свещ на нощната масичка и в блещукащото сияние тя разпозна мощната фигура на Хайме. Дъхът заседна в гърлото й, когато си припомни силата на ръцете му, убедителността на целувките му и дълбочината на страстта му. Беше й липсвал ужасно много, искаше го, имаше нужда от него. Когато лорд Ивън я беше направил своя съпруга, беше й се сторило, че животът й е свършил. Единственото, което не й беше позволило да полудее, беше детето на Хайме, което носеше в утробата си. А най-много се страхуваше от това, че Ивън смята да унищожи детето й, когато се роди.
Хайме пресече стаята с бързи крачки, гол, ако не се смята панталонът, който беше облякъл, когато се беше събудил. Макар че до зазоряване оставаха още няколко часа, странно чувство за нещо неотложно го беше накарало да отиде в стаята на Алета. Трябваше да я види отново, да погледне красивото й лице, да се увери, че тя е добре. Ако я загубеше сега, когато имаше толкова да й даде, когато я обичаше и се нуждаеше от нея, щеше да обезсмисли всичко, за което беше работил през всичките тези години.
Хайме спря до леглото, пожелавайки си да можеше да каже на Алета всичко, което беше в сърцето му, но знаеше, че ще бъде жестоко да я буди сега след всичко, което беше преживяла. Думите щяха да дойдат по-късно, реши той, след като Алета бъде вън от опасност.
Със сърце, преизпълнено с любов, Алета наблюдаваше как Хайме се приближава към нея. С голи гърди, с изпъкнали мускули на бедрата, той стоеше пред нея в слабата светлина като древен воин. Раменете му бяха широки, торсът мощен, коремът плосък и стегнат. Мастилено черната му коса се спускаше по врата и раменете, обграждайки като в рамка красивото му лице. Той беше така ярко мъжествен, така великолепен, че накара дъха да застине в гърлото й. Страхувайки се да не си отиде, Алета се протегна към него, прошепвайки името му.
Хайме изстена и коленичи до леглото; името му, произнесено от нейните устни, беше най-сладкият звук, който някога беше чувал.
— Защо не спиш, любов моя?
Гласът му беше мек и гальовен.
Тя докосна лицето му, вкусвайки сатенената гладкост под наболата твърда брада, която той не беше имал време да махне.
— Само спя, откакто съм тук, вече не съм уморена. Седни при мене.
Хайме се поколеба. Да седи до нея, когато я искаше така отчаяно, беше най-голямото изтезание.
Алета забеляза как той се колебае дали да седне до нея на леглото и сърцето й падна в петите. Още ли я обвиняваше, че го е предала? Дали се колебаеше да я докосне, защото смята, че Ивън е спал с нея? Толкова много ли искаше той да се люби с нея, че беше сънувала, че й шепне любовни думи?
— Аз… не знам дали мога да лежа до тебе и да не те любя — призна Хайме. — А по-скоро бих умрял, отколкото да те нараня по някакъв начин.
Алета не можа да не помисли, че той казва всичко това само за да не нарани чувствата й.
— Моля те — прошепна тя с треперещ глас.
Беше преживяла толкова много, че не можеше да понесе мисълта да го загуби. Наведе се, прилепи устни към гръдната му кост и беше възнаградена да усети бурното туптене на сърцето му.
Това беше повече, отколкото Хайме би могъл да понесе. Съкрушен стон се изтръгна от устните му, докато се изтягаше до нея. Години наред беше упражнявал самоконтрола си и макар че нямаше да му бъде лесно с Алета, можеше отново да го направи.
— Прегърни ме, Хайме, толкова страх преживях. — Молбата излезе от устните й в накъсан стон. — Страхувах се, че лорд Грей ще унищожи нашето дете, но щях да го убия, ако се беше опитал.
— Това копеле направи ли ти нещо? — запита Хайме през зъби.
Не искаше да знае подробностите, но трябваше да разбере дали Грей я е наранил, когато е спал с нея.
— Не. Ивън ме изпрати с татко в замъка Съмърсет веднага след сватбата, не можеше да понесе мисълта да спи с мене, докато нося детето ти.
Надигайки се на лакът, Хайме се вгледа в лицето й. Дали не беше разбрал нещо погрешно? Нима Алета му казваше, че никога не се е отдавала на Грей?
