Той,
Неща приятни, нежни, сладки…
Обичам те, о ангел мой,
със обич жарка, безгранична,
тъй както инокът обича —
всред манастирския покой —
Небесната Царица…
Тя,
И ази, Петре, та обичам…
Но имам нещо да ти искам…
Той,
Кажи какво, кажи…
Тя,
За две рокли пари…
Той,
О, даже и за три…
Тя,
Merci, merci, merci!
Mon adorable ami!
Тра, ла, ла… Царят на мъжете
е моя мъж… Тра, ли, ли, хоп!
Дърт пърч, треперят му ръцете,
но верен и покорен роб!
Шейсет и пет годишен, клетий,
и влибен, влибен до уши…
И се ме киче, труфи, глези,
на колене пред мен седи…
О, страшна лудост в лудините!…
Изнемощений тоз дъртляк,
с огаснал поглед на очите,
на мрене веч — е влибен пак!
Тъщата,
Прекрасен зет!… Великодушен,
добричък, мирен, тимирут.
Лицето му, — бут свински, пушен;
Но сладък бут! Но сладък бут!
Потънал в нежности и вино,
пиян от обич и вермут,
прогнил в желание безсилно…
О, луд е, — но полезен луд!
Той мене либеше, нещастний,
и либи ме години три…
Но аз му дадох дъщеря си,
тя поскоро ще го стопи…
Преди женитбата… — Горкана!
Ядяхме само кашкавал!
Се голи, боси… На краката
А днес!… Какво време настана!…
На, Златний Век това е то!…
Каквото видя и похвана
се преобръща на злато!
Днес наш’та къща заприлича
на Мохамедовия Рай, —
каквото да поискаш — има, —
ръка простри и викай:
Младоженците.
Той,
Глава ме боли…
Свят ми се върти…
Какво е туй нещо? Ушите ми пискат!
Тя,
Не бой се… Обувките, друже, та стискат…
Утре ги хвърли,
други си купи…
Хоп, ла, ла… Сякаш че ме носи
ветрец върху крилата си…
Злощастний Петърчо!… Какво си
плашило!… Тичай си легни!
Аз мога и без тебе, друже…
Недей се мери с мене ти…
Стар мъж за нищичко не служе!
Хоп, ла… Върви си, тичай спи…
Той,
Пред мене като че стои
мъгла дебела, гъста…
Ах, Боже, що ме тъй боли
