необичайно кръста?…
Тъщата.
Нещастникът! Не му се иска
за мрение нито да помисли…
Но катастрофата е близка,
животът му на косъм виси!
Добре че го накарах вчера
да се подпише на книжата…
Тра, ла, ла… Знае Баба Кера
где има желад из гората!…
Хе, дъще!… Сичкото имание
остава нам, по завещание…
Сто лева приход чист, на ден!
Бот да те блогослови, зетко…
Да си огаснеш сладко, легко,
но скоричко, — и преди мен!
Смъртта.
Бре старо харо, бре младоженецо белобрадий,
що търсиш тука, при тези луди хороиграчи?
Върви си вкъщи, всите си работи нареди,
че подир три дни апоплексия ще те свали!
Не е то за дърти, —
декемврийски бал!
Жената се сърди
на кавалер бял!…
На твоята пора
разумните хора
в дома си стоят,
готвят се да мрат!
4.
Той,
Признавам, да, че мойта Мара
е твърде учена жена…
Но малко стара…
Тим, тра, ла, ла…
Но грозничка, но тъничка,
но сухичка, но късичка,
но слаба като пръчичка,
но прекалено дълговрата
и непростително гърбата…
Тим, тра, тра, ла, ла…
Пък аз злочестий, хубостта
ценя повече от ума…
Тя,
Защо е пак така Иван,
ту начумерен, ту засмян?…
Той,
Учение не искам аз
от жената, —
но по врата й лой, — и маз
по ребрата…
Тя,
Прекрасен, силен, горд орел
сдружен с врабчета, —
тъй ми се вижда моя мъж,
при тез момчета…
Той,
Аз бих обичал тлъстините,
изящните черти, гърдите,
прекрасната снага, плещите,
на тумбеста една селачка, —
(например, нашата готвачка) —
но Евридипа и Софокла,
но Милля, Спенсера и Бокла,
(когато носят фуста, рокля)
но мего да обичам, не!…
Таквоз е моето сърце!…
Жена ми трябва, да, жена,
и женско хубаво лице,
и женски пресни устица, —
а не философ без мустаки,
а не мислителка добра…
Науките са твърде сладки —
но по е сладка хубостта…
Оркестърът,
Тодоре,
Тодоре,
булки се продават!
Олеле,
олеле,
колко ли ги дават!
