сдържи темперамента си.
— Хайде, селяко, удари ме — предизвика го тя. — Няма да си спечелиш приятели, когато се покажа на закуска с насинено до неузнаваемост лице. Баща ми и кралят са добри приятели.
— Има места, където синините не се виждат — каза той и очите му се плъзнаха безскрупулно по голото й тяло.
Но като гледаше дребната й фигурка, Хайме знаеше, че няма да я удари. Дори и ако го раздразни ужасно много. Той не постъпваше по този начин. Нито пък щеше да изисква от нея нещо, което не е склонна да му даде. Бракът им беше консумиран; след тази нощ вече нямаше нужда да спи с нея.
Брадичката на Алета се издаде напред и Хайме едва не се засмя на дързостта й. Когато свали юмрука си и се облегна на възглавницата, тя си пое дъх на пресекулки. Беше толкова сигурна, че той ще я удари, че беше втвърдила тялото си срещу болката.
— Заспивай, Алета, няма нужда да се притесняваш, че ще те безпокоя повече тази нощ. Или която и да било друга нощ — изсумтя той презрително. — Изпълних дълга си. Бракът е консумиран и след тази вечер няма да понасяш непоносимото ми присъствие в леглото си. Любовницата ми живее в Крисит. Роуина се е доказала като съвършена любовница, докато ти си много неопитна и необучена в любовта, за да ме задоволяваш.
Алета отвори уста.
— Ще ме унижиш, като държиш любовницата си в дома ми? — ахна тя.
Макар да знаеше, че повечето мъже не зачитат брачните си обети за по-продължително време, тя никога не беше допускала, че любовницата на Хайме ще живее в дома й.
— Бих могъл да я отпратя, милейди, зависи изцяло от тебе.
Загледа я втренчено, осъзнавайки какво намекват думите му, и зачака отговора й. Тя беше такова привлекателно малко създание, че на драго сърце би отпратил Роуина, ако Алета станеше негова покорна играчка. Тя беше негова съпруга, в края на краищата, и дългът й беше да му се покорява във всичко.
Сините очи на Алета пламтяха, когато тя вдигна поглед към Хайме.
— Задръж си Роуина. Не ме интересува дали една или двадесет жени ти топлят леглото, стига да не съм аз.
— Така да бъде, милейди — изрече сурово Хайме. — Но те предупреждавам. Ако си вземеш любовник, нека не е Ивън Грей. Но като си помисля — добави той, — по-добре да си останеш целомъдрена, защото няма да приема копеле под покрива си.
Изправяйки се на колене, Алета започна да удря по широките гърди на Хайме.
— Ти… отвратително животно такова! Ако всички мъже са разгонени свине като тебе, не искам никакви любовници. Направи си наследници с Роуина — добави тя, сякаш сега се беше сетила. — Добре е да няма законни наследници в семейство на предатели.
В този момент Хайме беше толкова близо до това, да удари жена, колкото не беше стигал досега в живота си. Тази дребна женичка беше го наранила толкова силно, колкото ли могъл да го направи мъж, два пъти по-едър от нея. Имаше остър език и той сериозно възнамеряваше да я укроти, преди да го е побъркала. Всеки друг мъж щеше да я посини от бой. Хващайки китките й в огромната си ръка, той я отметна настрана.
— Заспивай, милейди, преди да съм те наранил много зле. Енергията ще ти трябва за пътуването до замъка Крисит. Посред зима е и е ужасно студено.
Алета го изгледа внимателно.
— Трябва ли толкова скоро да тръгваме?
— Да. Заминаваме, преди баща ти и лорд Грей да се сдушат и да те отнемат от мене насила.
Изпълнено с надежда изражение се настани на лицето на Алета.
— Не, милейди, мога да защитавам това, което е мое — заяви Хайме, когато забеляза съсредоточеното й лице.
После се обърна с гръб към нея, дръпна завивката и престана да й обръща внимание, сякаш я нямаше. Алета кипеше в безмълвен гняв, мразейки го, мразейки това, което представляваше той, и крещящото му пренебрежение към нейните чувства. Този мъж беше арогантен, суров и груб. И дързостта му беше невероятна. Нахлуването в замъка, преодоляването на стражите и осуетяването на женитбата й с Ивън Грей беше безразсъдно действие, макар и такова, което спечели възхищението на краля. Очевидно не му липсваше смелост. Но характерът му имаше сериозен недостатък. Какво го караше да смята, че тя ще иска сина на един изменник за свой съпруг? Или че покорно ще го приеме за свой повелител и господар? Не, каза си тя. Нека Хайме Мортимър да си задържи любовницата, защото тя щеше да се бори с него със зъби и нокти, ако отново се опита да легне с нея.
