господар.
Тъй като нямаше избор, Уилоу последва Бейба, обгръщайки с поглед всеки детайл в голямата, елегантна стая. Не беше виждала такова нещо през живота си. Стъпваше по бял и зелен мрамор в стая, чиито стени бяха изградени от разноцветни тухли. Особено я порази овалният басейн в средата на стаята и статуята на гол млад мъж, изливащ вода от една амфора в басейна. Няколко мраморни пейки бяха пръснати около басейна, но ниските миндери, отрупани с цветни възглавници, привлякоха вниманието на Уилоу Прозорците бяха отворени, пропускайки мекия морски бриз, който развяваше прозрачните завеси.
Съдейки по размерите на харема, Уилоу предположи, че Тарик е решил да го напълни с жени. Вниманието й се изостри, когато Бейба отвори една врата и я подкани да влезе в светла стая.
— Надявам се да ти бъде удобно тук, господарке. Можеш да си починеш, докато се приготви банята ти. — Тя изгледа Уилоу с критично око. — Трябва да бъдеш изрядно подготвена и облечена, преди да отидеш при принц Тарик. Али Хара ще ти донесе храна и нещо освежително за пиене.
Уилоу не си даде труда да поправи предположението на Бейба, че е тук, за да доставя удоволствие на Тарик, защото предполагаше, че той ще осведоми Али Хара относно плановете си за нея, когато намери за уместно.
Щом остана сама, огледа внимателно спалнята си. Тя беше малка, но изящно обзаведена с потънало в коприна легло, маса, тоалетка, сандък и няколко стола, покрити с възглавници. Стените бяха тапицирани с коприна в убити тонове, дебел килим покриваше мраморния под. Прозорецът гледаше към малка градина, преливаща от прекрасни рози и други екзотични цветя. Беше попаднала в един съвсем различен свят.
Али Хара пристигна с поднос, отрупан с пресни плодове, прясно изпечени питки и гърненце мед, купа с гореща агнешка супа и сок от няколко вида плод. Всичко изглеждаше вълшебно след грубата корабна храна.
Уилоу взе парче питка, намаза ш с мед и го захапа. Беше вкусно и тя изяде всичко. После взе купата със супа и отпи от горещата течност, наслаждавайки се на пикантния вкус.
Тъкмо посягаше към втората питка, когато вратата се отвори, пропускайки в стаята една вихрушка от ярки цветове и стържещ звук. Посетителката беше много красива жена с маслинена кожа, тъмна коса, очи на кошута и пищни извивки. Обшитият й с мъниста елек от ален брокат и прозрачните поли, състоящи се от няколко слоя тънък воал, не оставяха почти нищо на въображението.
— Али Хара каза, че господарят е купил нова наложница за харема си. — Сложила ръце на заобления си ханш, жената отправи свиреп поглед към Уилоу. — Защо си облякла мъжки дрехи? Изглеждаш смешно. — Вгледа се в лицето й. — Много си бледа, много незабележима за вкуса на принц Тарик. Той обича жени със сочни форми и златиста кожа. Не очаквай да заемеш мястото ми в леглото му, защото няма да го допусна. Той не е имал друга жена, откакто ме купи на пазара за роби.
— Ти трябва да си Сафие — каза Уилоу. — Моля те, говори бавно, защото вашият език още е нов за мене. Тарик ми разказа за тебе. Аз съм лейди Уилоу. Няма защо да се страхуваш от мене, никога няма да стана любовница на Тарик.
Очите на Сафие се присвиха.
— Не съм глупачка, жено. Моят господар нямаше да те доведе тук, ако не те иска в леглото си. Само не забравяй, че аз съм любимката и трябва да се подчиняваш на моя авторитет. Щом родя дете на господаря Тарик, той ще ме направи своя съпруга, а ти ще си само робиня.
— Аз не съм му никаква сега. Повярвай ми, Сафие, не съм тук по свой избор. Бях пленена от пирати и продадена на…
— Ба. Колкото и да е платил за тебе, е било прекалено много. Господарят Тарик спа ли вече с тебе? — Уилоу остана няма. — Само не казвай, че си още недокосната.
Уилоу се изчерви. Технически беше девица, но не можеше да каже, че е недокосната.
— Ха! Точно както си мислех — изфуча Сафие. — Той ще се умори от тебе, когато престанеш да бъдеш новост. — Тя реши да се похвали пред Уилоу. — Принц Тарик ще изпрати да повикат мене тази вечер, не тебе, и аз ще му доставя удоволствие, както винаги съм правила.
