глава. — Ако има нещо, което мога да направя за тебе, само ми кажи.
— Не ми се иска да прекъсвам такава интимна сцена, но ако смяташ да ме придружиш до фермата на Маккензи, по-добре да тръгваме — изсъска недоволно Деър.
Студеният му поглед прониза Кейси и я превърна в късче лед.
— Деър! — възкликна тя, скачайки на крака. — Не е…
— Не е моя работа с кого се забавляваш, Кейси. Явно снощи съм пробудил у теб жената и сега не можеш да се спреш.
— Внимавай какво говориш, Деър! — предупреди го Робин, ставайки рязко от стола си. — Не знам какво става между тебе и Кейси, но нямаш право да й говориш така. Ако не ми беше приятел…
— Да не се караме, Робин — вдигна рамене Деър. — А Кейси знае много добре за какво говоря. Хайде, време е да тръгваме.
И той излезе, все едно, че не го интересуваше дали Робин ще го последва или не.
— Съжалявам, Кейси — извини се Робин. — Не знам какво му става на Деър напоследък. Обикновено е добър и не е избухлив. Но поради някаква необяснима причина като че ли се е променил в последните няколко седмици. По-добре да тръгвам, иначе ще вземе да замине без мене. И не се тревожи за… това, за което говорихме. Ще се погрижа.
И Робин излезе, за да потърси Деър.
Мег се усмихна доволно, излизайки от скривалището си до кухненския прозорец. Беше отишла в градината да набере цветя, когато гласовете бяха привлекли вниманието й. Присламчвайки се, тя чу всичко и сега разполагаше с жизненоважна информация, която да използва против Кейси О’Кейн.
Застанала на прозореца, който гледаше към обления в лунна светлина двор, Кейси си пожела той да не беше толкова ярко осветен. Тя знаеше, че сигурно наближава полунощ, и очакваше Робин да се появи всеки момент. За да елиминира и най-малкия риск да я разкрият, тя нарочно реши да остане в стаята си. Тъй като всички мъже от семейството бяха заминали след обяда, тя се беше измъкнала, за да посети Тим и да му каже за Робин. Все още твърде болен, за да реагира рационално, Тим все пак разбра, че ще напусне бараката и ще иде на много по-безопасно място, където ще лекуват раната му.
Изведнъж тя замръзна. Окото й долови слабо движение иззад бараките на осъдените. Появи се неясна сянка и Кейси въздъхна облекчено. Робин беше удържал на думата си. Двете смътно очертани фигури се приближиха към колибата, където лежеше Тим. Фургонът не се виждаше, но тя предположи, че Робин го е оставил някъде на скрито място, за да не се издадат със скърцането на колелетата. Затаила дъх, Кейси напрегна очи, взирайки се в двамата мъже, които се приближаваха към вратата на колибата.
Защо Робин не побърза, замоли се тя безмълвно, докато стомахът й се свиваше на възел. Тогава един неясен звук зад вратата й отклони вниманието й от драмата, която се разиграваше под звездите.
Подраскването на вратата беше достатъчно силно, за да го чуе Кейси, но недоловимо за чуждо ухо. Освен това стаята й беше до кухнята и това й осигуряваше малко уединение.
Деър! Господи, какво прави той тук?
— Моля те, Деър, върви си, късно е и съм уморена — изшептя тя през затворената врата.
— Ако не искаш да влизам в стаята ти, ела при мене навън. Топло е и никой няма да ни безпокои.
— Не! — извика Кейси, обзета от паника. — Не навън. Почакай малко и ще ти отворя.
Поглеждайки през прозореца, тя видя два увити в наметала силуета да излизат от колибата, подкрепяйки трета фигура, отпусната безпомощно между тях. Виждаха се съвсем ясно в призрачната лунна светлина. Дръпвайки завесите, Кейси се обърна към вратата с надеждата, че Деър няма да погледне през прозореца.
— Ела — каза тя, подръпвайки нервно ръба на роклята си.
