— Няма да се женя повторно — каза Коул с такава убеденост, че Санди не видя причини да се усъмни. — Ще отведа Дона при Бягащия лос и толкова.
7.
Дона стоеше на прага и наблюдаваше как Санди се отдалечава от колибата, яхнал коня си. Коул се бе върнал за малко вътре, за да вземе торбата с парите, Санди я бе сложил в дисагите си и бе потеглил към града. Дона бе смаяна, понеже Коул не тръгна с партньора си, и не знаеше как да си го обясни. Почака го да се върне в колибата и го запита:
— Защо остана? Ако се тревожиш за мене, няма нужда. Мога да се погрижа за себе си.
Той я погледна косо.
— Седни, трябва да поговорим.
— За какво?
— За бъдещето ти.
Дона изсумтя, отпускайки се на най-близкия стол.
— Моето бъдеще не е твоя работа.
— Сега вече е.
— Защо? Защото спа с мене ли? Ти нищо не ми дължиш, Коул, аз ти се отдадох по своя воля и не очаквам нищо в замяна. Не си отговорен за мене.
— Но аз поемам тази отговорност. Пикънс и Луис ще се върнат. Ако не те, други мъже ще вземат да се въртят наоколо заради неща, които нямат нищо общо с парите.
Дона вдигна брадичка.
— Ще се справя. Реших в края на краищата да взема парите от наградата. Каза, че са мои, нали?
— Да, ако ги вземеш. Но със седемстотин долара няма да идеш далече, нито пък ще ти стигнат за много време. Осъзнай действителността, Дона. Ти си метиска. Няма да ти е лесно да намериш достойно препитание в тоя свят, в който сега живеем. Може би ще се омъжиш отново, но трябва много да внимаваш при избора. Никак не би ми се искало да се забъркаш с някой подобен на Били Коб.
Дона усети, че я заболява глава от всички тези приказки за бъдещето й. Нима Коул не е наясно, че тя вече е направила избор? Няма да се омъжи повторно, това вече го беше решила. Достатъчно я бяха изтормозили мъжете. Ако всички бяха с такива добри сърца като Коул, щеше да е чудесно, но мъжете като него бяха малко и рядко се срещаха. Пък и не биха се оженили за такава като нея.
— Не виждам защо това трябва да те безпокои — отвърна Дона. — Върви в Орегон. Гостувай на сестра си. Скоро ще забравиш, че съществувам.
— Не мога — възрази меко Коул. Очите му бяха непроницаеми, спуснали щит пред мислите му. — Взех едно решение, Дона, което се надявам да приемеш.
Дона занемя. Това не й хареса. Сега беше самостоятелна жена. Предполагаше се, че не е длъжна да се подчинява на диктата на никой мъж.
— Ти си взел решение — повтори тя с явен сарказъм. — Не трябва ли аз да определям собственото си бъдеще?
Коул поклати глава.
— Не и след като… след като разбрах колко невинна си била всъщност. Само чуй какво имам да ти кажа.
Дона се изправи рязко и се приближи към прозореца. Пет години бе живяла в тази изолирана колиба без приятели, без контакти с човешки същества, с изключение на Били и приятелите му. Ненавиждаше това място и всичко, свързано с него. Искаше й се да го напусне, но не възнамеряваше да отиде на място, което би й посочил Коул. Бяха преживели заедно мигове на невероятно блаженство, но достатъчно добре съзнаваше, че е спал с нея само защото му се бе изпречила на пътя. Той се интересуваше от бъдещето й, защото беше добър като човек. Но любовта му принадлежеше на покойната му жена.
Не че обичаш Коул, каза си тя. Почти не го познаваше. Беше й показал какво е страст и му беше благодарна за това. Щеше да го помни цял живот. Съвсем в реда на нещата беше и той да не я забрави поне една седмица.
— Чуваш ли ме, Дона? Не искаш ли да разбереш какво съм решил?
Тя обърна гръб на прозореца и погледна Коул.
— Хайде, казвай. Не че има някакво значение. Какво ще направя после, си е само моя работа.
И отново се загледа през прозореца.
Изведнъж Дона усети, че Коул е застанал зад нея, толкова близо, че чувстваше топлината му да прониква в нея. Искаше да се облегне назад на гърдите му, да го чуе да казва, че всичко ще е наред, че ще е защитена и в безопасност. Но остана скована, с изправени рамене и вдигната брадичка. Отказваше да приеме съжалението му. Дори когато положи ръце на раменете й и я обърна към себе си, тя не му достави удовлетворението да покаже, че близостта му толкова я вълнува. След като той си замине, животът й вече няма да е същият.
— Утре заминавам, Дона, и ти тръгваш с мене.
— Какво? Това… това е смешно.
— Напротив, съвършено разумно е. Ще те отведа на място, където ще си в безопасност. Където няма да се тревожа за тебе, след като се върна към работата си.
Сега Дона наистина се смути. Стори й се, че Коул иска да я остави някъде като нежелан товар.
— Не искам да ходя в Орегон.
— Не говоря за Орегон.
Дона не бе очаквала той да иска да я заведе при сестра си, но не можеше да си представи къде на друго място би могъл да я заведе, за да бъде в безопасност.
— Тази игра не ми харесва, Коул. Говориш за моя живот. Кажи каквото имаш да казваш и си тръгвай, както си намислил.
Той я заведе до леглото и я накара да седне. После се заразхожда напред-назад край нея.
— Споменавал ли съм ти, че бях женен за една жена на име Утринна мъгла. Беше красива, мила, добра… е, няма значение, не е важно. Беше убита при едно нападение над селото, докато ме нямаше. Когато се върнах и разбрах какво е станало с нея, нямах сили да се върна в обществото на белите. Бягащият лос, братът на Утринна мъгла, ме помоли да остана с племето. Прекарах четири години със сиуксите, свикнах да живея с мъката си. Те ме научиха на умения, които никога нямаше да усвоя при други условия. Тръгнах си оттам, когато Бягащият лос реши да отиде заедно с племето в резерват.
Дона бе развълнувана от историята на Коул, но не разбираше какво общо има това с нея.
— Защо ми разказваш това?
— Както казах преди, ти си твърде невинна, твърде уязвима, за да живееш сама.
Дона изфуча сърдито.
— Не съм безпомощна. Мога да ловя животни и риба, да отглеждам зеленчуци, да събирам горски плодове. Не ми трябва мъж.
Коул не обърна внимание на протеста й и продължи:
— Бягащият лос е добър човек. Той ми е като брат. Ще намериш място в племето му и с времето ще се научиш да живееш по нов начин. Той ще се отнася добре с тебе и ще ти намери добър съпруг.
Цветът се оттегли от лицето на Дона.
— Аз не знам нищо за индианците, за техните навици, за живота им. Как очакваш от мене да се приспособя към народ, който ми е чужд? Освен това не искам съпруг.
— Каза, че говориш сиукски.
— Не толкова добре. Малкото, което знам, го научих от майка си. Не можеш да ме накараш да правя нещо, което не искам.
Коул престана да се разхожда и седна при Дона.
— Мислих дълго и усилено. Това е единственото решение. Вярвам, че ще се чувстваш по-сигурна с индианците, отколкото сред белите. Бялото общество презира метисите. Не мога да понеса мисълта, че ще те тормозят и малтретират заради цвета на кожата ти. Идваш с мене и толкова. Събери си нещата, по-късно ще идем в града и ще купим билети за първия влак до Чейен. Оттам ще стигнем с коне до агенцията на
