какъв е Ивън и не исках да имам нищо общо с него.
— Ще се омъжиш ли за мене, милейди?
Той беше толкова сериозен, че сърцето на Алета запърха.
— С най-голямо удоволствие ще се омъжа за тебе, милорд. Когато кажеш.
— Хенри е в Лондон и се готви да замине за Франция. Какво ще кажеш да заминем за Лондон веднага щом можеш да пътуваш, за да може кралят и всички лордове и дами в кралството да присъстват на сватбата на граф Флинт и избраницата му. Ще изпратя веднага вестител да съобщи на Хенри да ни очаква. Мислиш ли, че детето ни ще изчака толкова?
— Да, има много време.
Изведнъж Хайме се замисли.
— Може би Хенри вече е научил нещо повече за заговора против баща ми. Не мога да изкарам това от ума си. Сега ми се иска Грей да беше оцелял, за да ми даде отговорите, които търся. Може никога да не узная какво е обърнало рода Грей срещу Мортимър.
Неговите думи, толкова тържествени, така съвършено лишени от разбиране, покъртиха Алета. Как да запази тайната, която Ивън толкова лекомислено беше споделил, когато знаеше, че има отговорите, жадувани от Хайме? Решението беше просто: не можеше. Хайме заслужаваше да знае истината, каквито и да са били мотивите на Гейлърд да я пази в тайна през всичките тези години.
Молейки се дано постъпва правилно, тя си пое дъх, за да се успокои, и изрече:
— Аз имам отговорите, които търсиш, милорд.
Не знаейки как да тълкува думите й, Хайме я изгледа озадачено.
— Какви отговори имаш предвид, любов моя?
— Знам защо лорд Грей ненавиждаше рода Мортимър. Знам причината, поради която е заговорничил против баща ти и е въвлякъл своя и моя баща в този злостен заговор.
— Божичко, Алета! — Той се изправи рязко и я привлече към себе си. — Знаела си и не си ми казала?
— Доскоро не го знаех — побърза тя да обясни внезапно свивайки се пред огнения му поглед. — Ивън ми каза всичко, докато ме държеше затворена в замъка Съмърсет. Аз… не бях убедена, че ще има смисъл да ти разкривам фактите сега. Никой от участниците вече не е жив, а ти си възвърна всичко, което беше загубил след смъртта на баща си.
— Никакво земно възнаграждение не би могло някога да компенсира смъртта на почтен и любящ баща — изрече мрачно Хайме. — Ако Гейлърд не беше толкова изобретателен, сега нямаше да съм тук, за да претендирам за рожденото си право. Кажи ми, милейди, кажи ми какво знаеш.
— Знам, че обичаш баща си, Хайме, и не исках да ти казвам веднага, за да не мислиш лошо за него.
— За какво, по дяволите, говориш? Познавах баща си, знам, че никога не би направил нещо непочтено. Ако Грей твърди противното, значи е излъгал. Хайде, говори, Алета, какво каза това копеле?
Той не осъзнаваше, че пръстите му се забивах в ръката й, докато Алета не потръпна, изричайки:
— Боли ме.
Той веднага я пусна със смутено изражение.
— Прости ми, любов моя, не исках да бъда груб. Обещавам да те изслушам и да преценя дали Грей е казал истината.
— Какво знаеш за младежките години на баща си?
— Само което ми е разказвал Гейлърд. Бях млад, когато загубих баща си, а младостта не обръща внимание на много неща. Знам, че е станал рицар под настойничеството на лорд Блейкли. Прекарал е първите си години в Англия и от време на време се е връщал в Уелс на кратки посещения. Бил сгоден за майка ми, когато бил на петнадесет години, а тя на пет. Оженили са се, когато той е бил на двадесет и шест години. Майка ми е била на шестнадесет. След сватбата са заживели в имението Мортимър, където съм се родил.
— Мортимър и Грей винаги ли са били приятели?
