които смучеха властно гърдите й, и пръстите му, които влизаха и излизаха от нея, я накараха да полудее от желание.
Твърдите, топли устни обсипваха тялото й с неспокойни целувки и всяваха паника във всички места, до които се докосваха. Дъхът й излизаше на къси, неравни тласъци. Не можеше да мисли за нищо друго, само за Коул и за прекрасните, възбуждащи неща, които той правеше с нея.
— Ти си гореща и влажна за мене, скъпа — прошепна Коул до устните й, докато ръцете му изследваха горещия й център. Той намери едно място, чието съществувание тя не бе и подозирала, където само едно докосване пораждаше несравнима наслада. Тя извика и потръпна цялата. — Готова си за мене, любов моя.
— Не знаех, че може да бъде така — изхленчи Дона, дишайки едва-едва.
— И става още по-хубаво.
Коул пъхна още един пръст в нея, но тя изстена толкова силно, че той замря.
— Нараних ли те? Ти си страшно стегната.
Неясно подозрение се мярна в главата му, но той го пропъди.
Дона поклати глава.
— Не чувствам болка, а нещо… нещо, което не мога да изразя с думи.
Облиза устни, питайки се дали да му каже, че е девствена. Беше напълно невежа в областта на секса. Той дали щеше да разбере? Дали това щеше да го интересува? Не можеше да мисли, когато ласките и целувките на Коул подклаждаха огъня на страстта в нея.
Милувките му ставаха все по-трескави. Дона се извиваше и пъшкаше. Ръцете му минаваха отново и отново между бедрата й, пръстите му я пронизваха, целите влажни от сладката й мъзга, извисявайки я до върховете на едно велико откритие.
Ослепителна експлозия разтърси Дона. Тя се изви на дъга и застена високо.
Изпаднала в омаята на първия оргазъм в живота си, тя едва разбра как Коул свали панталоните си, разтвори бедрата й с коляно и легна върху нея, заливайки я с вълната на желанието си. Тя стисна зъби, когато го усети между краката си, пробивайки си път в тесния й отвор. Той обхвана седалището й с ръце, вдигна я от леглото и навлезе с мощен тласък в нея. Дона прехапа устни, за да не извика, когато почувства силно разпъване. Уплаши се да не я разцепи на две.
Коул усети съпротива и сви вежди. Нещо не беше наред. Дона като че ли… но не, това не можеше да бъде. Тя е била омъжена цели пет години. Със следващия си тласък той проникна дълбоко в нея. Тя впи в него сините си очи, побеляла от потрес и болка.
Коул замря. Но сега Дона не му позволи да спре, преди да е открила отговорите на всички свои въпроси. Болката нямаше значение. Коул я бе накарал да се почувства на седмото небе и тя искаше още. Искаше го толкова много, че пренебрегна кратката болка от навлизането му. Сграбчи седалището му и го подтикна да продължи, не му позволи да излезе от нея.
Той изглеждаше смутен.
— Нищо не разбирам, Дона.
Но топлината на търсещите й ръце и стягането на утробата й, възбуждаха в него чувства, на който не можеше да се противи. Само внезапна смърт би го възпряла да не влезе още по-навътре в сладката й топлина и да не я отведе заедно със себе си към върха на насладата.
Още един тласък. Тялото му бе страшно възбудено, по челото му светлееха ситни капчици пот. Стигна до бариерата на нейната девственост и застина, взрян в нея; очите му бяха напрегнати, тъмни и решителни. Лицето й бе изкривено от болка, но Дона отмести очи, без да даде никакво обяснение.
— Боже господи! Ти си девствена! Но сега е много късно да спра, любов моя.
Едва изговаряше думите, сякаш това му струваше страшно усилие.
После навлезе дълбоко в нея, разкъсвайки девствената й ципа, разтягайки я с ерекцията си, и я изпълни с един мощен тласък. Когато болката я завладя, Дона изскимтя, стиснала раменете му. Коул й заговори нежно и тя се успокои. След това започна бавно да се движи в нея. Тя почувства как се разтяга, за да го приеме, а болката намалява с всеки следващ тласък. Скоро тялото й свикна с неговата големина и с твърдостта му и тя опита да раздвижи хълбоците си. Коул чакаше само тази подкана.
