След един час Деър излезе от сградата на правителството с лице, грейнало в усмивка. Някак си бе успял да убеди Блай, че Кейси О’Кейн е била погрешно осъдена и депортирана. Въпреки всичките проблеми на губернатора, той обеща да разгледа случая и да отмени присъдата й, ако думите на Деър се потвърдят. Убийството беше сериозно престъпление, но ако наистина е станал нещастен случай и Кейси само е защитавала честта си, тогава във властта на губернатора беше да й даде пълно опрощение. Въодушевен, Деър потегли в еуфорично състояние, нямайки търпение да се върне в имението и да съобщи на Кейси тези добри новини.
Почти седмица след като семейство Пенрод бяха заминали от фермата си на река Хоксбъри, те се завърнаха, за да им се стовари гръм от ясно небе. Мег и Марта бяха излезли да ги посрещнат. Деър не забеляза отсъствието на Кейси, докато Рой не каза:
— Умираме от глад, Марта, помоли Кейси да приготви нещо, за да изтраем до вечерята.
— Аз ще го приготвя, господине — отвърна Марта, свеждайки поглед към земята.
— Кейси болна ли е? — запита остро Деър, усещайки, че нещо не е наред. — Къде е тя?
— Не, не е болна — заекна Марта, въртейки нервно връзките на престилката си.
В следния миг се обърна и си тръгна.
— Марта, почакай! — Остротата в гласа на Деър веднага накара жената да спре. — Какво става с Кейси?
— Ако има нещо, по-добре ни кажи, Марта — прибави авторитетно Рой.
— Тя не го е направила, господине! Не и Кейси! Тя не е крадла! — завайка се жално Марта, с което хвърли и тримата в смущение.
— Какво, по дяволите, говориш? — изгърмя Рой, който вече започваше да губи търпение.
— Няма да научите нищо от тази тук — изсъска Мег. — Затова аз ще ви кажа. Кейси е не само убийца, а и крадла. Отмъкна пари и украшения от сейфа в кабинета, а после изчезна.
— Кейси? Изчезнала? — повтори като ехо Деър. — Не… не разбирам.
— Сигурна ли си в това, Мег? — запита рязко Рой. — Не е ли възможно някой от осъдените да е откраднал ценностите?
Той би се заклел, че Кейси е честна въпреки мрачното й минало.
— Няма такава вероятност — изсумтя Мег. — Защо ще заминава така внезапно, ако не е виновна? Няма друго логично обяснение освен това, което ви казах. Тя със сигурност се радваше на добро отношение от страна на вашето семейство. — Мег спря, хвърляйки обвинителен поглед към Деър. — Питайте Марта, тя може да потвърди, че сейфът беше намерен разбит след изчезването на Кейси.
— Вярно ли е това, Марта? — запита Рой намръщен.
— Аз… да, сейфът беше разбит и съдържанието му го нямаше — призна нерешително Марта. Явно беше, че трудно приема изчезването на Кейси. — Но това не доказва, че тя…
— Тя е виновна — изграчи Мег, извличайки огромно удовлетворение от гледката на смаяната физиономия на Деър. — Всичко в кабинета беше оставено така, както го намерихме.
— Кога е станало това, Мег? — запита Рой, все още опитвайки се да се ориентира във фактите.
— Същия ден, когато Деър и Бен тръгнаха за Сидни.
— Толкова скоро? — изрече Деър, припомняйки си живо нощта на необикновена страст, която бяха споделили.
Тя му беше отдала девствеността си, но той й беше дал нещо много повече. Колкото и да не му се искаше да си го признае, беше й отдал сърцето си. Чувството беше толкова ново за него, че още не можеше да го осъзнае както трябва.
— Ще проверя в кабинета — обяви Рой, изчезвайки във вътрешността на къщата.
— Идвам с тебе, татко — обади се Бен.
Деър реши да остане навън, надявайки се да изкопчи още информация от Марта или Мег.
— Някоя от вас има ли представа накъде е тръгнала Кейси? — запита той и сивите му очи станаха твърди като цимент.
— Не — поклати глава Марта. — Аз… аз я молех да не си отива, но тя каза, че трябвало. Защо, Деър? Защо Кейси ще прави такова нещо?