— Честит да ти е — махна с ръка Уилоу. Вече й дотягаше от хвалбите на Сафие.
С очи, хвърлящи мрачни пламъци, Сафие изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли върху Уилоу. Уилоу се приготви за нападение, което така и не се състоя, рязко прекъснато от Али Хара, който току-що беше влязъл в стаята.
— Какво правиш тук, Сафие?
Котешките очи на Сафие блеснаха в едва прикривана злоба.
— Просто поздравих новата наложница на нашия господар. Доста е бледичка, а? И с какво е облечена? Не мога да си представя какво е видял принц Тарик у нея. Единственото привлекателно нещо у нея е косата й.
— Можеш да си вървиш — каза Али Хара. — Господарят иска господарката Уилоу да бъде изкъпана и обслужена както трябва, а има много за вършене, преди да стане готова да се представи пред него.
— Няма да ви е лесно, докато заприлича на нещо — изсумтя Сафие.
Завъртя се на пета и изхвръкна от стаята.
— Последвай ме, господарке — каза Али Хара на Уилоу. — Бейба чака в хамама.
Уилоу знаеше, че „хамам“ означава „баня“, и тръгна охотно, защото отчаяно се нуждаеше от порядъчно изкъпване. Очакваше да бъде отведена при басейна в главното помещение, но вместо това влязоха в една стаичка в края на къс коридор. Бейба, облечена в бяла, пристегната в кръста роба, я чакаше там.
В хамама имаше голяма вана, мраморна пейка, съдове с вода, и масичка, отрупана с шишенца и глинени гърнета. Уилоу веднага се отправи към ваната.
— Не, господарке, още не си готова да влезеш във ваната.
— Какво друго трябва да се прави?
— Свали си дрехите и легни на скамейката. Всички косми по тялото ти трябва да бъдат премахнати, преди да продължим със следващата стъпка.
— Необходимо ли е? В моята страна не се прави така.
— Ти си в харема на принц Тарик, господарке. Той е турчин и следва учението на Аллах. Не може да влезеш при него нечиста.
— Изобщо няма да ходя при него — протестира Уилоу. — Не ми е мястото тук.
— Ще бъдеш по-щастлива, ако приемеш съдбата си — укори я Бейба. — Това е хубав живот, трябва да го приемеш. Ще ти се угажда, ще те отрупват с подаръци, ако се харесаш на господаря ни. Тъй като той често е в морето, няма много да се занимава с тебе. Моля те, легни, за да се погрижа за тебе.
Уилоу не се зае да спори със старата жена; би било безполезно. Очевидно Тарик не беше казал на Бейба, че тя няма да бъде негова наложница. Мърморейки, Уилоу се съблече и се изтегна на мраморната скамейка.
Първото, което направи Бейба, беше да потопи пръсти в едно глинено гърненце и да намаже розов крем върху слабините на Уилоу, краката, ръцете и всички места, където имаше косми по тялото й. Старата жена се труди поне половин час, после взе кана с вода. Използвайки груба кърпа, тя изтри крема от тялото на Уилоу, смъквайки космите заедно с него, и я остави гладка като коприна. После я накара да седне.
Извади от друго гърненце голям сапун и натри тялото на Уилоу. После взе едно плоска шпатулка за изстъргване на мръсотията и започна да маха мръсната пяна, докато Уилоу не почувства, че кожата й е по- чиста, отколкото някога е била.
— Сега можеш да влезеш във водата, господарке.
Уилоу стана и влезе в басейнчето, където водата я обгърна топла и успокояваща. Докато отмиваше сапуна от тялото си, Бейба насапуниса косата й и я изми щателно. После я изплакна с чиста вода. Беше толкова освежително и успокояващо, че на Уилоу не й се искаше това някога да свърши.
Възклицавайки пред цвета на косата й, Бейба изсуши Уилоу с една огромна кърпа. След като кожата й заблестя, жената и каза да легне по корем на пейката. Уилоу нямаше представа какво следва, докато Бейба не изля поток ароматно масло върху гърба и седалището й. Уилоу положи глава на кръстосаните си ръце, докато силните пръсти започнаха да втриват маслото в раменете, гърба и седалището й, обхождайки краката чак до стъпалата. Чувството беше невероятно, греховно и сладостно.
— Обърни се, господарке.
Уилоу погледна през рамо и се вцепени, изумена да види ръцете на Али Хара върху себе си. Посегна към