— Съседи и познати, но не и близки приятели. Колкото и странно да изглежда, преди смъртта на майката на Ивън двете семейства са се разбирали добре. Какво искаш да ми кажеш, Алета? Какво значение може да има младостта на баща ми за онова, което е станало по-късно?
Алета познаваше Хайме добре достатъчно добре, за да разбере, че той вече губи търпение.
— Почакай малко, Хайме, опитвам се да ти обясня по най-добрия възможен начин това, което знам. Ти познаваше ли майката на Ивън?
— Малко. Тя рядко пътуваше със съпруга си и сина си. Изглеждаше плаха, необщителна, трудно можеше човек да се сближи с нея. Изгубила е няколко деца след раждането на Ивън и здравето й беше крехко. Рядко идваше в имението Мортимър, макар че често получаваше покани. Единственият път, когато дойде, двамата с татко се чувстваха неудобно. И вече не дойде.
— Нека да ти разкажа една история — каза меко Алета, търсейки най-подходящите думи. — Един ден един красив младеж излязъл на езда. Натъкнал се на красива млада девойка, която се била изплъзнала от камериерката си, взел я за селянка и я изнасилил. Трябва да разбереш, че младежът бил много млад, преливал от сили. Девойката нямала представа кой е той и много се срамувала, за да каже на някого какво се е случило. Малко след това тя се омъжила за мъжа, за когото била сгодена, и му родила син.
Докато тя разказваше, изражението на Хайме се промени от открит скептицизъм в искрено неверие.
— Не, баща ми никога не би направил такова нещо! Той беше почтен мъж. Ивън Грей е лъжец, който не знае какво говори.
— Ивън твърдеше, че е твой полубрат. Каза, че нито той, нито баща му са имали и най-малката представа, докато майка му не му се изповядала на смъртното си легло. Едва много години по-късно тя узнала името на мъжа, който я е изнасилил. Тогава и двамата са били вече женени и тя не виждала причина да разкрива истината.
— Господи боже! Това обяснява много неща. — Макар че той не искаше да повярва, че двамата с Грей са полубратя, това поне придаваше смисъл на всичко, което се беше случило. — Струва ми се невероятно лорд Грей да направи Ивън свой наследник, ако е знаел, че не е негов син. Старият Грей имаше няколко незаконни деца, които можеха да го наследят.
— Ивън настояваше, че старият Грей не е знаел, че само той е чул предсмъртната изповед на майка си. Мисля, че той нарочно не е казал истината на мъжа, когото винаги е смятал за свой баща.
Сега Хайме беше наистина озадачен.
— Тогава защо старият Грей е обвинил баща ми, когато той е бил невинен?
— Според Ивън той убедил лорд Грей, че Кларънс Мортимър действително е бил изменник. Единственият човек, на когото се доверил, бил баща ми. Той и още един човек трябвало да си поделят имуществото на Мортимър.
— Какво друго ти каза Грей? — запита Хайме със стегнато гърло.
— Нищо. Разказах ти всичко.
Тя нарочно премълча факта, че Гейлърд е знаел истината.
Хайме мълча дълго време, не напълно убеден, но осъзнавайки, че Грей не е имал основание да лъже Алета.
— Хайме, това няма значение. Не бива да мислиш лошо за баща си заради нещо, което е извършил на млади години. — Тя не би могла да понесе ужасното страдание, което той като че ли изпитваше, и ръцете й се обвиха около него, сякаш за да го защитят. — Забрави миналото. Обичам те. Имаме цял живот пред себе си.
Тъмните очи на Хайме се вгледаха в обърнатото й към него лице, виждайки човек, който му беше по- скъп от собствения му живот. Онова, което беше започнало като принудителен брак, се беше превърнало във връзка, основаваща се на любов. Макар че доверието отначало липсваше, той никога не се беше съмнявал в любовта си към Алета, дори когато се беше опитвал да отрича пред себе си това, че тя означава за него повече, отколкото всеки друг човек на света. Това, че тя го обичаше, беше невероятно, не можеше да се получи по-хубаво нещо при такова лошо начало. Седмици наред тя се беше опивала от възможността да му говори колко много го ненавижда.