— Наистина не знам, Марта, но на всяка цена ще разбера.
— Ще ти кажа какво мисля — намеси се съчувствено Мег. — Тя искаше да се върне в Ирландия. Бижутата и парите ще й послужат да си плати пътя. Някой безскрупулен капитан на драго сърце би я взел на кораба си, без да й задава въпроси. Може би е тръгнала към Сидни и се е качила на първия кораб за Англия.
На Деър никак не му се искаше да повярва на това, но в теорията на Мег имаше смисъл. Предвид неспокойната атмосфера в Сидни през последните дни, Кейси съвсем лесно би могла незабелязано да се промъкне в града и да се качи на някой от корабите за доставки, хвърлили котва в пристанището.
— Защо толкова е искала да се върне в Ирландия? — запита той заинтересуван.
— Заради някой мъж, за какво друго? — излъга Мег, отмествайки поглед. — Тя спомена едно име, веднъж-два пъти. Човек, когото много ценяла.
Ревност захапа сърцето на Деър като отровна змия.
— Съгласна ли си с Мег, Марта? — запита той, обръщайки се към по-възрастната жена.
— Аз… аз не… — Тя се поколеба замислено. — Е, чувала съм Кейси да споменава един мъж на име Тим — един-два пъти. Намекваше, че е човек, за когото щяла евентуално да се омъжи, ако нещата се били развили другояче. Но останах с впечатлението, че той не е в Ирландия. — Когато Деър не отговори нищо, взрян някъде в пространството, тя запита: — Може ли сега да си вървя, Деър? Знам, че сигурно си гладен.
Той кимна разсеяно и Марта побърза да се отдалечи. След това Деър се обърна и влезе вътре при Рой и Бен, оставяйки вбесената Мег. Тя се бе надявала, че той веднага ще я прегърне, за да потърси утеха, но разбра, че ще му трябва време, за да преодолее загубата. Нямаше представа, че той така ще се разстрои от внезапното изчезване на Кейси. Нима толкова много я е харесвал?
— Ела, Деър — подкани го Рой, когато видя по-големия си син да стои на прага.
Беше се навел над останките от съдържанието на сейфа и Деър тръгна към Бен, който стоеше наблизо.
— Исусе! — изруга сърдито Деър. — Не е оставила много нещо тук, нали?
— Всички ценни украшения на майка ти липсват — заключи Рой, сподавяйки внезапния пристъп на гняв. — За щастие, прехвърлих всички налични пари с изключение на дребните монети в другия сейф, скрит в спалнята ми, малко преди да тръгна за Сидни. В противен случай и те щяха да изчезнат.
— Значи е вярно — измърмори унило Деър. — Кейси е крадла.
— Не вярвам! — избухна Бен. — Не ми пука за доказателствата. Трябва да има някакво друго обяснение за цялата тази работа.
— Ще съобщиш ли на властите, татко? — запита Деър.
— Би следвало — отговори Рой, взирайки се с празен поглед в празния сейф.
— Недей — посъветва го Деър. — Поне не и докато не намеря Кейси и не разбера какво всъщност става. Моля те, татко.
Рой се вгледа в лицето на Деър, съвършено вярно разчитайки вълнението му. Имала ли е нещо между него и Кейси, за което не е знаел? Синът му никога не се беше тревожил толкова много за някоя жена. Рой интуитивно разбра, че сега не е време да задава въпроси, защото чувствата на сина му бяха все още прекалено неясни.
— Добре, Деър — съгласи се Рой. — Намери Кейси. Много бих искал да се докаже невинността й. Честно казано, и аз се привързах към това момиче.
— Ще ти помогна — предложи с готовност Бен.
— Не, Бен, съжалявам — отказа Деър. — Това е нещо, което трябва… трябва да свърша сам.
— Но откъде ще започнеш? Нямаш представа къде е отишла. Ако се крие в гъсталака, никога няма да я намериш. Това, което ме озадачава, е защо Кейси е взела тези ценности, щом ще се крие в пустошта. За какво ще й послужат там?
— Точно така мисля и аз — отвърна Деър със стегнато гърло. — Обаче Мег намекна, че си е платила пътуването до Ирландия.
