— Докъде ще доведе всичко това? Хора като мене имат ли шанс да оцелеят в такива непоносими условия? Не е честно.
Мъжете замълчаха, докато довършваха късната си закуска, а сивите очи на Деър не се откъсваха от шетащата Кейси. Мисленият му поглед я виждаше гола в прегръдките му, с широко отворените, премрежени от страст очи. Само като си помислеше за розовите връхчета на гърдите й, щръкващи се под дланите му, за женствеността й, разцъфваща под търсещите му пръсти и слабините му започвала да туптят болезнено. Ако не излезеше сега, щеше да се изложи пред приятеля си.
Ставайки внезапно, той изрече:
— Готов ли си, Робин? Май ще седиш цял ден, ако те оставя.
— Ти върви, Деър, ако толкова си се разбързал. От векове не съм говорил с Кейси. Не възразяваш, нали, приятелю? — предизвика го Робин.
— Разбира се, че не — отвърна намусено Деър, хвърляйки неразгадаем поглед към Кейси. — Не се бави. Мисля, че трябва да отидем във фермата на Маккензи и да поговорим с Тед за бунта. Той е голям приятел на Маккартър и полковник Джонстън, може да знае нещо, което ние не знаем.
— И може би да се видиш с Марси, докато сме там? — подразни го Робин, без да обръща внимание на мрачната физиономия на приятеля си.
Кейси нямаше как да не чуе забележката на Робин за Марси Маккензи. Ако можеше да се вярва на Мег, Марси Маккензи и Деър щяха един ден да се оженят. Колко глупаво от нейна страна да мисли, че означава за него повече от едно временно развлечение. Не беше по-важна за него от… от Мег. Много пъти през вълшебната нощ, която бяха прекарали заедно, тя го чуваше да шепне, че я иска, че копнее за нея, дори че има нужда от нея. Но нито веднъж не каза, че я обича или че му е скъпа. Нека си върви при Марси, реши тя. Имаше си достатъчно грижи с Тим и й трябваше помощ.
Тим! Внезапно на Кейси й хрумна как точно ще успее да му спаси живота.
6
— Как си, Кейси? — запита Робин, изтръгвайки я от мислите й. — Добре ли се отнасят с тебе? Аз познавам Рой, той е най-добрият от работодателите. А ти сигурно си навила горкия Бен на пръста си. Колкото до Деър… Е, той е друго нещо. Вие двамата да не би…
— Всичко е наред при мене, Робин — побърза да го увери Кейси, преди въпросите му да станат прекалено лични. — Доволна съм от положението си, като се имат пред вид обстоятелствата.
— Добре! Ако имаш някакви проблеми, ако се нуждаеш от нещо, само ми кажи. Не съм толкова далече оттук.
Кейси обмисля няколко минути думите му, преди да вземе решение. Животът на Тим зависеше от нея и ако трябваше да се довери на някого, това беше именно Робин.
— Робин, има нещо — изрече тя бавно, снишавайки глас, като същевременно се отпускаше на стола, току-що освободен от Деър.
— Кажи — отвърна той. — Ще направя каквото ми е по силите.
— Не е за мене, Робин, а за един приятел, който отчаяно се нуждае от помощ. Много скъп приятел.
— Приятел ли? — повтори Робин озадачен.
— Ранен е и няма вероятност да оживее, ако не получи лекарска помощ. Но ще те разбера, ако ми откажеш. Наказанието за подпомагане на избягал затворник е сурово и не бих те молила да правиш нещо против принципите си.
— Приятелят ти е избягал затворник? И е ранен? Може би трябва да започнеш от самото начало, Кейси.
Отначало колебливо, а след това все по-уверено тя обясни как е намерила Тим преди два дни в храсталаците, а след това подробно описа раната му.
— Много ли е зле?
— Куршумът още е вътре. Не мисля, че е засегнал жизненоважни органи, но раната е инфектирана. Има треска, така го открих завчера.
