…………………………
Тя,
Ела в буфетя, мамо,
че много ми е гладно…
Той,
И мойта гибел безконечна
тя днес нарича слепота!
Скърбите ми нарича лудост,
приканва ме да я забравя,
да търся щастие по света!
— „Върви! — ми каза тя на присмех,
утеха другаде търси!
Не е изчерпан по земята
на любовта свещений извор,
иди, иди се насити!… …“
… Немей, о жено! Остави ме
на гръб да нося тежък кръст!
Неща аз вече земно щастие, —
ти в мен една остави жажда,
и тя е жаждата за мъст!
За человек комуто червей
сърцето къса и дроби —
да връща зло за зло е длъжност!
И който знай да ненавижда
умее да си отмъсти!
Оркестърът,
Метни ми го,
Буля Колевице, млинчето,
ще го ядем
с Ивана
Шаламана
в хармана!
Той,
Но не!… Бъди за мене мъртва!
Загубена за мен бъди!
Ти бе нетрайний лик веществен,
ти сянката бе измамлива
на моите влибени мечти!
Излъга ме, добре направи, —
ти ме възвърна на света!
Ти бе веригата която
духът ми обкован държеше —
аз трябваше да те строша!
Далеч от тебе, в сълзи чисти
душата си ще претопя…
Разкаян, с пълна вяра в Бога,
аз миналото ще забравя
и вторий път ще се родя!
……………………
Оркестърът,
Садила мома край море лозье,
край море лозье, със бяло грозде…
Той,
Припадам вече безкрамолно,
лице навеждам, Творче мой!
Пред горестното всесожженье
на мойта младост, коленичам
и искам прошка и покой!
Делата ти високославни
не можем ний да разберем,
но мъките на приучават
убежище да търсим в тебе,
да търсим в теб да се спасем!
Ръката си всемилостива,
О Боже мой, над мен простри,
от грозний спомен изтръгни ме,
и бездната в която гина
с любов към тебе изпълни!
…………………………
Смъртта,
Към мен ела, при мен ела,
человече победений,
при мене нема теглила
и сълзи безконечни!
Не искай, не чакай живот подновен,
това е химера, лъжовно видение!
За сърце ранено и дух уязвен,
прибежище аз съм, цярът е при мене!
6.
(Последна фигура).
