрак на гърба, — фрак на ума!

На, — туй распутство елегантно,

        на, туй е женски идеал!…

О кръв свещена, кръв честнейша,

кръв по плещите на Исуса!

Говориш на жена за длъжност —

        а тя ти казва: Искам кал!…

Кал искат, смрад великосветски!

        Опопонакс размесен с гной!

Ръце нечисти в чисти ганти!

С бензина трити панталони, —

и болести прикрити с пудра!…

        А ум… — но тук не трябва той!

И ето на, кой нарушава —

        О стид! — супружеский покой!

Прогнилий този хубавеляк,

полвин човек, — полвина дъвка,

гермафродитска тлъста съвест,

        притиснат дух под педя лой!

Пък аз, нещастний, — [о! Паднете

        небесни огневе връх мен! —]

пък аз, Илот пиян от обич,

пък аз, към дългът съм привързан,

и верен кат’ овчарско куче, —

        Жив съм умрял на белий ден!