повече ми харесваш.
Думите му послужиха само да затвърдят убеждението й, че Хайме Мортимър я иска просто за да ядоса Ивън Грей и баща й, а не заради онзи проклет годеж от едно време.
— Намирам ви чудовищно грозен и отвратителен, Хайме Мортимър — извика тя с най-високомерния си глас.
— Мисля, че протестирате твърде пресилено. — Той се усмихна, прокарвайки ръце по сатенената повърхност на кожата й. — Заклевам се, че преди нощта да е свършила, ще ме намерите доста забележителен… във всяко отношение.
— Как ли пък не!
3
Тя го заудря, но той отмести ръцете й като досадни насекоми. Хвана китките й и ги прикова отстрани на тялото й.
— Проявяваш глупава дързост да ми говориш по такъв неуважителен начин, но много ще ми хареса да те науча как да бъдеш покорна съпруга.
Тя се заизвива трескаво под него, осъзнавайки прекалено късно, че движенията й само подклаждат огъня на страстта му. Без никакво усилие той хвана китките й над главата с едната си ръка, докато другата полека обгърна гърдата й и подразни зърното с грубата възглавничка на палеца. Мрачна усмивка изви плътните му устни, когато то се надигна в коралова твърдост.
Когато той сниши глава и го пое в устата си, тя се вцепени и издаде нисък звук дълбоко в гърлото си. Извика и против волята си се огъна към горещите му устни, докато той жадно поглъщаше вкуса й.
Той издаде нисък, гърлен стон, вдигна глава и с жадната си уста намери нейната. Целувката му беше дива, почти брутална, когато започна да опустошава устата й с горещите тласъци на езика си. Алета изскимтя, но звукът се изгуби във влажната топлина на устата му. Този мъж беше животно и тя никога нямаше да му даде удовлетворението да разбере колко я плаши. Тя беше зашеметена и шокирана, когато той вкара насила езика си покрай бариерата на зъбите й.
Лежеше тежко върху нея, може би доста тежко за дребната й фигурка и тя се задъхваше. Извика отново, но викът потъна в дълбините на гърлото й, когато той продължи да я целува, отвличайки я още по- дълбоко в течната магия на устата и езика си. Но тя продължаваше да се бори с него.
Той се отдръпна, усмихвайки се с цинична горчивина, докато черният му поглед я обгръщаше от глава до пети.
— Предай се, милейди.
— Не, селяко, как мога да се предам, когато бяха предназначена за Ивън Грей? Ще се боря с тебе до края.
— Мислиш ли, че слабите ти сили ще ми попречат да осъществя целта си? Не, милейди, аз ще консумирам този брак, за да не може никой да оспори правото ми над тебе или състоянието ти.
— Няма да се предам! — възкликна Алета с мрачна решимост.
Очите на Хайме пламтяха, горещи и черни, когато той се засмя тихо.
— Нямам нужда от сътрудничеството ти, милейди.
Раздвижи се срещу нея с мрачно и решително лице, тялото му беше цялото напрегнато.
За свое огорчение Алета не можеше да отвърне очи от абсолютната красота на лицето му. Строго изсечената му, непринудена мъжественост беше невероятно подчертана и същевременно плашеща. Тя усети как гърлото й се свива, когато мъжествеността му се притисна към краката й. Почувства бурята на неговата страст, огъня и решимостта му, когато той спря пред портите на нейната женственост. Чувстваше как тялото му се стяга и мускулите на седалището му се свиват. И тогава усети изгарящия му тласък в девствения си проход.
Болката дойде, рязка и унищожителна, и тя сподави писъка, които се надигаше в гърлото й, докато от очите й се затъркаляха сълзи. Виждайки как очите й потъмняват от божа, Хайме спря за миг и когато продължи, движенията му бяха почти нежни. Започна да навлиза навътре, дълбоко в нея, докато тя не помисли, че ще се разпадне и ще умре.
