Стелче!… Павлинке… как тъй ще ме оставите…
Навън Дино припалваше камиона, появи се и Данмарк — да заключи след тях и вземе ключовете от свърталището. В суматохата Ачо, прикриван от Павлинка, успя да се скрие в дъното на фургона, затрупан с кашони и вехти одеяла.
— Кофа взехте, нали, както ви предупредих! — напомни им митничарят. — Закрепете я добре, да не стане някой франс; какъвто случай вече имаше…
Камионът потегли, но преди да се насочи към митницата, минаха край един склад, да вземат истинския товар на Дино: кашони с пити кашкавал и тенекии с овче сирене — зад тяхната стена щеше да бъде празното пространство за бегълците.
Два часа по-късно Данмарк стоеше пред разтворените врати на фургона, Стела му подаваше паспорт след паспорт, той поглеждаше името, сетне човека, който се подаваше в тясната пролука между кашоните.
— Луко Иванов Луков!… Павлина и Касандра… бебето… Николай Христов Колев, съпругът… Росица Иванова Диамандиева?
Полуавтоматичният печат оставяше своята следа върху страница трийсет и първа.
— Кажете на циганина да излиза от дъното! — каза накрая митничарят. — Знам, че е там, не ме будалкайте.
Всеки помисли, че някой от групата е издал Ачо, затова го измъкнаха без съпротива. (В действителност нямаше предателство, а само една елементарна митничарска интуиция.)
— Имам две хиляди марки бе, бат’ Данчо! — Ачо бе съкрушен от лошия шанс, който го сполетя. — Да ти ги дам всичките…
— Няма начин, приятел! Аз да те пусна, още в Гюргево ще те награбят комшиите…
— Нека замина бе, бате!
— Не може всички да заминат. Все някой трябва да остане в тая страна, не може всички… Ние с теб оставаме!
Преди да хлопне вратите, Данмарк им пожела добър път и попита има ли някакво последно желание, което е в състояние да им изпълни.
— Една бира! — поиска Никсън.
Но желанието му не бе изпълнено по технически причини: най-близката лавка имаше почивен ден.
Дино козирува на Данмарк и влезе в кабината; от другата страна щеше да му прави компания, по дългите пътища на Средна Европа, Параскева Иван Стефанова, която — кой знае защо — всички наричаха Стела. Тя имаше младо, красиво лице, като на куклите Барби, и щеше да задържа погледите на всички униформени и цивилни, които щяха да надникват през стъклото; това щеше да улеснява пътуването до известна степен.
Данмарк прибра печата и клещите за пломбиране и тръгна към офиса си. Циганинът вървеше до него, загледан в пейджъра, който стискаше в шепа.
— От кого го сви?
— Луко ми го даде. Честен кръст, бате! Луко Луков каза, че няма да му требе…
— Добре, добре, влачи! И едно предупреждение: няма да ходиш в Профилакториума, че онова ченге ще те свари на сапун…
— Евстати ли? Пепел ти на езика, пу-пу!…
— Предупредил съм те, да не кажеш сетне, че… Хайде, още ли си тук?
Във фургона бе здрачно; малко светлинка идеше само от един отвор на страничното платнище, оставен за отдушник. Имаха и фенерче с батерии, което щеше да стои у Ники, но бе още рано да го използват.
Луко и Павлина лежаха на дюшеците, сложени напречно на каросерията; между тях беше бебешкото легло. Отсреща, на дюшека по дължина, щяха да прекарват дните и нощите Росица и Ники. Макар че бе се загърнала с дебело вълнено палто и бе изпила два аспирина на тръгване, Росица трепереше зиморничаво, притисната в инженера.
Известно време двигателят на камиона виеше на изкачване; разбираха, че бяха на стръмнината пред Моста, после тръгнаха по равното и бръмченето се успокои.
— Стъпихме горе, връщане няма! — обади се Луко. — Погледни бе, Никсън, вижда ли се нещо — да не ставам аз!
Ники се надигна, откопча ремъка на брезентеното капаче, което затваряше кръглия отвор.
— На Моста сме!…
— Какво е времето навън? Мръкна се сякаш?
— Има облаци.
— „Я кажи ми, облаче ле бяло…“ — запя Луко Луков с недодялан и фалшив глас; в здрача Павлина напипа устата му и я покри с ръка, да го заглуши: — Мълчи! Ще събудиш детето!
Седмица по-късно в криминалните хроники на таблоидите се появи съобщение, което мина почти незабелязано от читателите:
„Италианските гранични власти заловиха камион ИФА с българска регистрация, прекарвал нелегално български граждани без входни визи за страните от Централна Европа. Между стоката на италианския търговец от швейцарски произход Дино дел Монти били открити 70 кг наркотично вещество. Нарушителите са задържани. Води се следствие.“
Информация за текста
© 1999 Георги Мишев
Сканиране: noisy, 2009
Редакция: didikot, 2009
Последна редакция: ultimat, 2010
Издание:
Художник: Борислав Ждребев
Издателство „Хемус“
ISBN 954–428–198–3
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14995]
Последна редакция: 2010-01-15 16:00:00
1
Иван Цанев — Б. а.
2
Играещият човек; артистът. — Б. а.
