Обръщайки я към себе си, Хайме вдигна лицето й с палеца и показалеца си и се взря в пламтящите дълбини на сините й очи. Първата му мисъл беше въпросът какво, по дяволите, прави той да си взема съпруга, когато това беше последното, което искаше. Дали омразата му към Ивън Грей и лорд Съмърсет беше толкова голяма, че му се беше сторило необходимо да излее гнева си върху дъщерята и годеницата на своите врагове? Лейди Алета беше невероятно красива и той нарочно вкорави сърцето си, за да не се настани тя в него, тъй като там не й беше мястото. Но независимо от усилията си не можа да се въздържи и сведе уста към нейната, за да предяви претенцията си към своята плячка с изблик на страст, който развесели краля и вбеси Алета.
Тя беше шокирана и разгневена, когато осъзна, че Хайме ще я целуне. Опита се да се дръпне, но той беше твърде силен за нея, задържайки брадичката й на място, за да покрие устните й с влажната топлина на устата си. Целувката му беше властна, унижаваща, но вълнуваща по начин, който досега не й беше известен… или не беше очаквала. Той сякаш искаше да остави върху нея отпечатъка си пред краля и събралите се свидетели на брака. Когато езикът му мина покрай зъбите й и влезе в устата й, тя постъпи инстинктивно. Захапа оскърбителния израстък, докато не усети горещата струя бликнала кръв.
Очите на Хайме се отвориха широко, когато той прекъсна целувката, без да даде никакъв друг знак, освен лекото помрачняване на изражението му, че се е случило нещо нередно. Безкрайно удовлетворена, Алета потръпна отвратено, извръщайки се от мускулестия си съпруг. В сравнение с миниатюрната й фигурка той беше гигант и ако поискаше, можеше да я набие или да я нарани сериозно. И никой нямаше да каже нито дума, за да я защити. Но за нейна чест тя не се плашеше лесно. Когато дойдеше време, по своя си начин тя щеше да потърси отмъщение, задето беше отнета от мъжа, който щеше да я почита и защитава, и дадена на един груб селяк без пукната пара в кесията.
Мрачни гости се събраха в огромната зала на сватбената трапеза, председателствана от самия крал. Единствените, които като че ли се забавляваха, бяха Хайме, Гейлърд, Хенри и свещеникът. Доста хора се бяха събрали около лорд Съмърсет и му съчувстваха, както предположи Хайме, докато Алета постоянно отказваше да се храни от един поднос и да пие от една чаша със съпруга си. Празникът като че ли нямаше край, но това й харесваше, защото само като си помислеше за отвеждането в леглото и какво се очакваше от нея, студени тръпки плъзваха по гръбнака й. Даже ако младоженецът беше Ивън Грей, мисълта да се съблича пред чужди хора я караше да трепери от ужас.
— Студено ли ви е, милейди? — запита Хайме, забелязвайки, че раменете й потръпват.
Досега не бяха имали какво да си кажат. На него като че ли му харесваше да разговаря с Хенри, почти пренебрегвайки невестата си, която кипеше в безсилен гняв.
— Не, милорд — отвърна тя хладно. — Това е моят начин да покажа отвращението си към вас.
Хайме се намръщи.
— У мене няма нищо страшно, Алета, аз съм само един човек. Подчинявай ми се и ще се разбираме добре.
— Не ви признавам за свой съпруг.
Осъзнавайки, че стъпва на опасна почва, Алета се стегна в очакване на тежката ръка на съпруга си. Когато ударът не дойде, тя го погледна крадешком и разбра, че повечето мъже биха реагирали с насилие на смелата й, но глупава проява на открито неподчинение.
— Нарочно ли се опитвате да ме предизвиквате, милейди? Струва ми се, че ще постъпите по-добре, ако укротите дивия звяр у мене, отколкото ако го карате да излезе от клетката си.
Алета пребледня.
— Вие звяр ли сте, милорд?
Поради някаква причина й беше трудно да диша. Свирепото му изражение наистина напомняше това на хищен звяр.
— Мнозина биха казали така. — Мрачната му усмивка не даваше надежди за добро отношение към нея. Тогава той долови с ъгъла на окото си някакво движение при вратата. — Вашата камериерка ли ви дава знак?
