дискретна тъмна нишка. Държеше букет лилави хризантеми, купени от „Гербер“ наблизо: бяха ги видели преди малко и не бяха от най-скъпите. („Стиснат като всеки баровец!“) Почакаха да се завърти около оста си, за да огледат профилите му: носът му бе малък и прав, устата — малко вдадена навътре, а брадичката — леко изпъкнала, но не чак като при „обратната захапка“.
— Не е „обратна захапка“, как ти се вижда? — попита Ивет, страдаща от непоносимост към хора с енергична долна челюст: беше й внушено, че са перверзни по природа, годни за лидери, но тиранични за съпрузи.
— Спокойно! — През цялото време Стела се мъчеше да смъкне напрежението й. — И не се втренчвай толкова в детайлите. Иначе рискуваш да си останеш кючеклийка до пенсия!
— На години как го намираш?
— Между четирсет и петдесет.
— Уха, татенце! Няма ли да ти преседне крехко месце?…
— Има потенциал най-малко още двайсет — продължи Стела. — Не ти трябват и повече: ще си минала четирийсете, когато сексът за жената става рутинно занимание, понижаващо качеството на вагиналната флора.
— Страхотна си!… Ма коя беше столицата на Австралия, ако ме попита, Мелбърн, мисля?
— Няма да решавате кръстословици! Във всеки случай не е Мелбърн, а Канбера. Ще я запомниш по сиренето камамбер.
— Оле, почвам да изкукуригвам!
— Излизай и го довеждай веднага! Ще вземеш да направиш някое изпълнение, докато се моткаме.
Ивет стисна пръстите й.
— Стелче, няма да ме хареса! Имам предсантиман!
— Глупости! Много си готина, не се глези!
— Дребен ми изглежда; ниските мъже харесват високите кобили.
— Заеби ги тия!
— Той ще хареса теб, имам предсантиман!
— Предсантимайната ти!!! — Стела я бухна по рамото и я тласна към входа. После я наблюдаваше как се появява пред госта и му обяснява с ръце, очи и уста: „Абе що стърчиш отвън, та не влезеш, ние сме там, с една приятелка… И за цветя си се охарчил! Много са готини… Това е «Приста», както виждаш, да влизаме, че и това временце, мам си джейс!“
Доведе го на масата, като го побутваше оттук-оттам.
— Запознай се, Стела се казва, много е готина, нали? Висока, стройна… Да я видиш на дансинга — мъжете разтягат ей такива ластици…
— Кротко, Иве! — смъмра я Стела и подаде галантно ръка на мъжа, който се наведе, леко морав от вълнение и начална хипертония, и целуна ръката й, съобщавайки фамилията си:
— Мерджански, мерси!
— Трябва да сте от Котленско? — заинтересува се Стела. — Мерджаните са от Котел и региона.
— Карнобат, госпожице!
— Светът е малък!
— Госпожицата също е от Карнобат?
— Не, но съм участвала в етнографски проучвания; познат край!
— Хубав край — хубави хора! — възкликна Ивет. — Имаше такъв филм!…
— Я! Я! — Мерджански преодоляваше първоначалното смущение, оглеждаше се, изучаваше обстановката. — Нещо да се почерпим?
— Ще дойде момичето, господин Мерджански, при нас сервитьорите се движат в забавен каданс — каза Стела и съжали за изтърваната дума, която бе непонятна за госта.
— Простете, не разбрах…
— Не са като в Канбера, искам да кажа, там сервитьорките са с ролкови кънки, нали? Но пък българките са по-красиви! Какво ще кажете?
— О, йес!
— И в Канбера сигурно има готини — намеси се Ивет, — милионен град… Всъщност колко милиона е столицата на Австралия?
Мерджански се замисли за миг, но не искаше да рискува.
— Да си призная, не знам… Аз живея в Бърт.
— Не съм го чувала! Ти, Стелче, чувала ли си го — какво е то: град, село или нещо сбъркано, като нашия Дунав — мост?
— Град в Западна Австралия, госпожице. Там са прериите.
— Запад? Може! Мангизите са винаги на запад. На изтока са… помогни бе, Стелче! Какво е на изтока?
— Златните пясъци!… Между другото, може да сте чели, само по източните крайбрежия има златни пясъци, по западните са само скали. Обяснява се с гравитацията!
— Гостът поръча кафе и по петдесет грама евксиняк, производство на Евксиноградската изба по арменска рецепта.
— Конякът е готин, обаче трябва да внимаваш, господин Мерджански! — каза Ивет, загледана в зеленикавите ириси на мъжа. — Очните ти дъна са прошибани.
Лицето на Мерджански потъмня от пристъп на капилярна кръв.
— Не разбрах!
— Заформя се чернодробна цироза; ако не са ти казвали, да го знаеш от мен!
— Госпожицата е медиум?
— Абе и медиум, и интер медиум — всичко съм аз! Само ме заведи зад океаните, па да отворим един бардак в твоя Бърт, отдолу фитнес зала, горе масаж, екстрасенски номера и модерно подстригване на дамски пубиси във форма на сърце, каро, пика или орел — лешояд, с разперени криле…
— Ивет, млъкни малко.
— Да му обясним на господина, който сигурно не знае какво е пубис?!
По очите на Мерджански се познаваше, че не знае.
Вълната бе… Козината на венериния хълм. Сега е модно да се правят специални прически, за които ти светнах… Една моя приятелка — козметичка — стана милионерка от подстригване на студентки…
— Побъркахме го, завалията, от много информация — допи чашата си Стела и стана. — Дами и господа, аз ви напускам, както се прави в подобни случаи!
— Госпожице, останете! — примоли се Мерджански.
— Третият трябва да си тръгне, сър; не знам как е в родината на кенгуруто, но в нашия вилает е закон.
Тя се сбогува с него, млясна Ивет по слепоочието и й пожела успех. Когато вървеше между масите към изхода, влезе в ритъма на шоуто, звучащ в ушите й с тембъра на Жожи: „Цица, дупе, полудупе…“
— Хубава е! — чу да казва гостът.
— Много е печена! — Това бе Ивет.
После оня попита пак за името й, сякаш се боеше, че ще го забрави.
Някъде в късните часове на деня Лющеров й даде знак по време на пауза.
— Отвънка те чака някакво ченге… Внимавай, много те моля… Не искам никакъв излишен шум!
— С кожена шапка, нали?
— Да му кензам на шапката!
— Спокойно, лицето няма никаква връзка със закона; прибери колесника!
Тя се досети, че е карнобатският австралиец, излезе през задния вход, наметнала канадката си, и му махна да се дръпне от официалния.
— Тук съм, господине! Какво има?
— Госпожице Стела, искам да се видим с вас, да поговориме.
— Ето ме!
— Не, не тук! Намеренията ми са сериозни. Дайте ми ваш мобителефон, факс.
