— Бях на петнайсет години. Ужасно се страхувах от Били. Страх ме беше от това, което може да ми направи, ако избягам и ме хване. Освен това, нямаше къде да отида. Страхувах се да не попадна в затвора само защото съм жена на Били. Ако идех при баща си, той щеше или да ме върне при Били, или да ме продаде на някой друг, също толкова жесток. Като станах по-голяма и по-умна, разбрах, че трябва да избягам или да рискувам Били да ме пребие до смърт. Няколко пъти се опитвах да бягам. Не стигах далече. Били винаги ме намираше и ме биеше толкова жестоко, че дни наред не можех да помръдна.
Коул не можеше да понася да слуша повече как Дона е страдала в ръцете на Били Коб. Когато тя захлипа, той я прегърна и я залюля нежно.
— Не плачи, любов моя. Забрави Коб. Той вече никога няма да те нарани. Заровен е в Буут Хил, точно където му е мястото.
— Но има други като него — изхълца Дона.
Замислила се бе за бъдещето си. Щом Коул си замине, ще я нападнат такива негодници като Били. Сам и Спайдър все още се навъртаха наоколо. Къде да се скрие от тях?
— Те няма и с пръст да те докоснат — обеща Коул.
Вече бе решил, че няма да я остави сама и незащитена. Не беше обмислил още подробностите, но в главата му се зараждаше идея; идея, която щеше да я отдалечи от пътя на злото. Само трябваше да я накара да се съгласи. А дори да не се съгласи, ще направи каквото е нужно, за да осигури безопасността й.
Дона искаше да вярва на Коул, но знаеше как постъпват мъжете, а по света подобните на Били Коб бяха повече от тези като Коул Уебстър. Освен това, какво можеше да направи Коул, за да я защити, когато се заеме с друга задача? Нищо. Абсолютно нищо.
— Повярвай ми — настоя той, забелязвайки скептичното й настроение.
— Не е лесно да повярвам, след като съм се убедила от личен опит колко долни могат да бъдат мъжете.
Тя се отдръпна и усети лека болка между краката си. Изстена тихо. Коул я чу и почувства вина.
— Боли ли те? Трябваше да ми кажеш, че никога преди не си била с мъж. Щях да бъда по-нежен.
— На практика не е точно така — каза Дона, спомняйки си допира на ръцете на Били и какво правеше, за да накара мъжествеността си да се помръдне. Мразеше всяка секунда от тези спомени.
— Що се отнася до мене, е така — каза Коул и се изправи рязко. — Лежи мирно. Ще видя какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре.
Наля вода от каната в един леген, намери меко парче плат в шкафа и се върна при леглото.
— Разтвори си краката, любов моя.
Дона се поколеба доста дълго. На Коул това не му хареса, той коленичи между бедрата й, разтвори ги полека с колене и започна да я бърше с мокрия плат. Изтри я много внимателно. После изми и себе си, усещайки нейния поглед, долавяйки как червенина обагря бузите й. Когато свърши, остави легена настрана и й се усмихна.
— Сега по-добре ли си?
Тя кимна, премествайки поглед към онази част от него, която изведнъж и доста видимо се бе уголемила. Не само се чувстваше по-добре, но допирът му бе породил у нея желание. Сега, когато знаеше каква наслада може да й даде Коул, не можеше да не я пожелае още веднъж, преди той да си иде завинаги.
Коул се вмъкна в леглото и я привлече към себе си. Ръцете му обхванаха гърдите й с властен жест и ги повдигнаха към устата му, която ги обсипа с целувки. Дона почувства как зърната й набъбват, когато той ги захапа леко и ги засмука едно след друго. Тя изстена. Тялото й сякаш вече не й принадлежеше. Коул я бе събудил за страстта и тя искаше отново да изпита това великолепно усещане. Задържа главата му, докато той я смучеше, и слушаше дрезгавите му стонове, отговаряйки им с леки въздишки.
Коул изведнъж се отдели от нея, отдръпвайки се нерешително.
— Съжалявам, любов моя, не биваше да го правя. Разранена си. Това ти е първият път. Просто много… по дяволите, искам те пак.
Дона изпъшка разочаровано, когато усети топлината на Коул да се отдалечава от нея. Посегна към него.