— Няма значение, че Грей е спал с тебе, любов моя, защото знам, че не си го искала.
— Не ме ли чу? Ивън не ме направи своя съпруга в истинския смисъл на думата. Заминах за Уелс веднага след сватбената церемония.
Хайме беше зашеметен.
— Но Грей дойде при мене в затвора и ме дразнеше, разправяйки колко хубаво се любиш и колко страстна си била.
— Лъгал те е, Хайме. Има само един мъж, който може да събуди страстта у мене и този мъж си ти.
Ръцете му се стегнаха около нея, прегръщайки я така, сякаш тя беше по-скъпоценна от злато и сребро.
— Нямаше да има значение, любов моя, но заради самата тебе се радвам, че не си била принудена да понасяш натрапването му. Можем да оставим всичко това зад гърба си. Имаме цял живот пред себе си, за да отгледаме децата си в мир и доволство.
— Ами Господарят на мрака? — запита тя тревожно.
— Господарят на мрака престана да съществува, когато Хенри поиска да обещая, че ще се откажа от контрабандата. Селяните спечелиха много от контрабандата през всичките тези години и благодарение на нея се спасиха от бедност. Не съжалявам за това, което съм направил, но няма да се върна към него. Имам всичко, което ми е необходимо, тук, в имението Мортимър. Единствено съжалявам, че не открих причината за омразата на рода Грей. Години наред Грей и Мортимър живееха в разбирателство. Но след като майката на Ивън почина, всичко се промени. Само да знаех защо.
Алета осъзна, че ако имаше намерение да каже на Хайме за Ивън, това е моментът. Но умът й отказваше да формулира думите. За какво би послужило това, запита се тя. После моментът отмина, когато Хайме повдигна брадичката й и я целуна. Отначало нежно, а после така яростно, че тялото му затрепери от усилието да овладее страстта си. Но сдържаността беше последното нещо, което Алета желаеше точно сега, когато отвърна на целувката му с жар, която го шокира. Устата й се отвори, приканвайки езика му, и той изстена, приемайки поканата й. Въпреки че беше решил да се въздържи, разбирайки докъде може да го докара всичко това, ръцете му се пъхнаха под нощницата й. Гърдите й бяха по-пълни, разбра той веднага, а талията със сигурност беше понаедряла, но никога не му беше изглеждала по красива. С треперещи от нетърпение ръце той дръпна деколтето на нощницата, оголвайки сметановите заоблености на гърдите й за жадния си поглед. Наведе се, близна и целуна нежно сатенената гладкост на шията и гърдите й, прокарвайки език по набъбналите зърна с леки близвания, които изтръгнаха стон от устните й.
Сякаш разбирайки докъде ще доведе това, Хайме се отдръпна и тъмните му очи блеснаха от потисната страст. Но Алета не искаше да допусне това. Твърде дълго беше чакала този ден.
— Милорд, моля те — изхлипа тя, дръпвайки главата му отново към гърдите си.
— Не мисля, че ще мога да спра, ако продължа — предупреди я той строго. — Толкова отдавна не съм те любил.
— Няма защо да спираш.
— Детето…
— Той е добре, наистина. Щом не съм го загубила досега, нищо няма да му навреди. Люби ме, милорд, люби ме с цялото си сърце и душа.
— Нищо друго няма да ми достави повече удоволствие — изпъшка Хайме.
Свали нощницата й, възхищавайки се на бялата й кожа, на съвършената форма на дългите й крака, на сметановата гладкост на бедрата й.
— Толкова си красива. Аз съм най-щастливият мъж на света.
— А аз съм най-щастливата жена — въздъхна Алета, дърпайки панталона му.
Той се подчини незабавно, смъкна панталона надолу по бедрата си и го хвърли настрана.
— Всичко у тебе е съвършено. Мисля, че се влюбих в тебе още първия път, когато те видях. Спомняш ли си? Ти ме нарече селянин с тор по подметките.
Тя почувства неговия поглед да се плъзва по нея като парещ, изгарящ вятър.
— Трябва да признаеш, че беше ужасно арогантен. Имах пълното основание да се противя на брака с тебе. Но това беше, преди да се влюбя в тебе.