— Защо е избягал, Кейси? Не искам да задавам толкова въпроси, но ако се заема с това, трябва да знам всички подробности.
— Разбирам те, Робин — отговори Кейси. — Единствената ми молба е да не съобщаваш за него на властите, ако решиш, че не можеш да се замесваш.
— Не се притеснявай, че ще предам приятеля ти. Виждал съм много добри хора, пребити до смърт с камшик или обесени.
— Тим е свикнал да бъде свободен. Привлече вниманието на охраната на кораба, когато ме пазеше от… другите. Спечели си врагове и на кораба, и сред пазачите в колонията. Той е прекалено свободолюбив, не се подчинява на никого. Като наказание бил изпратен да работи в каменовъглените мини на север от Сидни.
— Господи! Не пожелавам такава съдба на никого — измърмори Робин.
— Тим не могъл да го понесе. Каза, че по-скоро би умрял, отколкото да стои заровен под земята ден и нощ. Успял да избяга, но бил прострелян. Цяло чудо е, че е стигнал толкова далече, но ще умре без лекарска помощ.
— Казала ли си това на Рой? Или на Деър?
— Не — призна Кейси с нотка на паника в гласа. — Не съм сигурна за господин Рой, но съм убедена, че Деър би го предал.
— Мисля, че неправилно преценяваш Деър, Кейси. Аз съм еманципант, но Деър винаги е бил най- добрият ми приятел. Той изпитва голямо състрадание към хората. Както Рой и Бен.
— Но ако става дума за избягал затворник? Законът наказва онези, които му помагат. Не, Робин, няма да рискувам. Или ти ще помогнеш на Тим, или… или аз ще измисля нещо.
— Кейси, аз ще помогна на приятеля ти.
Сълзи на благодарност избиха по гъстите мигли на Кейси, дълга, треперлива въздишка се откъсна от полуотворените й устни. На Робин му се стори, че тя е най-красивата жена, която някога бе виждал, и се закле, че няма да позволи на Деър да я направи нещастна.
— Аз… не знам как да ти благодаря, Робин — изхълца Кейси. — Това означава много за мене.
— Знам, Кейси, точно затова се съгласих да ти помогна. Заради това и заради мисълта какво ще се случи с Тим, ако го хванат. Но искам да ми обещаеш нещо в замяна.
— Каквото и да е, Робин.
— Не позволявай на Деър да те нарани. Понякога се държи като истински негодник с жените.
Зелените очи на Кейси се разшириха стреснато. Какво му беше казал Деър? Робин знаеше ли, че тя и Деър са… Боже господи! Да не би Робин да се опитваше да я предупреди относно приятеля си? И тя каза на глас:
— Аз не съществувам за Деър. Не виждам как би могъл да ме нарани.
Робин я изгледа скептично.
— Предупреждавам те, защото не си ми безразлична.
Когато Кейси не отговори нищо, той сви рамене и промени темата. Беше направил всичко според възможностите си, останалото зависеше от Кейси. И той запита внезапно:
— Къде е сега Тим?
— Скрит в бараката, която е служила като затвор. Мога да го навестявам само през нощта, за да му занеса вода и храна. Смених превръзката на раната му, но ми изглежда зле. Куршумът…
— Ще се погрижа, Кейси — прекъсна я Робин. — Има един абориген, който работи за мене и познава билките. Може да намества кости и да вади куршуми. Не се тревожи, ако някой ще излекува приятеля ти, това е Кулонг.
— Поне Тим ще има възможност да оцелее в храсталаците, когато оздравее. А сега, ранен, не би изкарал и един ден. Какво ще направиш, Робин? Как смяташ да му помогнеш?
— Тази нощ двамата с Кулонг ще дойдем след полунощ с фургон. Ще отведем Тим у нас. Ако ми се стори, че е опасно да стои у дома, Кулонг ще го скрие в своето село.
— Благодаря ти, Робин — изрече искрено трогната Кейси, хващайки двете му ръце и навеждайки
