по лицето й червенина доста развесели събралите се сътрапезници.
— Е, приятелю, ще останете ли в двора, или трябва да се връщате в Крисит?
— Това покана ли е, сир? — запита Хайме.
Алета замря, очаквайки отговора на Хенри. Отчаяно искаше да остане близо до баща си и лорд Грей, докато не намерят начин да я освободят от този непоносим селянин, за когото я беше омъжил кралят.
— Да, много бихме искали да останете в двора, но това не е заповед.
— Тогава трябва да откажа, сир — изрече Хайме със съжаление. — Ще отведа съпругата си в замъка Крисит, докато вие разследвате обвиненията против баща ми.
— Жалко — въздъхна Хенри. — Много приятно щеше да бъде да имам някого като вас да ме забавлява, преди да се върна във Франция, за да поискам царствената си годеница. Тъй като нямате войници, ще ви дадем десетина добри стрелци, доверени наемници, които да пазят съпругата ви и вас по време на пътуването ви. Можете да ги задържите, ако решат да останат на ваша служба.
Изненадан, Хайме вдигна тъмните си вежди.
— Високо оценявам щедростта ви, сир.
— Да, вие отмъкнахте забележителна плячка и не можем да допуснем лейди Алета да се разхожда из провинцията без подходяща охрана, нали?
— Не, сир, и аз ви благодаря. Животът на съпругата ми трябва да бъде пазен на всяка цена. С ваше разрешение ние ще тръгнем веднага щом лорд Съмърсет предаде зестрата на дъщеря си под мое попечителство.
— Ще се погрижим за това още днес — обеща Хенри. — Вървете, Хайме Мортимър, но знайте, че преди да тръгнем за Франция, ще ви призовем и ще ви предоставим резултата от нашите проучвания, засягащи баща ви.
Хайме не би могъл да очаква по-добър край на безразсъдното си нахлуване в замъка Уиндзор. Беше спечелил богата булка и получи обещанието на краля да разследва лъжливите обвинения, отправени срещу баща му.
Осъзнавайки, че скоро ще се озове във властта на свирепия си съпруг, Алета изпадна в паника.
— Сир! Не искам да придружа моя… съпруг в Крисит. Искам да остана в двора и да служа на вашата съпруга, когато я доведете от Франция.
— Не обръщайте внимание на съпругата ми, сир — изрече гладко Хайме. — Страхувам се, че е разстроена от мисълта да се раздели със семейството си.
— Не, не е така! — възкликна развълнувано Алета. — Страхувам се за живота си. Никой не знае какъв е този мъж или на какво е способен. Просто иска да ме използва като възмездие за въображаеми правонарушения срещу баща му преди години. Всички знаят, че лорд Мортимър беше изменил на короната. Очевидно синът не е по-добър.
Черните очи на Хайме се впиха в тези на Алета студено и проницателно.
— Заклевам се, сир, че няма да допусна и косъм да падне от главата на съпругата ми.
— Сир! — прекъсна го лорд Грей, скачайки на крака. — Познавам семейство Мортимър по-добре от всеки друг и ви казвам, че беше извършена голяма неправда, като дадохте лейди Алета на този грубиян.
Хенри се намръщи.
— Подчинихме се на диктатите на църквата. Бракът не е предмет на обсъждане. Както можете да видите… — и той махна с ръка към оскърбителния чаршаф, увиснал от балкона, — бракът е бил консумиран. Освен ако лейди Алета не ни каже нещо друго. — Той се обърна към Алета. — Какво ще кажете, милейди? Отричате ли доказателството, което виси над главите ни?
Тя искаше да излъже, да каже на всички, които искат да я чуят, че не е имало консумиране, но не можеше. Хайме Мортимър беше я направил своя по правото на притежание и против волята й й беше дал удоволствие. Макар че го мразеше неимоверно, как би могла да отрече онова, което беше изпитала в ръцете му?
— Не — прошепна тя, навеждайки очи.
— Какво казахте, милейди? — запита Хайме, като се направи, че не е чул треперливия й отговор.
Главата й се стрелна рязко нагоре и тя го изгледа яростно.
— Не — повтори тя и гласът й се издигна в пристъп на паника.
