Туй същество не е за мене,
тако ми мор, пъкъл и бяс!
Безмилостното Провидение
тирански се обхожда с нас!
Не, туй женище полудиво,
таз зла вертепница стои
в живота ми — като плашило
посред един бостан… Уви!
………………………
Но, впрочем, человек кат’ мене,
не казва никога: Уви! —
а двете си ръце подпретва
и търси злото да надвий!
Откак човешкий свят светува,
законно е всегда било
отрова с яд да се лекува, —
да се премахва зло чрез зло!
………………………
Ще я затрия!… Тя ми прече,
не е другарка тя, — а зид
пред мен издигнат, — да не влезе
в очите ми ден ясен, чист!
Ще я затрия!… Да, законно
и позволено е всегда —
да се спасяваме от робство, —
макар с предателска ръка…
Смъртта.
И тези глубоки и бистри очи
за внаги ще се затворят,
и тез доброгласни и умни уста
днес за последен път говорят!
Утре, часът по три,
таз плът ще се вцепи,
и ще се заледи
сърцето в тез гърди…
А той, убиец
на туй сираче, —
в тъги потънал
три дни ще плаче…
Три дни ще лъже,
и на четвъртий
нови ще свърже
любовни връзки…
5.
Той,
Възкрасва мощната природа
от месец Май на месец Май!
Посред стихиите световни
прехождат бурите, отхождат,
скръбта чловешка само трай!
На сяко земно разорение
изчезват мрачните следи,
когато пролетта покрива
с цветя горите и полята, —
но горкий спомен в нас седи!…
Летата бърже се изнизват,
и, като сухи листовце,
исхвръкват наш’те дни щастливи!
Но горестното съжаление
остава в нашето сърце!…
В праха тъй жалко се търкаля
ранений гълъб, в кръв облян,
и се към небесата гледа,
опитва се да хвръкне, — пада
от пагубний куршум възпрян!
…………………………
Тя,
Каква мелодия богата!
Тра, ла, ли, ли…
Омаяна ми е душата!
Ти, ри, ла, ри…
Той,
Проклевам те, о ти, която
предателски осуети
младенческите ми надежди,
и ме направи да изгубя
възторжените си мечти!
