Приседна предпазливо на ръба на леглото. Не знаейки какви са намеренията му, Уилоу се дръпна.
— Значи хората ти имат съпруги. — Някак си не би могла да си представи, че тези свирепи пирати са женени. Тарик се подсмихна.
— Повечето от мъжете държат наложници. Неколцина се ожениха за гъркини от Липси.
Уилоу не можа да измисли какво да отговори.
— Лека нощ, принц Тарик.
Тарик я изгледа втренчено за няколко дълги мига, преди да се надигне.
— Права си да ме отпращаш, сладка Уилоу. Следващият ти урок по страст ще ти предам на сатенени чаршафи, в стая, която ще отива на красотата ти. Приятни сънища.
Уилоу трепна при мисълта, че Тарик пак ще я докосне. Как би го понесла?
Земята се появи пред носа на кораба след три дни, точно както Тарик беше предсказал. „Отмъщение“ влезе в дълбоководния залив и заплава грациозно към дългия каменен вълнолом, където се беше събрала тълпа, очакваща завръщането на своя принц. Палубата беше оживена, моряците прибираха платната и такелажа. С поредица изключително умели маневри корабът се плъзна грациозно до вълнолома и хвърли котва.
Уилоу забеляза два кораба, закотвени в залива недалече от брега, и предположи, че са част от пиратската флота на Тарик. Приветствен вик посрещна принца, когато се появи на палубата.
Малко след това Тарик се върна в каютата.
— Добре дошла на Липси — каза той. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива тук, докато вървят преговорите с Ибрахим.
— Няма да бъда щастлива никъде другаде освен у дома, но с радост ще сляза от този кораб.
— Пратих един от хората си в сарая за фередже. Щом бъдеш покрита благоприлично, ще те придружа до моя дом.
Уилоу възрази рязко:
— Никоя от жените, които забелязах от прозорците, не носеше фередже.
— Жените на Липси са свободни да правят каквото искат, но ти не си. Недей да спориш, Уилоу, защото така трябва да бъде.
Уилоу ненавиждаше мисълта да носи фередже, но знаеше, че не може да го избегне. Тарик излезе и след известно време Осман донесе наметката в каютата й, осведомявайки я, че принцът я очаква на палубата.
Тя надяна наметката и изпъшка, когато огромните й гънки почти я погълнаха. Сигурно щеше да умре от задушаване, преди да стигне до сарая на Тарик.
Излезе от каютата, нямайки търпение отново да усети твърда земя под краката си. Тарик я очакваше. Хвана я за лакътя и я придружи по дъската за слизане. Тя се олюля леко, но после си възвърна уверената стъпка, вървейки заедно с Тарик през тълпата пирати със свиреп вид, повечето от които той поздравяваше по име.
Един арабски кон беше доведен при края на вълнолома. Тарик се качи и кимна на Мустафа да вдигне Уилоу на седлото пред него. След няколко мига тя се озова седнала напряко в скута на Тарик на гърба на подскачащия кон. Препуснаха в галоп сред облаци прах. Мустафа не ги последва; тя предположи, че е останал, за да наблюдава пренасянето на товара.
— Няма да яздим дълго — каза Тарик, насочвайки коня встрани от залива. — В сарая ми ще имаш всякакви удобства.
Докато препускаха през сочно зеления пейзаж, Уилоу зърна признаци на живот отвъд селището на пиратите, скупчено около пристанището. Забеляза младо момче да кара голямо стадо кози към нещо, което й заприлича на село в далечината. Тази информация можеше да и послужи, когато започнеше да готви бягството си.
Тя забрави всички кроежи, щом пред очите й изплува един блестящ дворец в края на дълга алея, застлана с раковини. Подозираше, че е по-малък от повечето дворци, но каквото не му достигаше като големина, се компенсираше с изящество. Обграден от дървета с полюшващи се клони и с разцъфнали цветя, дворецът приличаше на съвършено украшение в пищна опаковка.
Влязоха в застлан с тухли двор, толкова красив, че й отне дъха. В средата му се издигаше чешма с фигура на делфин, който изригваше вода в синьозелен басейн.
Тарик слезе от коня; посегна към нея и тя се плъзна в ръцете му. Млад мъж изскочи отнякъде и отведе коня, докато Тарик я водеше към полутъмната хладина на входа. Един извънредно висок и много страшен на вид страж ги приветства. Облечен в шалвари, свободно падаща риза и ботуши, въоръжен с ятаган, увиснал на широкия му пояс, той изглеждаше готов за битка. Огромната чалма, увенчаваща главата му, го правеше да изглежда още по-висок.
— Добре дошъл у дома, господарю.
Стражът уж не гледаше към забулената жена до Тарик, но погледът му все се отклоняваше към нея.
— Лейди Уилоу, това е Харун, капитанът на личната ми стража. Харун, това е лейди Уилоу. Тя ще бъде моя гостенка за известно време. Моля те, заведи я в харема. Кажи на Али Хара да се погрижи добре за нея, да я гледат като писано яйце. Аз ще дойда веднага щом намеря време. Бейба знае какво да направи.
Той докосна рамото на Уилоу.
— Върви с Харун, милейди.
Тя се стегна.
— Коя е Бейба?
— Управителката на моя харем. Няма защо да се плашиш от нея. Тя ще се погрижи за удобството ти.
Тарик се отдалечи по бяло-зеления мраморен коридор; Уилоу нямаше друг избор, освен да последва огромния турчин. След няколко завоя стигнаха пред една широка двойна врата, украсена с листа и цветя от чисто злато. Почукването на Харун получи незабавен отговор и вратата беше отворена от един мъж с лице като от абанос, чийто ръст надминаваше този на Харун.
— Водя ти новата наложница на нашия господар — обяви важно Харун. — Ти и Бейба трябва да се погрижите добре за нея.
— Добре дошла, господарке. Аз съм Али Хара — изрече евнухът, покланяйки се пред Уилоу. — Време беше господарят ми да доведе още една наложница в харема си. Сафие достатъчно дълго беше единствената тук. Знам, че не разбираш езика ни, но въпреки това те приветствам с добре дошла.
Хващайки ръката й над лакътя, той полека я въведе в харема. Когато тя чу вратата да се затваря зад нея, изпадна в паника и завика на английски:
— Не! Пуснете ме! Не ми е мястото тук.
Възрастна сивокоса жена с кафтан в убити цветове побърза да се приближи към тях.
— Коя е тази жена, Али Хара?
— Това е новата наложница на принц Тарик.
Уилоу потърси думи, за да предаде гнева си на турски.
— Не, не съм! Моля ви, отворете вратата и ме пуснете да си ида!
— Ти говориш нашия език — каза Бейба, пляскайки с ръце възхитено. — Чудех се как ще общуваме с тебе. Откъде научи езика ни, господарке?
— Принц Тарик ме научи.
— Французойка ли си?
— Англичанка — отговори Уилоу, избирайки да изтъкне английското си потекло вместо френското. — Аз съм лейди Уилоу Фоксбърн.
— Можеш да свалиш фереджето, господарке, тук нямаш нужда от него.
— С удоволствие — каза Уилоу, смъквайки тъмната наметка.
— О, господарке — ахна Бейба. — Какво ужасно нещо носиш? Трябва да си облечена в най-хубавата коприна и сатен.
Тя хвана Уилоу за ръка и полека я поведе по коридора.
— Ела с мене, господарке. Аз съм Бейба. Ще те гледам като зеницата на очите си заради моя
