Тя,
Тра, ла, ла, ри, ли, ри…
Там онзи глупав финансист —
какъв трепери като лист
кога ме доближи!
Той,
Пред адските врати кой смее
речта
В една ехиднинска утроба
кой търси милост и спасение?…
Уви!… Аз бях това дете!
Но бях дете!… — О, позволи ми,
Господи мой, да разбера
защо от най святото нещо, —
от любовта, — се ражда злоба
и нескончаема тъга!…
И днес, от зли ветрове гонен
на дясно, ляво, навсъде,
търкалям се аз непрестанно,
като през еснта печална
распадалите листовце…
……………………
Тя,
Не зная има ли в программата
Ужасно съм нервозна… Хоп!…
Той,
В деня когато коленичих
за първи път пред теб, смутен,
в деня когато ти поднесох
в подарък жарката си юност, —
„— Живей, ми рече ти, за мен!
Живей при мене и чрез мене,
Обичай ме, о друже мой!…“ —
Тогаз, с детинско възхищение,
под твоите стъпи аз поставих
ненарушенний си покой!
„— Обичам те!“ ти казах страстно,
и те прегърнах, изступлен!……
С демонски хитрости тогази
ти бъднината ми обсеби —
съдбата ви отнесе в плен!
Ходих след тебе безуклонно,
при тебе като роб стоях,
безропотно търпях мъчения…
Но ти ме най-подир отритна
с безмилостен, коварен смях!
От юношеската ми жажда
за животворний идеал,
от нежността ми безгранична,
от щастието ми, ти направи
две шепи пепел, прах и кал!
От пламенното ми желание
да бъда между злите благ,
от сичко в мен добро и чисто,
от моя гений, ти направи
хаос и дим, геенски мрак!
Въсторженост и вдъхновенье —
по вятъра ги пръсна ти!
О, распиля ти безвъзвратно
пресветлий цвят, свещений пламен
на утринните ми мечти!
…………………………
Тя,
Бих взела за любовник
селски някой поп,
мръсен някой шоп, —
но никога чиновник!
Той,
Като една разбита арфа
сърцето ми сега мълчи!
О, мойта песене изпяна, —
в борбата земна паднах грозно;
враждебна мощ ме порази!…
Кат’ купища от развалини
животът ми пред мен стои!…
И в туй грамадно разорение
опазих само горкий спомен
за светлите си младини!
На сън прошедшето си виждам,
и, разтреперан, скоквам прав,
и струва ми се че ме спира
една дебела плоча мрамор, —
че ме притиска епитаф!
