— И аз в тебе — каза Хайме със светнали черни очи, навеждайки глава, за да засмуче връхчетата на гърдите й.
Тя ахна възхитено, когато езикът му прокара огнена пътека към издатината на тазовата й кост и по- нататък Бузите му бяха омайващо грапави срещу гладката й плът и тя потръпна от неконтролируемо предчувствие. И тогава, докосвайки с устни сладката издутина на корема й, той разтвори бедрата й и коленичи между тях. Когато описа кръг с езика около пъпа й, а после се спусна по-надолу, за да целуне меката цепнатина между краката й, Алета се вцепени и изпъшка.
— Хайме, не мога да го понеса!
— Щастлив съм, че мога да ти доставя удоволствие — прошепна той срещу топлата влажност на плътта й. — Още не беше убеден, че е безопасно да се люби с нея, но имаше повече от един начин да й даде удоволствие, дори самият той да не получи никакво. — Отпусни се, скъпа, просто се съсредоточи върху това, което правя с тебе.
Алета отвърна с нисък стон, когато устните му се притиснаха към горещото кадифе между краката й, а езикът му беше като похищаващ меч от огън и наслада, докато навлизаше в нея. Хващайки бедрата й, той я повдигна и започна алчно да се наслаждава на нежната й женствена плът. Неможейки да се въздържи, тя се изви срещу устата му и извика, безсрамно придърпвайки главата му още по-близо.
Възторг избухна в нея, запълвайки тялото й със сладко пулсиране, толкова интензивно, толкова невероятно дълбоко, че беше почти непоносимо. Вдигайки глава, за да вижда лицето й в пристъпа на страстта, Хайме получаваше почти толкова удоволствие да вижда как Алета се разтърсва от силата на кулминацията си, колкото би получил и ако се присъединеше към нея в блаженото й пътуване. Когато се надигна, за да се премести от краката й и да легне до нея, тя го изгледа стреснато.
— Хайме, няма ли да…
— Не, любов моя, не искам да те нараня.
— Ще ме нараниш, ако не довършиш това, което започна. Няма как да навредиш на детето, ако това те спира.
Тя нерешително посегна, полагайки ръка на стегнатия му плосък корем. Плътта му подскочи под докосването й. Поощрена, малката й ръка се премести бавно надолу към твърдата издатина на мъжествеността му, все още готова и жадуваща. Пръстите й се свиха около него; тя се учуди на самоконтрола му и реши, че и той трябва да изпита същото удоволствие, каквото й беше дал. Когато плъзна длан нагоре и надолу по дължината на члена му, измъченият му стон й даде смелост да направи нещо, за което беше мислила много пъти, но никога не се беше осмелила да го направи.
Надигайки се на лакът, тя се наведе над него и леко целуна кадифеното връхче на члена му.
— Божичко, Алета!
Когато устата й се отвори и го пое, той едва не излетя от леглото. След няколко мъчителни секунди той я вдигна нагоре за раменете и я притисна на леглото. Надигна се над нея с очи, тъмни като обсидиан, и запита с треперещ глас:
— Сигурна ли си, любов моя?
— Да, Хайме, искам те.
Разбирайки, че не може да легне върху нея, и за да не нарани бебето, Хайме я извърна настрана и се изтегна зад нея.
— Вдигни крака си, скъпа.
Объркана, но вярвайки му изцяло, тя вдигна крака си. Плъзвайки се между бедрата и, той положи крака й на своето бедро и я разтвори още повече, за да може тя да го приеме. Тя изпусна дъх през зъби, когато почувства огромната му дължина да се вмъква между краката й и после полека, о, толкова полека да я изпълва. Усещането беше върховно и от устните й се изтръгна лек вик. Хайме замръзна, мислейки, че я е наранил.
— Искаш ли да спра?
— Не! Не спирай! Люби ме, Хайме, моля те, люби ме.
— Винаги, любов моя — изпъшка той, когато се вмъкна дълбоко в нея.
Изгуби дар слово, защото умът и мислите му бяха заети само с любовта, която изпитваше към скъпоценната жена в обятията си.