— Не! Не ме оставяй. И аз те искам. Цял живот ми е било отказвано това удоволствие.
Коул й отправи усмивка, която стопли цялата й душа. После жадната му уста покри нейната. Ръцете му я обвиха, започнаха да галят шията, гърдите й корема й. Милваше хълбоците й, острите връхчета на гърдите й, набъбналите й, болезнени слабини.
Дона чувстваше как в нея се събира експлозивна сила. Заобленият връх на твърдия му член нежно се триеше в нея, показвайки колко силно я желае. Тя го докосна. Отначало бе плаха, но когато Коул обви ръката й около себе си, тя не можа да не погали кадифената твърдост, пулсираща в дланта й.
— О, господи.
Той потрепери и затвори очи, разтърсен от екстаз, докато тя го галеше; хълбоците му се извиха нагоре, притискайки се към дланта й. Позволи й да го гали още няколко мъчителни минути, после отмести ръката й. Дишаше тежко, стиснал зъби, борейки се с настоятелното желание да я обладае.
— Стига! Искам да свърша в тебе!
Застана на колене и бързо разтвори краката й. Проникна в нея и започна да се движи с мощни тласъци. Дона престана да разсъждава, тялото й реагираше спонтанно на неговото желание, а в същото време той влизаше и излизаше, докарвайки я все по-близо до ръба на лудостта. Изтънченото мъчение продължаваше още и още… докато тя извика дрезгаво, стигайки до върховното, разтърсващо удовлетворение. Горещи вълни се гонеха в нея, като в мъгла чу Коул да вика името й.
След миг той се стовари по гръб на леглото и я привлече върху себе си. Гърдите му се надигаха тежко, липсваше му въздух. След смъртта на любимата си Утринна мъгла никога не се бе чувствал така с никоя жена.
Дона се сгуши в него. Нямаше нужда от думи; тялото й бе живо свидетелство за щастието й. Бе събрала достатъчно спомени, за да траят цял живот. Утре Коул щеше да тръгне по своя път, а тя щеше да продължи да влачи безрадостното си съществувание, сякаш той никога не бе влизал в живота й. Нямаше да има пари, нямаше да има как да се издържа, но щеше да оцелее. Беше жилава. Бе оцеляла след жестокостите на Били през всичките тези години, нали? Затвори очи и се остави на съня.
Коул почувства как Дона се отпуска до него, чу равното й дишане и разбра, че е заспала. Добре, помисли той. Не знаеше как ще реагира на плана му за нея, щеше да чака до утре, за да подхване тази тема. Това би предизвикало огромно сътресение в живота й, но беше нещо, което трябваше да направи. Ако не поемеше отговорността за нея, бъдещето й бе обречено.
Какъв живот можеше да очаква Дона, след като той си тръгне? Всеки мъж наоколо щеше да поиска да я направи своя курва, а той не можеше да позволи това да се случи. Плановете му за нейното бъдеще бяха далеч по-хубави и много по-безопасни от всичко, което тя би могла сама да си уреди. И той заспа, доволен, че е осигурил така добре бъдещето на Дона, поне в собствените си намерения.
— Има ли някой тук?
Силно чукане по вратата разбуди Коул от дълбокия му сън. Надигна се уморено, усещайки ароматната топлина на жената, свита до него, и силното слънце, което нахлуваше в колибата.
— Коул! Обади се! Тук ли си?
Резето изтрака и след секунда вратата се отвори. Силните слънчеви лъчи очертаха фигурата на някакъв мъж. Беше едър, набит, с пистолети, препасани на хълбоците. Застана за миг на вратата, готов да изтегли оръжията, и огледа колибата. Видя Коул в леглото и се успокои.
— Е, проклет да съм. Не мислех, че ще те намеря да спиш толкова късно сутринта. Болен ли си, какво ти има?
Още не беше видял Дона, която лежеше мирно до него.
— Добро утро, Санди. Питах се кога ще дойдеш — каза Коул, търкайки сънено очи.
Преди да отметне одеялото, разбра, че Дона се е събудила и се взира ужасена към вратата, и го пусна обратно.
Санди влезе в колибата и се приближи към леглото. Широката му усмивка угасна, като видя дребната женска фигурка, която се опитваше да се скрие зад Коул. Смути се, почервеня и отстъпи.