Той влезе вътре, затваряйки тихо вратата зад себе си. Вгледа се в Кейси и я гледа така няколко минути, преди да каже:
— Взех решение.
Тя застана така, че той се озова с гръб към прозореца.
— Какво решение?
— Ти си ме омагьосала, момиче. Не мога да намеря друго обяснение за начина, по който се чувствам.
— Не съм вещица — отрече меко Кейси.
— Когато влязох днес в кухнята и те видях с Робин да си приказвате така интимно, ми се дощя да го убия. Него, най-добрия си приятел! Ту искам да те взема в прегръдките си, а в следващия миг ми идва да те удуша. Дръж се далече от Робин, Кейси. Ти не го искаш.
— Откъде знаеш какво искам?
— Защото искаш същото, което и аз. Признай си, любов моя, признай това мощно привличане, което съществува помежду ни и което те разяжда така, както и мене. Полудявам, когато те видя с друг, мъж. Дори този мъж да е Робин. Искам те само за себе си.
— Ами моите чувства? Аз… аз не те искам.
— Не те бива да лъжеш, любов моя, и ще ти го докажа — усмихна се Деър, скъсявайки разстоянието помежду им. — Остави ме да те любя, Кейси.
Тя се взря в него, смаяна, че го чува да я моли. От досегашния си опит беше научила, че той взема това, което иска, независимо дали тя му го позволява.
— Ти ме молиш?
— Аз… да, моля те. Искам да бъдем любовници. Ще се справя някак с чувствата, които изпитвам към тебе.
— А ако откажа?
— Тогава… може би ще се поразходя до потока за едно среднощно плуване. Може би студената вода ще угаси огъня, който ти разпали у мене.
— Не… не искам да си тръгваш — заекна безпомощно Кейси. Не можеше да допусне Деър да излезе от тази стая, докато Робин и Тим не са се отдалечили достатъчно от фермата.
Очите на Деър станаха пепелносиви от желание, докато полека привличаше Кейси в прегръдките си.
— Няма да съжаляваш, любов моя — прошепна той дрезгаво. — Заминавам за Сидни утре сутрин и когато се върна, надявам се да имам добри новини за тебе.
Една от причините за пътуването му до Сидни беше да разбере доколко сериозен е бунтът срещу губернатора Блай. Другата беше да помоли губернатора да помилва Кейси. Властта на Блай наистина беше огромна — той контролираше всички страни от живота — данъците, назначенията, даването на земи и труда на осъдените. Деър знаеше, че баща му на драго сърце ще се съгласи с молбата му, макар и да не подозираше каква е причината за нея. Това, както и бъдещите си планове той пазеше за себе си, поне докато не сложеше в ръцете на Кейси акта за помилването й.
Преди тя да го попита какво иска да каже, голямата му длан обгърна лицето й и двамата останаха за миг така. Допирът му внезапно стана непоносимо нежен. Тя усети неравния му дъх на бузата си, когато той я прегърна и я притисна към себе си. Целувката му беше бавна и нежна; езикът му разтвори устните й и изпрати тръпки на желание из цялото й тяло.
С мека решимост той смъкна робата и нощницата от раменете й и ги пусна да паднат в краката й. Под трепкащата светлина очите му се взряха в нея за миг, който й се стори цяла вечност. Блясъкът в зениците му говореше красноречиво за неутолимата му жажда.
Едва ли не с благоговение той погали едното бяло хълмче, преди да сведе глава и да докосне зърното с езика си, галейки набъбналата пъпка. Кейси потръпна. Сякаш всичките й нервни окончания се съсредоточаваха в това място, където действаше езикът му. А после, за да не показва предпочитания, той мина на другото зърно и го раздразни, докато и то не щръкна.
Деър полека я положи на леглото, за миг хвърли дрехите си и се настани до нея.
— Ти си най-привлекателната жена, която някога съм срещал, Кейси — дъхна той в ухото й. Ръката му очерта линията на гърдата й, а после се придвижи надолу по копринения й корем. — И сладка… толкова сладка.
— Деър! — ахна тя, изричайки името му като молитва.