Тласъците му бяха бавни, преднамерени, той искаше отново да й даде удоволствие, преди да потърси своето. Алета отвръщаше на тласъците му, приемайки дръзката сила на неговата мъжественост и отвръщайки със същата дързост. Вече се задъхваше, попадайки все повече и повече под магията на любенето му. Когато ръката му се пъхна сред златистото руно на мястото, където се съединяваха бедрата й, Алета затаи дъх, питайки се какво ще направи той след това. После той я раздели, търсейки и намирайки мъничката пъпка, от която извираше нейната женственост. Еротичните му ласки я накараха да се залюлее опасно на ръба.
И двамата вече дишаха тежко, осъзнавайки суровата страст, която ги мотивираше. Но страстта беше само малка част от прекрасната магия помежду им.
Мислите на Алета се пръснаха, когато насладата я овладя изцяло. Тя извика името му, не можейки да сподави нуждата си да изкрещи. Усети как той се вцепенява, после почувства топлината на дъха му срещу шията си, чу го да вика в пристъпа на върховното си излияние.
Усмихвайки се доволно, тя заспа. Хайме се сви до нея и я прегърна здраво, усещайки, че изтощението го завладява. Събуди се на разсъмване, шокиран да намери Алета наведена над него и обсипваща гърдите му с нежни, леки целувки. Когато езикът й се стрелна и близна плоските му мъжки зърна, той веднага се втвърди. С котешка бързина я обърна по гръб, вгледа се в очите й и навлезе в нея.
Няколко часа по-късно, когато Гейлърд надникна в стаята, видя двамата любовници потънали в блажен сън и тихо затвори вратата зад себе си.
Бледото зимно слънце се беше издигнало високо в небето, когато Хайме отвори очи, за да приветства деня. Спомняйки си страстната нощ, която беше споделил с Алета, той потърси с очи жената, която спеше блажено до него. Тя се беше свила до него като доволно коте и той не можеш да си спомни кога се е чувствал толкова добре на събуждане. Първият му импулс беше отново да се люби с нея, но бързо остави тази мисъл настрана, спомняйки си с наслада, че се бяха любили два пъти през нощта, и то въпреки факта, че Алета още не беше укрепнала след борбата с Ивън Грей. Той се намръщи, укорявайки се мислено, че е оставил страстта да надделее над здравия разум.
Алета се раздвижи, сгушвайки се в топлината на огромното му тяло. Той изпусна един стон, от което тя се събуди изцяло. Отвори очи, вдигна поглед към него и се усмихна блажено.
— Не ме гледай така, любов моя, защото ще се изложа като неопитен младеж, който не може да контролира подтиците си.
— Нямам нищо против това.
— Но аз имам. Говорех сериозно, когато казах, че не искам да нараня тебе или детето ни. Два пъти за една нощ е достатъчно упражнение за жена в толкова напреднала бременност като тебе. Само ме остави да те подържа още малко в ръцете си, преди да посрещна деня както трябва.
Алета въздъхна щастливо.
— Толкова се страхувах, че ще мислиш, че Ивън е бащата на нашето дете. Той искаше да ти внуши това, нали знаеш.
Хайме има благоприличието да покаже виновна физиономия.
— Трябва да призная, че точно това помислих отначало. Докато Гейлърд не ми отвори очите. Тъкмо той настояваше, че ти не можеш да ме предадеш. Колкото повече мислех над думите му, толкова повече осъзнавах, че Роуина си е играла с мене. Един ден ще намеря малката вещица и ще й изтръгна истината.
— Роуина ревнуваше — каза замислено Алета. — Когато разбра, че не може да те има, искаше да си отмъсти. Затова толкова бързо се съгласи да ми помогне да избягам, когато ти ме заключи в кулата.
Хайме се изчерви.
— Можеш ли да ми простиш това? Бил съм в ужасна грешка. Само знаех, че ме ненавиждаш и смяташ да ме предадеш, след като научи за Господаря на мрака.
— Обичах те, милорд. Обичах те от много отдавна. Никога нямаше да ти навредя. Вече бях разбрала