След като стигна до това заключение, Алета посегна към одеялото и се приготви да спи, отдръпвайки се колкото можа по-далече от успокояващата топлина на голямото тяло на Хайме. Но колкото и отчаяно да се придържаше към ръба на леглото, умът й все още трепваше при мисълта, че той я беше накарал да изпита удоволствие. Как е възможно, питаше се тя. Когато беше навлязъл насилствено в нея, болката беше мъчителна. Тя очакваше, че ще умре от това, но усети точния момент, когато болката се беше превърнала в удоволствие и тялото й беше омекнало и се беше разтегнало, за да го приеме.
Тя потръпна, опитвайки се да отрече невероятния начин, по който тялото й се беше изплъзнало от контрол, когато Хайме беше влизал и излизал от нея. Но никакво отричане не можеше да я накара да забрави пламтящото докосване на ръцете му, влажната сладост на устата му или начина, по който беше извлякъл реакция от съпротивляващото се нейно тяло.
Никога нямаше да му го прости!
Въздъхвайки унило, Алета затвори очи, като осъзна, че докато баща й не я освободи, тя беше обвързана според закона и длъжна да следва съпруга си в дома му, независимо колко груб или скромен е той.
През нощта вятърът се усили във вледеняващ вой. Огънят в огнището угасна и в стаята стана ужасно студено. Без да осъзнава, Алета се местеше все по-близо до топлината, която се излъчваше от голямото тяло на Хайме, и когато той почувства нейната мекота до себе си, отвори ръце и я притисна плътно към себе си. Без да се събужда, тя въздъхна доволно и се сгуши още по-дълбоко в прегръдките му.
Внезапно усетил как голото седалище на Алета се притиска към корема му и гърдите й запълват ръцете му, Хайме отвори очи. Отначало помисли, че е будна, но равномерният ритъм на дишането й му показваше, че тя още спи. Остро разочарование се надигна у него, когато осъзна, че студът в стаята я е накарал да го потърси в леглото, а не същата нужда, която изпълваше слабините му до пръсване.
Нямаше да я вземе. Не, макар че кръвта пееше във вените му и тялото му понасяше адски мъчения, нямаше да я вземе отново. Беше недоволен от себе си, че й се е наслаждавал прекалено много първия път, и нямаше нито времето, нито желанието да ухажва съпругата си. Не искаше Алета Съмърсет заради самата нея, помъчи се да се самоубеждава, а заради удоволствието да вземе нещо, което Ивън Грей толкова силно е искал. А това беше богатството на дамата и собствеността й, не нейната любов или уважение.
Внимателно отстранявайки ръцете си от стегнатите хълмчета на гърдите й, Хайме накара мислите си да се отделят от жената в ръцете му и се опита да си спомни как лорд Съмърсет и двамата Грей бяха заговорничили, за да предизвикат смъртта на баща му. Той знаеше, че старият Грей е умрял преди две години, но за щастие синът беше още жив, за да усети удара на неговото възмездие, когато дойдеше моментът. Накрая той заспа, заклевайки се, че никоя жена, най-малко пък съпругата му, няма да попречи на отмъщението му срещу виновниците за смъртта на баща му и за лишаването му от рождените му права.
Алета се събуди с ясното съзнание, че някой я гледа. Сините й очи се отвориха, срещайки черния, загадъчен поглед на Хайме Мортимър.
— Добро утро, милейди — проточи той. Тъмните му очи я огледаха безсрамно. — Надявам се да си спала добре. Чаках те да се събудиш.
Погледът му се спря на обърканото изобилие от сребристо руса коса, която се разливаше по раменете й в диво безредие. Тя беше великолепна гледка с голите си рамене и горната част на пълните й гърди съблазнително изложени на показ над одеялото. Той се опита да потисне зова на тялото си.
Алета премига няколко пъти и се намръщи раздразнено, когато видя, че съпругът й е облечен пак в същите груби селски дрехи, с които беше пристигнал предната вечер.
— Нямаш ли други дрехи? — запита тя недоволно.
Хайме се ухили безсрамно.
