позволили да ги използват, а после да ги захвърлят. Ако това бяха намеренията на Деър, нямаше да я намери всеотдайна следващия път. Надигайки се предпазливо, тъй като тялото й протестираше срещу новите усещания, Кейси се изми, облече се и побърза към кухнята. Разбра, че е закъсняла, и се помоли никой да не я смъмри.
Намери Марта, наведена над огнището. По-възрастната жена изтри потта от челото си и каза:
— Слава богу, че си тук, Кейси. Господин Рой заминава за Сидни и иска да закуси веднага. Деър вече излезе. Грабна една питка от килера и изхвърча. Какво, за бога, те забави? Да не си болна?
— Не, аз…
— Късното лягане не върви с ранно ставане — предупреди я загадъчно Мег. Беше влязла в кухнята тъкмо навреме, за да чуе въпроса на Марта. — Трябва да си лягаш по-рано, Кейси.
Кейси пребледня над тигана с яйцата за господин Рой. Какво искаше да каже Мег? Знаеше ли за Тим? Или че Деър е дошъл в стаята й снощи?
— Ако това е закуската на господин Рой, аз ще му я занеса — изрече Мег със сладък глас. — Бен вече е слязъл и също очаква да хапне.
— Какво искаше да каже тя, Кейси? — запита любопитно Марта, след като Мег отплува от стаята, понесла чинията с яйцата.
— Ще ти обясня по-късно — отговори Кейси, заемайки се със закуската на Бен. — След като поговоря с господин Рой.
Мислейки за Тим, тя стигна до неизбежното заключение, че трябва да каже на работодателя си за него. Животът на приятеля й висеше на косъм и имаше голяма вероятност господин Рой да не го предаде на властите.
Щом мъжете свършиха със закуската, Кейси побърза към кабинета на работодателя си, надявайки се да го хване, преди да е заминал за Сидни. Стаята обаче се оказа празна. Хукна към вратата, но се сблъска с Бен, който тъкмо влизаше в кабинета.
— Я, Кейси, за къде си се разбързала? — засмя се той, хващайки я с две ръце.
— Надявах се да поговоря с баща ти, преди да е заминал за Сидни, Бен — избъбри Кейси. — Важно е.
— Закъсняла си, Кейси. Тръгна преди малко. Получи се съобщение, рано тази сутрин, че има бунт, воден от Джон Маккартър и подкрепян от Корпуса на рома; насочен е срещу губернатора Блай. Татко замина, за да види дали не може да направи нещо, за да помогне на губернатора. Деър отиде да каже на Робин, а ние трябва да чакаме тук известие от татко.
— Защо Маккартър и Корпусът на рома ще вдигат бунт? — запита любопитно Кейси.
Бен изсумтя презрително.
— Маккартър е чиста проба капиталист грабител. Хладнокръвен използвач, който принуждава хората да служат на целите му. Корав, безскрупулен и роден заговорник. Губернаторът Блай е застанал на пътя му. Днес Корпусът на Нов Южен Уелс е доминиращата финансова сила в Австралия, а Маккартър е мозъкът зад Корпуса. Губернаторът представлява заплаха за нелегалната им търговия с ром, стоки и работна ръка, следователно трябва да бъде премахнат. Но ако Маккартър успее, Кейси, това ще бъде тъжен ден за колонията.
— Чувала съм много за Джон Маккартър, Бен, изглежда ми като някакво чудовище.
— Чудовище или гений — историята ще прецени, не аз. Целта му е в страната да останат само огромни имения, като съсипе предимно малките ферми, обработвани от освободени затворници. Беше капитан в Корпуса на Нов Южен Уелс и пристигна през 1788 г. Явно тук е намерил големи възможности, затова подаде оставка през 1794, за да трупа земя с учудваща бързина. Пратиха го в Англия през 1801 и го съдиха заради дуел, но нищо не се получи. Той се върна и започна да купува земя и да експериментира с отглеждане на овце за фина вълна вместо за месо. Практически той контролира икономиката. Миналата година беше отворен за рязкото вдигане на цената на овчето месо, защото не пусна своите животни на пазара.
— На чия страна е баща ти, Бен? — запита Кейси. — Той е от малкото преуспяващи заселници в колонията, истински „меринос“.
