способен да развие такава скорост, каквато искаше Тарик. Уилоу щеше да бъде в леглото на Ибрахим, преди Тарик да стигне Истанбул.
Уилоу стоеше на обичайното си място до перилата на кораба, когато Мустафа й каза, че ще влязат в Босфора на следващия ден и ще стигнат Истанбул след още един ден. Дотук пътуването беше скучно. Всеки ден тя оглеждаше хоризонта, за да зърне някой кораб да ги следва, но не видя нищо.
Макар да нямаше особено основание да вярва, че Тарик се интересува достатъчно много от нея, за да се опита да настигне „Отмъщение“, тя все пак се страхуваше, че той може да го направи — въпреки факта, че Мустафа й беше казал, че няма по-бърз кораб от „Отмъщение“. Уилоу тайно си фантазираше, че Тарик ще настигне флагманския си кораб, но по-практичната част от ума й се молеше да не стане така. Би било не просто глупаво, но и катастрофално Тарик да влезе в Истанбул.
През празните дни в морето Уилоу имаше прекалено много време да мисли за новия си живот. Беше ли Ибрахим толкова жесток, колкото го описваше Тарик? Как щеше да живее в харема, обитаван от неговите съпруги и наложници? Щяха ли да го ревнуват от нея?
Али Хара се беше заклел, че ще я защитава, но щеше ли да може? Тя вече се беше сблъскала със злобните машинации на ревнива наложница. Срещата й със Сафие я беше научила да не се доверява на никого.
Когато мислите й се обръщаха към Ибрахим, бяха придружени от неизменна тръпка на страх. Ако имаше начин да стои далече от леглото му, тя се закле да го открие.
След два дни „Отмъщение“ влезе в залива на Истанбул и хвърли котва близо брега. Мустафа отиде при Уилоу на перилата и я осведоми, че няма да пристанат на някой от каменните кейове, защото можеше да се наложи да тръгнат бързо.
— Смятам да сляза на сушата утре сутрин и да поискам среща с Ибрахим — обясни Мустафа. — Ще му кажа, че „Отмъщение“ е пристигнал с неговото съкровище. Той ще разбере за какво говоря.
Уилоу кимна, но не отговори нищо. Мустафа се поклони отсечено и излезе. Уилоу оценяваше кратката отсрочка, макар че това й докара една безсънна нощ.
Сутринта дойде твърде бързо. Скоро след изгрев слънце тя видя как една лодка се спуска от борда към водата. Мустафа, придружен от няколко човека, се прехвърли през борда и слезе по въжената стълба в лодката. Двама мъже хванаха греблата и загребаха към брега. Уилоу се запита колко ли време трябва да чака, преди Мустафа да се върне. Надяваше се да е дълго.
Върна се в каютата си, след като лодката отплава, искаше да бъде сама, да се стегне и да намери смелост да се изправи пред султана. Не беше толкова смела, колкото претендираше, че е. Страхът от неизвестното я разкъсваше. Единствената й утеха беше, че жертвата й ще позволи на Тарик и майка му да останат живи. Въпреки това тя знаеше, че коленете й ще треперят, когато се изправи пред Ибрахим за първи път.
Денят се влачеше бавно. Смени го нощта, а от Мустафа нямаше никакъв знак. Дали не беше успял да убеди Ибрахим да размени Салиха султан за Уилоу? Да не би да са го арестували? Или нещо по-лошо? Напрежението я убиваше.
В късният следобед на следващия ден Уилоу лежеше на леглото си полузаспала, когато Али Хара нахлу в каютата.
— Мустафа се върна! Скоро ще дойде при тебе.
Уилоу се изтръгна от летаргията.
— О, Али Хара, толкова ме е страх. Ти си единственият човек, пред когото мога да призная това.
Али Хара хвана ръцете й и ги стисна.
— Ще бъда при тебе, господарке. Няма да допусна някой да ти навреди.
Уилоу преглътна буцата, заседнала на гърлото й.
— Можеш ли да ми помогнеш да стоя далече от леглото на Ибрахим?