Направи един тласък, после още един, след това тласъците последваха един след друг, докато Дона усети, че им отговаря, надигайки се към него, докато той навлизаше в нея силно и дълбоко. Освобождението дойде внезапно и тя се потопи в море от заслепяващо удоволствие. Беше по-интензивно и по-разтърсващо от всичко, което бе преживяла само преди няколко минути, когато ръцете му я хвърлиха в бездната на насладата. Коул не спираше да влиза и да излиза, мощните му тласъци следваха един след друг и удоволствието я заливаше с неспирните си вълни. Дори в най-дивите си мечти тя не бе очаквала, че любенето с мъж би могло да представлява такова нещо. После го усети, как се стяга целият, чу го да вика и почувства как семето му се излива като горещ поток в нея, докато той продължава да се движи.
Накрая трескавите му тласъци престанаха и той се отпусна върху нея, прегръщайки я здраво, сякаш не искаше да я изпусне. След няколко сладки минути той се отмести и легна по гръб. Когато сърцето му престана да бие силно, се обърна към Дона и се надигна на лакът с напрегнат поглед, впит в нея.
— Трябва да ми обясниш.
Дона се направи, че не разбира.
— Аз… нямам представа за какво говориш.
— Мисля, че имаш. — Изправи се рязко, запали лампата и я поднесе към леглото. Разтвори краката й и се вгледа в кървавите петна по бедрата й, после в своя член, още мокър от девствената й кръв. — Ти беше девствена, момиче. Не си спала с мъж. Изобщо. Защо, по дяволите, не ми каза?
Дона се сви.
— Не мислех, че има значение. Каза, че ще ми покажеш какво е наслада и го направи. Забрави девствеността.
— Страшно ми се иска да можех. — Остави лампата до леглото и седна при нея. — Чакам.
Дона въздъхна, не й се искаше да разкрива срама си пред Коул, но не можеше да направи нищо. Били я бе обвинявал, че е ненормална, но Коул току-що бе доказал обратното. Тя бе реагирала експлозивно на ласките му, бе получила наслада и бе дала наслада. Поне мислеше, че на Коул му е харесало онова, което двамата бяха направили.
— Били никога не ми е бил истински съпруг — избъбри Дона. — Обвиняваше мене за това, че не може да бъде мъж. Казваше, че не съм достатъчно жена, за да го удовлетворя. Но вината беше изцяло негова. Веднъж, когато беше много пиян, ми каза, че са го ранили при един банков обир. Много отдавна. Ранили го на такова място, че не му било възможно да…
Коул слушаше смаян.
— Става ми ясно. Значи, Коб не е бил наред като мъж.
Дона почервеня и отмести очи.
— Курвите му правели някои неща, но аз отказах.
— И той те биеше, когато не е можел да спи с тебе както трябва — предположи Коул.
— Изливаше гнева и огорчението си върху мене. Биеше ме, когато искаше секс и не можеше да го направи. Биеше ме дори ако погледна някой от неговите хора. Лъжеше, че правим в леглото всякакви неща, за да изглежда, че редовно спи с мене. Единствената причина, поради която не ме делеше със своите хора, беше страхът, че ще разберат, че съм девствена. Не искаше репутацията му на мъжкар да пострада.
— Защо, по дяволите, се е оженил за тебе, след като не е можел да те използва така, както е искал?
— Бях много млада — изрече бавно Дона. Очите й се замъглиха от спомена за времето, когато беше наивно момиченце. — Били се надяваше, че младостта ми ще му даде сили, но не стана така. Хората му не подозираха, че е половин мъж. Държеше ме като доказателство за мъжествеността си. Разправяше лъжи за това, какво правел в леглото с мене, но бях благодарна, че не ме дава на своите приятелчета.
Колкото повече чуваше Коул, толкова повече му се искаше да съживи Били Коб и да го нареди така, както никога досега. Искаше да го смачка като насекомо, да го къса парче по парче и да му причинява невъобразима болка.
— Защо не избяга, когато Коб го е нямало? Можеше да се обърнеш към закона.
Дона се изсмя подигравателно.