Алета обърна глава и видя Нан да й маха откъм вратата. Лицето й стана яркочервено, а после изгуби всякакъв цвят. Когато започна да трепери неудържимо, черните вежди на Хайме се сближиха мрачно.
— Наистина ли толкова се страхувате от мене?
— Да се страхувам от вас ли? Не, милорд, не се страхувам от никого.
— Защо трепериш, жено, ако не се боиш от мене?
Гласът му беше суров.
— Страхувам се от отвеждането в леглото — изрече Алета, добила малко смелост. — Това е варварски обичай, чужди мъже да гледат съблеченото тяло на булката. Не искам да се показвам пред сладострастни мъже, които ще търсят по мене някакви недостатъци.
До този момент Хайме не беше помислил за ритуала, който обикновено следваше сватбената церемония. Понеже не беше имал възможността да живее в двора или да общува с благородници, той не знаеше, че церемонията на отвеждането в леглото е толкова неприятна за младоженката.
— Вървете с камериерката си, милейди. Аз идвам веднага.
Лицето му беше лишено от изражение, гласът не издаваше намеренията му.
Алета се обърна и пожела лека нощ на краля с разтреперан глас, а после побърза след Нан.
— Завиждам ви за тази нощ, Мортимър — каза Хенри, загледан любопитно след Алета. — Кога ще е церемонията по отвеждането? Съмнявам се, че такова съвършено създание като вашата невеста ще има някакви недостатъци някъде по тялото си.
Хенри не беше единственият мъж в залата, изразяващ нетърпение за церемонията по отвеждането в леглото. Зад гърба на Хайме вече се обзалагаха относно атрибутите на определени части от тялото на булката.
— Няма да има церемония по отвеждането, сир — каза Хайме с отвращение в гласа. — Аз съм ревнив мъж. Няма да ми хареса някой друг освен мене да гледа необлеченото тяло на съпругата ми.
— Лишаваш ни от забавление — отвърна Хенри, разкъсван между разочарованието и възхищението.
Малцина мъже бяха достатъчно дръзки — или достатъчно глупави, — за да изразяват схващанията си пред краля. Малцина бяха толкова храбри.
— Въпреки това, моето желание е да няма официална церемония по отвеждане в леглото. Освен Гейлърд никой от тук присъстващите не искам да ме съблича и да ме отвежда при невестата ми. Онези, които искат да го направят, желаят само да оглеждат съпругата ми.
— Щом това е вашето желание, Мортимър, значи така ще бъде — каза кралят с очевидно разочарование. — Лично ще се погрижа никой да не ви последва в сватбената ви стая. — Той даде знак на един паж да напълни отново чашата на Хайме. — Пийте, млади приятелю, дължите ми го заради това, че предпазвам усамотението ви. Дефлорирането ще ви хареса повече, ако го поизчакате.
Лицето на Алета беше яркочервено, а тялото цялото гореше. Думите на Хайме, дори повече от мисълта за съвкуплението, бяха причина за сгорещяването и тръпките, които изпитваше в този момент. Току-що беше тръгнала нагоре по стъпалата към сватбената стая, когато баща й се появи от дълбоките сенки край най-долното стъпало.
— Татко, уплаши ме — ахна тя.
Лицето на баща й беше потъмняло от ярост.
— Няма да му се размине, момичето ми! Току-що говорих с лорд Грей и той ме увери, че няма дълго да търпиш Хайме Мортимър. Вече подготвяме документа за анулиране.
— За какво ми е сега — оплака се Алета. — Аз съм негова съпруга, татко, и той ще предяви правата си тази нощ. Щом легне с мене, никой друг мъж няма да ме иска.
— Не, не е така, дъще. Лорд Грей ще те иска. Каза ми го.
— Ще ме иска, въпреки че съм принудена да легна с един вонящ селяк, който се осмелява да предявява претенции към мене?
— Да, дори в такъв случай. Затова се дръж, дъще, не всичко е изгубено. Когато се отървем от Мортимър, пак ще бъдеш съпруга на богат и силен граф.
— Милейди, побързайте — повика я Нан от най-горното стъпало. — Трябва да ви приготвя за вашия