Тъмните очи на Али Хара се изпълниха със състрадание.
— Ако такова нещо е възможно, ще направя всичко, доколкото ми стигат силите.
Уилоу изтри една сълза.
— Благодаря.
На вратата се почука и Мустафа влезе в каютата. Свирепото му изражение се успокои, когато погледна към Уилоу.
— Свършено е, господарке. Уговорих размяната с Ибрахим.
— Още ли ме иска? — прошепна Уилоу.
— Със сигурност, господарке. Но настоява да те види, преди да пусне Салиха султан. Трябва да го посетиш в личните му покои тази вечер. Али Хара ще донесе дрехите, които трябва да носиш, и ще ти помогне да се приготвиш за аудиенцията. Умолявам те, не казвай нищо, което да накара Ибрахим да промени решението си.
Не можейки да намери думи, Уилоу само кимна.
— Ще ти донеса дрехите — каза Али Хара, след като Мустафа излезе. — Натоварих ги на кораба, преди да заминем от Липси. Докато ме няма, използвай крема, който ти даде Бейба, за да премахнеш космите от тялото си. Ако кожата ти не е гладка и обезкосмена, когато се представиш пред султана, той ще се отврати. Когато се върна, ще ти направя хубава прическа.
С тежко сърце Уилоу последва инструкциите на Али Хара. Изглеждаше смешно да премахва космите от тялото си, но го направи, защото не искаше да предизвиква неприятности… все още. Тъкмо беше свършила тоалета си, когато Али Хара пристигна с дрехите, които тя трябваше да облече за първата си среща с Ибрахим.
Той излезе отново, за да намери фередже, докато тя обличаше късото елече, украсено със скъпоценни камъни, и многослойните поли, достатъчно прозрачни, за да разкриват очертанията на краката й. Широк колан, обсипан също със скъпоценни камъни, и меки чехли довършваха тоалета. След като се облече, Уилоу направи гримаса. Приличаше на робиня от „Хиляда и една нощ“, каквато наистина щеше да бъде, след като влезеше в сарая на султана.
Разтърси я тръпка.
Али Хара се върна, остави фереджето на леглото и взе една четка за коса.
— Седни, господарке, за да ти среша косата. Ибрахим няма да може да устои на красотата ти. Косата ти е като злато, а кожата — гладка като порцелан. Ако му харесаш, султанът може да те направи своя съпруга.
Уилоу ахна отвратена.
— Господ да ми е на помощ, защото само Той знае, че не се стремя към тази титла. Ще бъда щастлива, ако ме оставят в харема, без никой да ми обръща внимание и без султанът да ме пожелае.
— Това няма да се случи, господарке — увери я Али Хара. — Никой мъж няма да те пренебрегне, щом те види.
Обезсърчена, Уилоу позволи на Али Хара да й среше косата. Затваряйки очи, тя изпразни ума си от всичко с изключение на Тарик и техните еротични нощи. Спомни си как се бяха любили в хамама и игриво се бяха хранили един друг след това. Преживя отново деня, когато се бяха любили на пода сред купчина възглавници, а после в леглото му.
— Трябва да носиш косата си пусната. Изглежда най-добре, когато се спуска по раменете до кръста ти — реши Али Хара, оставяйки настрана четката. — Не мога да направя нищо, за да увелича естествената й красота. Готова си, господарке.
Уилоу преглътна мъчително. Никога нямаше да бъде готова. Но се беше съгласила с плана на Мустафа и щеше да го изпълни. Не че не беше изобретателна. Докато умът й работеше, щеше да крои планове и може би дори да избяга.
— Готова ли си, господарке? — извика Мустафа зад вратата.
Дъхът й излезе със свистене от гърлото.
— Да, готова съм.
Али Хара й помогна да облече фереджето и отвори вратата. Следобедното слънце преливаше в златист здрач, когато Уилоу излезе на палубата. Мустафа я хвана за лакътя и я придружи до перилата.
— Можеш ли да слезеш по въжената стълба в лодката, господарке? Не е голямо разстояние. Ще ти
