Докато стоеше там, сложил ръце на мощните си хълбоци, широко разтворил крака, Уилоу наблюдаваше със страх как мъжествеността му се издига от гнездото тъмни косми в слабините му. Тя преглътна мъчително и отмести поглед.
— Нямаш думата по този въпрос — каза Тарик. — Ти си моя пленничка; мога да те използвам така, както ми харесва.
— Мислех, че съм твоя гостенка.
— Да, много специална. Лично ще се погрижа да имаш всичко, което сърцето ти пожелае… включително удоволствие. — Той постави коляно на леглото. — Има време за още един урок.
Тогава се чу почукване на вратата. Благодарна за отсрочката, Уилоу тихо въздъхна. Тарик посегна към панталоните си и ги обу.
— Кой е?
— Осман. Донесох прясна вода.
Тарик изпрати на Уилоу поглед, натежал от чувствени обещания, преди да каже на Осман да влезе.
— Искаш ли да се обръснеш, господарю? — запита момчето, гледайки навсякъде другаде, само не и към омачканото легло.
— Да. Занеси водата там, където спя. После донеси още една кана за жената.
— Той знае — изсъска Уилоу, след като Осман изскочи навън. Тарик вдигна рамене.
— Какво значение има? Ти си жена, а жените са създадени, за да дават и да получават удоволствие. Това е естествено.
— Не и за мене. Аз съм получила благоприлично английско възпитание. Греховно и неуместно за жена е да се наслаждава на — тя се изчерви — на това.
— Каза, че майка ти е французойка. Тя така ли смята?
— Мама се съобразява само със себе си. Английското общество беше прекалено ограничаващо за нея, но на мене ми подхожда много добре.
Бавна усмивка се плъзна на лицето на Тарик.
— Ти хареса това, което направихме.
Лицето й стана още по-червено.
— Аз… аз… Ти си прекалено опитен за мене. Не знаех как да се предпазя от чувствената ти природа.
— Защо ще искаш да го правиш?
Идването на Осман спаси Уилоу от отговор. Момъкът остави каната с гореща вода на умивалника и излезе.
— Ще те оставя да се измиеш на спокойствие — каза Тарик и отиде в другата стая.
В мига, когато вратата се затвори зад него, Уилоу скочи от леглото, уви се в един чаршаф и пристъпи към умивалника. Яростно изтърка всичките места, които Тарик беше докосвал с уста, ръце и език. После се намъкна в дрехите си, готова да посрещне деня.
Тарик излезе от стаичката си след няколко минути, прясно обръснат и облечен в свободно падащи шалвари и риза.
— Ако готвачът успее да запали мангала, скоро ще имаш топло ядене. Хапни хубаво, докато оглеждам кораба за повреди. Ако „Отмъщение“ е преживял бурята, ще продължим пътя си към Липси.
Тарик почти беше излязъл, когато Уилоу изрече:
— Искам да дойда с тебе. Ще полудея, ако остана затворена още един ден.
— Трябва да стоиш тук — отвърна той. Излезе и я остави да кипи в безсилен гняв.
Тарик намери Мустафа до прекършената мачта и отиде при него.
— Колко време е нужно да се поправи? — запита той.
— Ден или два — отговори Мустафа. — Разкъсаните платна и повреденият такелаж вече се поправят.
— Ще направя измервания тази нощ, за да видя колко сме се отклонили от курса.
— Изчислих някои неща снощи, докато ти спеше. За късмет ни е отвяло към Липси, не настрана от него.
— Това наистина са добри новини, Мустафа. Какво щях да правя без тебе?
— Въобще не бери грижа, принце, защото няма да се отървеш от мене.
Тарик тупна Мустафа по гърба и тръгна да търси нещо за ядене.
Осман дойде след малко със закуската на Уилоу. Тя беше гладна и изяде всичко до последната хапка. Като нямаше какво да прави, освен да размишлява над мрачното си бъдеще, тя заоглежда тясното пространство на каютата. Копнееше да излезе навън, под слънчевата светлина, да вдигне лице към въздуха, измит от дъжда, и да изпълни дробовете си с него.
— Отказвам да остана тук дори миг повече — измърмори тя на себе си.
Намери в сандъка на Тарик още една вълнена шапка, нахлупи я над ушите си и натъпка косата си под нея. И дръзко отвори вратата и излезе навън. Вдигна лице и подуши одобрително. Въздухът миришеше на слънчева светлина и свежест.
Палубата кипеше от оживление, мъжете се трудеха, изпълнявайки задълженията си. Уилоу видя някои да кърпят разкъсаните платна, да поправят главната мачта и да разчистват отломките от палубата. Вдигна очи и видя неколцина мъже с голи гърди да поправят разкъсания такелаж. Изчерви се и понечи да се извърне. Тогава забеляза Тарик да виси опасно на мачтата високо над палубата. Дори животът й да зависеше от това, не би могла да отклони очи от него.
Стори й се, че ще се подхлъзне; тя затисна устата си с ръка, за да сподави вика си. Но уверено стъпващият пират не падна. Хвана друго въже, закрепи се и продължи работата си.
Уилоу видя една обърната бъчва, изправи я и седна, за да наблюдава какво става, без да се пречка. Успокояващата топлина на слънцето след напрегнатата драма на бурята я унесе и тя затвори очи. Мислите й веднага се отнесоха към възхитителните, стряскащи и смущаващи неща, които Тарик беше правил с нея.
Унесът й свърши, когато две силни ръце хванаха раменете й и я изправиха така, че краката й увиснаха на няколко инча над палубата. Тя погледна право в искрящите очи на Тарик и за своя чест не трепна.
— Кълна се в брадата на Аллах, някога правиш ли каквото ти казват?
— Понякога, но само когато ми харесва. Остави ме да стоя на палубата, Тарик. Не притеснявах никого, никой не се занимаваше с мене, докато ти не дойде.
Тарик я пусна пак на бъчвата.
— Стой тук и не мърдай, не казвай нищо. Не искам да се пречкаш. Ясно ли е?
Уилоу се усмихна. Беше спечелила още една отстъпка, а всичко спечелено беше извънредно ценно за нея.
— Напълно.
Тя остана на палубата, наблюдавайки усилената работа до късния следобед, когато сенките започнаха да се сгъстяват и тя се умори да седи на твърдото дърво. Тихо се върна в каютата си, доволна от прекарания на свобода следобед.
Видя Тарик едва късно вечерта, когато той мина на пръсти през каютата, за да си легне. Спря внезапно пред леглото й и се взря в нея. Светлината от мигащата свещ караше резките черти на лицето му да изпъкнат, мрачни и опасни.
— Сигурно си изтощен — измърмори тя.
Той отскочи стреснат.
— Трябваше да си заспала.
— Големи ли са повредите на кораба?
— Не. Поправките ще отнемат само ден-два.
— Отклонили ли сме се от курса?
Мустафа каза, че ни е отвяло към Липси, не настрани от него. Трябва да видим земя до три дни, ако не се извие друга буря. Вече нямам търпение. „Отмъщение“ плава вече много месеци; мъжете се затъжиха за жените си.
