— О, извинявай, Коул, не знаех, че не си сам. Ще те почакам отвън. Извинявайте, госпожо — и докосна шапката си, обръщайки се към Дона.
Извърна се рязко и изхвърча от колибата.
Дона придърпа одеялото над голите си гърди и бавно се надигна.
— Кой беше това?
Коул се протегна и се усмихна.
— Партньорът ми, Санди Джонсън. Чаках го да дойде. Преследваше остатъка от бандата на Коб. Сигурно ги е проследил чак до Додж. Може да е питал шерифа и да е разбрал къде съм. Ще се облека и ще поговоря с него. Викни ни, когато закуската бъде готова.
— Искаш да приготвям закуска за него? — изписка ужасено Дона. — След като ни видя така в леглото?
— Санди е възрастен човек, любов моя. Сигурен съм, че каквото и да види, няма да се учуди. Ще го харесаш. Обещавам ти.
Коул се облече бързо и излезе отвън. Дона се облече, само че по-бавно от него, питайки се как ще погледне партньора му в лицето. Но се успокои, като се сети, че може би от утре нататък никога повече няма да види нито Санди Джонсън, нито Коул Уебстър.
— Шерифът ми каза къде да търся колибата — каза Санди, когато Коул излезе отвън. — Не каза, че има жена при тебе.
— Дона е жената на Коб.
— Не знаех, че тоя мръсник имал жена. Шериф Тайлър каза, че Коб е погребан в Буут Хил, а Дюк Райли чака в затвора да го обесят. Проследих Райли, Пикънс и Луис чак до Додж. Виждал си ли Пикънс или Луис?
— Не исках да убивам Коб, но той не ми даде никакъв избор. Пикънс беше тук. Издебна ме и ме рани в рамото. Сигурен съм, че и аз го раних. Не съм виждал Луис, но се обзалагам, че се навърта наблизо.
— Искат плячката от влаковия обир. Намери ли парите?
— Вчера ги открих.
Коул не обясни защо намирането на откраднатите пари му е отнело толкова време, а Санди не попита.
— Ами жената? Замесена ли е в тая работа?
— Не забърквай Дона — изръмжа Коул. — Невинна е. Коб я е третирал като животно през всичкото време, откакто е омъжена за него. Тя няма участие в грабежите.
Санди изгледа изпитателно Коул.
— Не се горещи толкова. Не я обвинявам в нищо. Работата ни е да върнем парите — свършихме я. Сега работата на шерифа е да изправи бандата пред съда.
Дона провря глава през вратата и извести, че закуската е готова. Санди я огледа и подсвирна.
— Много приятна жена, Коул. Метиска, ако не се лъжа. — И поклати глава озадачен. — Изненадваш ме. Не е в твой стил да се забъркваш с жена, когато изпълняваш задача. Ако тя е жената на Коб, може би я е споделял с хората си. Обикновено си по-взискателен спрямо жените, с които лягаш.
Коул усети, че никога повече не му се е искало да удари някого. Но Санди му беше приятел и може би го познаваше по-добре от другите.
— Дона не е такава, каквато си мислиш — каза той, стиснал зъби. — Били са женени с Коб пет години, но фактически е била невинна, преди аз… Няма значение, подробностите не те интересуват. Ела вътре и се запознай лично с нея. Тя е добра готвачка, няма да останеш разочарован.
Дона поднесе питки, яйца и бекон на изгладнелите мъже и се обърна, за да донесе кафето.
— Дона, запознай се с партньора ми Санди Джонсън.
Тя кимна кратко. Страхуваше се да срещне погледа на Санди, боеше се, да не би да осъжда лекомисленото й държание с Коул. Забеляза, че е хубав мъж, може би една-две години по-възрастен от Коул, с пясъчно — златиста коса. Лицето и ръцете му бяха изгорели от слънцето и по цвят не се различаваха много от косата.
— Здравейте, госпожо — каза Санди, свали почтително шапката си и я окачи на облегалката на стола. — Тая кльопачка мирише адски вкусно.
— Седни, Дона — подкани я Коул, когато видя, че тя се колебае.
Тя кацна на ръба на трикраката табуретка, която Коул придърпа към масата, впила поглед в чинията си, и започна да яде на малки хапки. Ако се бе заслушала в разговора, щеше да разбере, че двамата мъже се интересуват повече от връщането на парите, откраднати от влака, отколкото от нейната личност.
— Франк Уилямс ще припадне, като види липсващите пари — каза Санди, натъпквайки устата си с пържени яйца.
— Сигурно и за нас ще остане някаква част от тях.
— Няма да ги откажа — ухили се Санди. — Чудя се къде ще ни пратят след това.
— Знам къде ще отида — каза Коул, за изненада на партньора си. — Ще си взема отпуска да посетя близначката си и семейството й в Орегон Сити. Когато закараш парите в Уичита, можеш да кажеш на шефа, че си вземам една година отпуск. Отдавна не съм почивал, а има една работа, която трябва да свърша.
Чувайки последните думи на Коул, Дона престана да яде и вилицата увисна на половината път към устата й. За първи път чуваше Коул да говори, че ще си вземе отпуск. Да не би сега да го е решил? Има ли нещо общо с нея?
Санди погледна първо към Коул, после към Дона и се досети за доста неща. Усещаше, че между тях става нещо, за което дори Коул не си дава сметка, и не беше сигурен, че го одобрява. Двамата бяха отдавнашни приятели и не можеше да не се тревожи за него и за тази разбойническа жена, която Коул, изглежда, покровителства. Какво има той предвид, което да е свързано с Дона?
— Значи, вземаш отпуска, за да се видиш със семейството си? — повтори бавно Санди. — А би ли ми казал истината?
Коул метна бърз поглед към Дона и поклати глава.
— Не сега. Наистина имам намерение да посетя сестра си… по-късно. Ако си свършил със закуската, предлагам да излезем навън. Не искам да отегчавам Дона с нашите работи.
Санди стана, нахлупи шапката си и се обърна към Дона.
— Закуската беше много хубава, госпожо, сърдечно благодаря. Ако не се видим, преди да тръгна, грижете се за себе си.
— Благодаря — отвърна Дона, все още разтърсена от думите на Коул. — Беше… беше ми много приятно да се запознаем.
— За какво е цялата тая работа, Коул? — запита Санди, когато се отдалечиха достатъчно от колибата. — Не ти е присъщо да решаваш нещата така импулсивно. Заминаването ти има ли нещо общо с тази жена?
— Повече или по-малко — призна Коул. — Не мога да я оставя тук беззащитна. Не и когато Пикънс и Луис се навъртат наоколо.
— Какво значи това, по дяволите? Да не смяташ да останеш тук с нея, а?
— Едва ли — възрази Коул. — Ще я заведа там, където се надявам да е в безопасност. После наистина искам да посетя сестра си. Но ми трябва една година, за да свърша всичко. Кажи на Франк, че когато уредя тая работа, ще ида, където ми каже, без да се пазаря.
Санди погледна към колибата.
— Къде ще я отведеш? Тя знае ли за плановете ти?
— Още не съм говорил с нея. Когато й кажа, ще разбере, че е за нейно добро. На най-сигурно място ще бъде при своите.
— При своите? Да не искаш да кажеш, при индианците?
— Точно това имам предвид — потвърди Коул. — И още по-точно, при Бягащия лос. Там ще бъде в безопасност. Някой млад боец може би с радост ще я вземе в колибата си.
— Слава богу — каза Санди и въздъхна облекчено. — За миг ми се стори, че искаш да се ожениш за момичето. Не знам някога да си действал безразсъдно.
