Той,
Тра, ла, ла, ли,
колко хубави жени!
Хоп, ти, ри, ри,
хубави като мечти!
Тя,
Я гледай какъв се е разхубавил!…
Хоп!… Нема без Гога приятен кадрил!
Той,
Че що, като съм одъртял?… —
Да немаш косъм бял —
не туй е за жените важно; —
Не!… Сърчицето да е младо!
О, имам, имам време още…
Хоп, хоп!
Че пак и втора младост до-ще…
Хоп, хоп…
Тя,
Тра, ла, ла… Петърчо, изгубих
един брилянтен пръстен… Хоп!
Уф, тази рокля — що я гудих?
Кроеж и цвят… Тфу! Същи сноп!
Хоп, ла… Ще си поръчам, утре,
две рокли от Printemps, в Париж…
Една bleu pale и друга loutre…
Петраки, що се тъй потиш?
— — —
Един Играч,
Пустите моми!
Уж невинни, безпорочни, —
Но всички почти
са на ореха подобни…
Всяка от тях
в сърцето си
зла язва крий, —
дърт някой грях…
Петимен ставаш,
орехът грабваш,
счупваш го… — Вътре
червейче мърда…
Младоженците.
Той,
Тежко ми на надеждите —
безумните назежди…
А, ах… Болят ме кълките…
Проклетите ми кълки…
Тя,
На Гогенцето веждите,
копринените вежди!…
На Гогенцето зъбките,
мермерените зъбки!…
----------------------------
Един Играч,
Туй, — любовта, — кой знай какво е?
Неща да кажа зло, добро е…
Но много чуден
уж с него си добре познат,
и като майстор практикуваш, —
и пак от ден на ден западаш,
и се по-неспособен ставаш,
и нищо, най-подир, не струваш!…
Младоженците.
Той,
Сега разбрах живот какво е!
Но късно вече, късно, да!…
Назад да мога да се върна,
в онез блажени времена, —
когато, — прекрасен и весел ерген, —
момите и булките мряха за мен!…
Къде сте, хубави лета!
Уви! Какво ти съм направил,
о, двадесет годишна възраст,
та тъй побягна за всегда!
Тя,
Какво бърбориш тъй, Петраки?