— Мисля, че баща ми тайно се възхищава от Маккартър, но не одобрява методите му. Ние заставаме зад правителството и усилията му да реабилитира осъдените и да ги използва за доброто на страната. Вече произвеждаме няколко вида манифактурни стоки. Виж Парамата. Градът е пример за това, какво може да се постигне чрез ефикасно използване на осъдените.
Кейси се замисли над казаното от Бен.
— Тъй като и татко, и Деър ги няма, мога ли аз да ти помогна с нещо? — предложи Бен, припомняйки си желанието на Кейси да говори с работодателя си.
— Н-не, това може да почака — заекна тя, решавайки, че не иска да въвлича Бен в своя проблем. — Кога очакваш да се върне баща ти?
— Довечера, ако всичко в Сидни върви добре. Ако не — кой знае?
Мег прекара по-голямата част от деня, обмисляйки откритието си — ранения осъден — и как да използва най-добре тази информация. Можеше да съобщи в Корпуса на рома, но това нямаше да я отърве от Кейси. Не след дълго, когато Деър се върна у дома заедно с Робин, Мег намери търсеното решение. Решение, вдъхновено от дочутия разговор между Кейси и Робин.
С напредването на деня, загрижеността на Кейси за Тим растеше. Беше й се сторил много слаб предната вечер. Тя приготви торба с храна, вода и лекарства, които да му занесе по-късно, и тъкмо я беше скрила в един от шкафовете, когато Деър влезе в кухнята заедно с Робин.
Очите на Деър потърсиха веднага Кейси, зарадвани от гледката на порозовелите й бузи и червената й коса, къдреща се в безредие около красивото лице. Живо си припомни реакцията й, когато тя лежеше в прегръдките му снощи, цялата огън и пламък. Зад тези зелени очи проблясваше спяща страст, която той едва беше започнал да отприщва. Радостта му, че я намери девствена сгряваше сърцето му. Беше шок, но щастлив. А сега мисълта друг мъж да се люби с нея го подлудяваше от ревност.
Неочакваното пристигане на Деър обърка напълно Кейси. Откакто беше станала тази сутрин, се питаше какво ли ще стори той, когато се срещнат след пламенната любовна нощ. Щеше ли отново да бъде заплашителният, студен непознат, когото беше свикнала да вижда? Или щеше да се прояви като страстния любовник от предишната нощ?
Настъпи неловко мълчание, докато двамата се взираха един в друг през стаята. Тя трепна силно, когато Деър най-накрая проговори, и дълбокият му глас докосна една чувствителна струна у нея.
— Кейси, с Робин не сме закусвали тази сутрин. Ще ни приготвиш ли нещо за хапване, докато чакаме да стане обяд?
Премествайки замисления си поглед от Деър към Кейси, Робин се намръщи озадачен. Малко въображение беше нужно, за да осъзнае, че между двамата става нещо особено. Водейки се от по-ранните си впечатления, Робин смяташе, че ще дойде ден, когато Деър ще осъзнае чувствата си. Този ден сигурно беше дошъл, защото никога не беше виждал приятеля си толкова захласнат. Тъжното беше, че при Деър тези неща като че ли не траеха дълго. Не само Марси Маккензи въздишаше по него, но и дъщерята на губернатора Блай. Да не говорим за Мег. На Робин никак не му се искаше да вижда Кейси наранена, но ако се забъркаше с Деър, това нямаше да доведе до нищо друго освен до разбито сърце. Колкото и да не искаше да се намесва в работите на приятеля си, той усещаше, че Кейси трябва да бъде предупредена. В действителност, Робин имаше сериозното намерение лично той да започне да ухажва момичето.
Кейси се освободи от омагьосващия поглед на Деър и най-накрая си възвърна дар слово.
— Има малко студено овнешко и пресен хляб, ако ви е достатъчно. В трапезарията ли ще ядете?
— Ще седнем тук — обяви Деър, настанявайки се до квадратната маса, избеляла от постоянното търкане.
Двамата с Робин започнаха да си говорят тихо, докато Кейси нареждаше масата.
— Мислиш ли, че този бунт ще успее, Деър? — запита Робин.
— Почтените заселници и цивилните служители са на страната на Блай, но Корпусът на рома успява да деморализира колонията. А Джон Маккартър стои зад всичкото това. Досега всеки губернатор на колонията безуспешно се е опитвал да я управлява съобразно с предписанията на правителството, но техните усилия непрекъснато биват осуетявани от капитан Маккартър и Корпуса на рома.
