Тя,
Се весели лица,
се погледи засмени,
се радостни сърца!
О, колко са приятни,
ти, ри, ти, ри, ти,
зимните нощи!
Той,
Каква жена!… Каква съпруга
Умразна!
Кат’ нея грозна нема друга
на бала!
Тя,
Дан, ду, дан, ди
Кадрилът е измислен
от някой ангел влибен…
Дан, ду, дан, ди…
Оркестърът,
Кой която либи
ней да си земе!
Той,
Не съм я никога обичал!
Обича ли се
На място неин мъж да бъда —
хром, ням и сляп защо не съм!
Не мога и да я почитам!
Почита ли се мръсен гад?
Не съм я никога поглеждал
без отвращение и яд!…
Тя,
Иване, душко, сладко либе,
не искаш ли да си вървиме?
Той,
Не бързай толкоз… Има време!
Нима се тук на шиш печеме?
Тя,
Обичний мой, не се сърди…
Да бъде щото искаш ти!
Той,
Махни се от главата ми!
Туй искам само… разбери!
Не си ти за търпение веч…
Върви… върви където щеш…
Тя,
Невести гиздави и млади,
румяни булки и моми,
жени от камък по-корави,
сърце от лед, от лед души, —
О, вий, които се боите
от любовта като от смърт,
които знайте да държите
в хомот безжалостен мъжът, —
О майсторски високоумни
на разни видове сплетни,
жени в тиранството искусени,
блаженнийши в света жени, —
Простете ме, сестрици мили, —
обичам мъжа си!… О, да,
Туй злодеяние: — да либи
съпругът си една жена, —
Туй престъпление грозно, скверно,
извърших го, на зная как!
Да, зная!… Исках щастие вечно,
и ето ме злощастна пак!
……………………
Оркестърът,
Бий ме, мъжо, бий,
’ко щеш ме убий,
юрдечката
на клечката
не я купи ти,
кафенцето
в джезвенцето
други го плати!
Той,
