Разтревожен, че Алета не идва в съзнание, Хайме я взе на ръце и я отнесе в най-близката каруца, за да я настани полека на дъното й. После се качи до нея и я прегърна нежно, за да я запази от тръскането на каруцата. Тя трепереше и зъбите й тракаха така силно, че той се уплаши да не се разболее от малария. Само преди броени мигове беше на път да я изгуби и не можеше да понесе мисълта, че болестта, може да му я отнеме.
Пътят до имението Мортимър беше дълъг. Те спряха веднъж, за да вземат на заем одеяла от едно имение, и продължиха. Алета не идваше в съзнание. Хайме се молеше дано Гейлърд, който знаеше много неща, да може да помогне на съпругата му. Единствената му утеха беше, че досега нямаше признаци тя да е загубила детето им. Когато слабото слънце протегна към тях тънки лъчи топлина, разсейвайки донякъде студа, Хайме се зарадва. Това изглеждаше като знак от небето, обещаващ розово бъдеще за него и Алета.
Няколко часа по-късно Алета въздъхна и отвори очи. Дезориентирана отначало, тя зачака мъглата пред очите й да се разнесе, преди да разбере какво става. Последното, което си спомняше, беше как Ивън Грей я завлича в студените, мрачни морски дълбини. После смъртта я овладя.
Наистина ли беше станало така? Изглеждаше й невъзможно да е измамила смъртта и да е оживяла. Вдигайки поглед, тя видя небето. И слънцето. И угриженото лице на мъжа, когото обичаше. Премига, после отново. Лицето на Хайме плуваше над нея, очите му бяха изпълнени с тревога и с още нещо. С любов. Той я обичаше. Тя го виждаше несъмнено. Там ли се беше намирало това чувство през цялото време?
Искрено облекчение разтърси Хайме, когато Алета отвори очи и се взря в него. Когато не издаде нито звук за няколко напрегнати минути, той се уплаши да не би шокът да е изтрил паметта й. Не го ли беше познала?
— Алета. — Името й се откъсна като въздишка от устните му, когато ръцете му я притиснаха нежно. — Помислих, че съм те загубил.
Тя отвори уста, но не се чуха никакви думи. Гърлото я болеше от солта, която беше погълнала и повърнала. Можеше само да го гледа в очите, казвайки му с изражението си какво става в сърцето й.
— Не, не говори — посъветва я той, поставяйки пръст на устните й. — почивай си сега, любов моя, скоро ще стигнем в имението Мортимър. Вече никой няма да ти направи нищо лошо.
Очите й се разшириха от уплаха, когато си спомни жестокия опит на лорд Грей да я удави. Тя отвори отново уста, този път успявайки да изшепти:
— Ивън?
Хайме знаеше какво иска да го пита въпреки липсата на думи.
— Не се бой, любов моя, Ивън Грей вече никога няма да те нарани. Той почива във воден гроб, а морето рядко предава мъртъвците си.
Тя видимо пребледня и се отпусна в ръцете му. Когато Хайме й заговори след малко, видя, че очите й отново се бяха затворили и тя беше унесена в сън.
Имението Мортимър, издигнато от прадядото на Хайме, беше едно от най-модерните имения в Уелс. Намираше се на няколко левги от Флинт, многолюден град, където повечето хора си спомняха с добри чувства за лорд Мортимър и младия му син. Когато каруцата мина подвижния мост и спря пред дебелата дървена порта, Гейлърд се втурна да ги посрещне.
— Слава богу — каза старецът, когато Хайме скочи от каруцата, носейки Алета на ръце. Като я видя да лежи неподвижна до гърдите на Хайме, угрижена бръчка прекоси челото му. — Какво става с лейди Алета?
— Моля се да не е нищо повече от изтощение — каза Хайме, докато я внасяше вътре.
Гейлърд мина пред него, повеждайки го нагоре по каменната стълба, и задържа отворена вратата на спалнята му. Хайме положи Алета на леглото с разтуптяно от страх сърце, докато наблюдаваше едва забележимото движение на гърдите й.
— Какво стана, момче? — запита загрижено Гейлърд. — И двамата сте мокри до кости.