— Копеле такова! — извика лорд Грей, размахвайки юмрук към Хайме. — Ще ми платиш за това! Алета ми принадлежи. Ти изгуби правото си над нея в деня, когато баща ти предаде своя крал.
Хайме щеше да скочи на крака и да нападне лорд Грей, въпреки че нямаше оръжие, но Хенри положи възпираща ръка на лакътя му.
— Няма да има насилие в моя замък. Бракът е действителен и ще бъде най-добре, лорд Грей, да го приемете. Колкото до вас, Хайме Мортимър, заведете съпругата си в Крисит, докато нещата се уталожат. Предлагаме да й направите дете възможно най-скоро. Само тогава този смут ще заглъхне.
Хайме не беше съгласен, знаейки, че този така наречен смут ще съществува, докато са живи той и Ивън Грей. Но благоразумно запази мнението си за себе си.
— Да, сир, ще тръгнем утре призори.
— Ох.
Това излетя от устата на Алета, която до този момент не беше познала по-силно отчаяние в целия си живот.
4
В мига, когато Хайме се обърна, за да увлече краля в оживен разговор, Алета се измъкна незабелязано от стола си и побърза да излезе от залата, за да се изкачи нагоре по стълбите, водещи към кулата, където с Хайме бяха прекарали предишната нощ. Не можейки повече да понася гледката на чаршафа, увиснал от балкона пред очите на краля и двора му, тя отчаяно искаше да избяга от непоносимото положение. Как се осмелява този нахален селянин, за когото се беше омъжила, да я излага пред хората, беснееше тя безмълвно. Нима не беше взел от нея повече, отколкото беше склонна да му даде?
Беше се изкачила до средата на витата стълба, когато чу някой да прошепва името й. Толкова тихо, че й се стори, че си въобразява, докато не го чу произнесено за втори път. Мислейки, че баща й я е последвал, за да поговори насаме с нея, тя спря, за да изчака идването му. Но внезапно появилият се мъж не беше лорд Съмърсет; пред нея се изправи лорд Грей.
— Лейди Алета, бих искал да поговоря насаме с вас — каза той тихо.
Тя зачака, донякъде нащрек, усещайки, че изкушава съдбата с тази си постъпка. Не знаеше какво би направил свирепият й съпруг, ако ги хванеше сами. За разлика от лорд Грей, Хайме Мортимър не беше джентълмен. Докато Ивън изкачваше последните няколко стъпала, за да се приближи до нея, Алета имаше време да го разгледа по-отблизо. Бяха се срещнали няколко пъти, но тя не си спомняше да е разглеждала отблизо лицето му, а само помнеше, че й се е видял красив мъж, чиято гъста руса коса беше ниско остригана на врата по много красив маниер. Лицето му беше гладко обръснато, каквато беше модата, и малко масивно, но не тлъсто. Прилепналият сиво-зелен панталон разкриваше крака с очертани мускули, а жълтата му туника беше моделирана така, че да прикрива леката изпъкналост на корема му. Странно, не беше го забелязвала преди, помисли заинтригувана Алета.
Макар че лорд Грей представляваше внушителна фигура в колоритното си облекло, имаше нещо в светлосините му очи, което я смущаваше. Може би защото никога досега не беше оставала насаме с него. Или защото я гледаше малко по-различно сега, отколкото преди да се беше омъжила за Хайме Мортимър. Може би заради пресметливостта му. Макар че не искаше да сравнява лорд Грей и Хайме Мортимър, беше й трудно да не го направи. Беше прекалено очевидно, че на Ивън Грей му липсват доста неща в сравнение с внушителното физическо присъствие на съпруга й.
— Лейди Алета — прошепна настоятелно Грей, — много е важно да поговоря с вас, преди да тръгнете. Няма значение, че Мортимър е легнал с вас, аз все още ви искам. — Не беше съвсем истина, но достатъчно близко до нея. — Ние с баща ви вече планираме да ви освободим от сина на изменника. Трябва да стане скоро, преди да ви е направил дете и да пропилее зестрата ви, затова бъдете готова да действате бързо.
— Да ме освободите? — запита възбудено Алета. — Как? Къде?