Но не умря. Дори когато темпото му се засили и той започна да гали гърдите й, докато влизаше и излизаше, ръцете му намериха връхчетата им и устата му зашепна срещу устните й неща, които тя не разбираше. Когато усети как болката се превръща в удоволствие, тя изживя ново мъчение. Стискайки зъби, отказа да разкрие на Хайме с дума или действие, че й въздейства по някакъв начин. Дори когато тялото й закопня за далечната цел, която осъзнаваше неясно, и плътта й запламтя повече от адските пламъци в стремежа да я достигне.
Хайме усети напрежението, което се натрупваше в тялото под него, и се изкикоти цинично. Събрал доста опит в различните начини на любене, той усети мига, когато тялото на Алета омекна и го прие. Разбра и кога болката спря и започна насладата. Усети и че може да я доведе до кулминация въпреки енергичните й протести и отрицания. Тази мисъл докара собственото му освобождение толкова близо до ръба, че му трябваше свирепо съсредоточаване, за да се сдържи и да не експлодира в нея. Тя беше толкова малка и стегната, че той нарочно се сдържа, за да не я нарани непоправимо. Инстинктивно осъзна, че такава дребна жена като Алета ще има нужда от повече време, за да се разтегне и да го приеме целия.
Колкото по-дълго време той влизаше и излизаше, толкова повече Алета изпитваше удоволствие, докато не й се стори, че ще избухне. Осмелявайки се да погледне в лицето му, тя усети как дъхът засяда болезнено в гърлото й. Лицето му беше смръзнато в съсредоточение, главата му отметната назад, шията изящно извита. Стори й се свирепо красив и още по-страховит от всеки мъж, когото досега беше познавала. Тогава всяка мисъл застина, когато нещо в нея се разпадна, заливайки я с такова невероятно великолепие, че й се стори, че ще умре от това. Прехапа устната си, за да не извика, и усети железния вкус на кръвта.
Хайме почувства точния миг на кулминацията й и остави собственото си освобождение да го разпилее в нея. Алета почувства медената струя течен огън да затопля тялото й и усети отчаяние, по-голямо от всяко, което беше изпитвала досега. Хайме Мортимър беше взел нещо скъпоценно от нея, нещо, което тя беше възнамерявала да даде на Ивън Грей. Никога нямаше да му го прости.
С дъх, който още се блъскаше в гърдите му, Хайме се надигна от Алета и се отпусна до нея, взирайки се в тавана. Дълбока бръчка разряза челото му, когато се замисли върху последиците от това, да вземе съпруга, която очевидно го презираше. Действайки импулсивно, беше препуснал към Лондон и беше предявил претенциите си към лейди Алета Съмърсет, а сега, когато бракът беше консумиран, се беше натоварил със съпруга, която не беше сигурен, че иска. Макар че беше извлякъл неизмеримо удовлетворение от това, че взе жената, която Ивън Грей беше искал, нямаше и най-малката представа какво да прави с нея. Съпругата беше последното нещо, от което имаше нужда.
Обръщайки се към Алета, той се вгледа в лицето й. Бузите й бяха мокри от безмълвни сълзи и той се смая на способността й да скрива болката, която знаеше, че й е причинил. Като знаеше, че й беше дал удоволствие накрая, това до голяма степен компенсираше разкаянието, което би могъл да изпита заради това, че я беше наранил.
— Добре ли си, милейди? — запита той мило.
Не би допуснал да се каже, че е брутален съпруг.
— Изглеждам ли добре? — изсъска Алета троснато. — Нарани ме.
— Дадох ти удоволствие.
— Не, не е така — отрече тя яростно. — Не получих никакво удоволствие от това брутално съвкупление. Ако отново ме докоснеш, кълна се, ще намеря начин да те убия, докато спиш.
Лицето на Хайме потъмня от едва сдържан гняв.
— Ти си ми съпруга. Твой дълг е да ми се подчиняваш във всичко.
— Няма!
Разгневен от нейната смелост, Хайме се надигна на колене, приковавайки я към дюшека с мрачната интензивност на погледа си.
Никой мъж и никоя жена не му бяха говорили досега по този начин. Знаейки, че трябва да я накаже и да потуши бунта й още в зародиш, той вдигна ръка, сякаш за да я удари.
Алета замря, ясно осъзнавайки, че Хайме може наистина да я нарани, ако я удари, но не можа да