— Ивън Грей беше в замъка Съмърсет, точно както подозирах. Когато го осведомих, че кралят го издирва за разпит, и поисках да пусне Алета, той реши да я използва като заложница. Заповяда ми да се оттегля, иначе щеше да я бутне от крепостната стена.
Очите на Гейлърд се разшириха.
— Оставил си я на Грей?
— Да, нямах друг избор. Надявах се лорд Съмърсет да се намеси. Тя е единственото му дете.
— Намеси ли се?
— Опита се, но за нещастие беше убит от Грей. Накарах хората си да се скрият и останах наблизо да наблюдавам замъка. Грей излезе точно след полунощ с каруци, натоварени с ценности, и с малка армия. Алета беше с него. Бях толкова сигурен, че Грей ще чака кораб на Северния бряг, че незабавно пратих известие на хората да се срещнем там. Бяхме в засада, когато Грей пристигна. Имаше кратка, но жестока битка, обаче Грей някак си успя да завлече Алета в лодката. Когато се опитах да ги последвам, той заплаши, че ще я убие. Не знам какво точно стана, но те се сборичкаха и лодката се преобърна. Заради тъмнината трудно открих Алета. Отмъстителен до самия край, Грей я повлече със себе си под водата. Слава богу, намерих я точно когато се бях отчаял, че никога повече няма да я видя. Тя дойде за кратко в съзнание, но оттогава е в това състояние.
— Какво стана с Грей? — запита остро Гейлърд.
— Мъртъв е. Отървахме се. Изглежда, не можеше да плува, но аз се тревожа за Алета.
— Казваш, че тя се е свестила за малко?
Хайме кимна.
— Каза ли нещо?
— Да, една дума.
— Ясно ли я каза?
— Да, но се свести за толкова малко време, че е трудно да се съди от една-единствена дума. Не е нужно да казвам, че много се тревожа за нея и за детето, което носи.
Гейлърд постави загрубялата си ръка на челото на Алета. Беше студена. Прекалено студена.
— Сега всичко е в божиите ръце, но силният пулс е добър признак. Ще повикам камериерка. Милейди трябва да бъде освободена от мокрите дрехи и да се стопли. Ще поръчам да й приготвят горещ бульон.
— Погрижи се за бульона, Гейлърд, аз ще се погрижа за другите й нужди — настоя Хайме, докато ръцете му вече се занимаваха със закопчалките на дрехите й.
Гейлърд кимна и излезе от стаята.
Вдигайки отпуснатото тяло на Алета, Хайме бързо съблече мокрите й дрехи и я загърна в наметка от кожи, която намери в долната част на леглото. Спря за миг, за да положи ръка на издутия й корем, учуден, че детето, което тя носеше, се държи здраво в гнездото си. После той седна до нея, спомняйки си с нежност всичките причини, които беше открил, за да я обича.
След малко Гейлърд се върна с димяща купа бульон, който Хайме полека започна да дава на Алета на малки глътки. Макар че тя все още отказваше да отвори очи, прилежно изгълта горещата течност, което накара Хайме да повярва, че е в по-добро състояние, отколкото показва. Оставяйки купата настрана, той тихо я повика по име.
— Алета, в безопасност си, любов моя. Събуди се.
Тя се намръщи, не искайки да напусне мъглявия свят на красивите сънища. Хайме беше в сънищата й, детето им също. Беше момче, с черна коса като баща си и точно толкова хубаво. Хайме й говореше, казвайки й колко я обича и колко й е благодарен за детето, което му беше дала.
— Алета, чуваш ли ме?
— Разбира се, че те чувам — изшептя тя тихо, несъзнавайки, че е проговорила на глас.
— Отвори очи, любов моя. Погледни ме.
Защо Хайме иска да го погледне, запита се тя разсеяно. Защо трябва да отваря очи? Чувстваше се в безопасност в света на сънищата, където нищо и никой не можеш да навреди на нея или на детето й. Защо не я остави на спокойствие? Но Хайме беше толкова настоятелен, че накрая Алета отстъпи пред молбите му и отвори очи. Първото, което видя, беше усмивката на Хайме. Следващото, което забеляза, беше непознатата стая. Тъй като не беше виждала спалнята на домакина, когато Ивън я беше докарал тук, тя
