— Но ти не вярваш на това — подсказа му хитро Бен.
— Не, имам основания да вярвам, че Кейси бе щастлива тук. Мисля, че още е в колонията. Ако е така, ще я открия. В тая работа има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
— Какво ще правиш, за да я намериш?
— Най-напред утре сутринта ще отида да видя Робин. Той и Кейси се посприятелиха напоследък. Може би знае нещо, което ние не знаем.
Тогава Мег ги повика на трапезата и никой не спомена повече темата. Но последвалото мълчание подсказваше, че всеки от тримата мъже има собствено мнение по въпроса, какво е накарало Кейси О’Кейн да напусне имението на семейство Пенрод, без да каже и дума за обяснение.
8
Като в някаква мъгла Кейси следваше плътно Кулонг, който се стопи сред храстите, движейки се тихо като призрак. Тя не се осмеляваше да погледне назад, страхувайки се, че войниците са по петите им. Нищо обаче като че ли не спираше Кулонг, който се плъзгаше от дърво към дърво, държейки се настрани от утъпканата пътека, която минаваше през високата трева. Само бъбренето на свраките нарушаваше тишината. По едно време те изненадаха няколко сиви кенгура, които пасяха в гъстия листак, и животните избягаха със смешно подскачане.
Все още изтощена от ходенето до къщата на Робин, Кейси започна да се задъхва. Тънките подметки на обувките й, напълно негодни за такъв път, се бяха почти изтрили и тя премигваше от болка всеки път, когато настъпеше някое камъче или трънливо клонче, Но продължаваше напред, вперила очи в широкия гръб на Кулонг. Беше благодарна на аборигена, задето носеше торбата й, иначе отдавна щеше да я захвърли.
Здрачът се спусна внезапно, потапяйки земята в мрак. Кейси вече не виждаше Кулонг и я обзе паника, докато той не проговори тихо на ухото й:
— Вече не далече. Дай ръка.
Разтапяйки се от облекчение, Кейси му подаде ръката си, за да може той да я води като дете. След малко стигнаха на една полянка, където имаше няколко колиби от трева, скупчени заедно за по-добра защита. Огромен огън гореше в центъра и Кулонг поведе Кейси към една от колибите, стояща малко встрани от другите.
Тя се поколеба за кратко, преди да влезе, но аборигенът я подкани, подръпвайки я за ръката. На светлината на малкия огън във вътрешността на колибата Кейси забеляза Тим да лежи пребледнял и неподвижен на рогозката и сдържаността й изчезна.
— Тим! — извика тя, падайки на колене до него. — Мъртъв ли е?
— Много болен, но не мъртъв — отвърна Кулонг.
Докато Кейси се суетеше покрай Тим, той заговори тихо с жената, която Кейси не беше забелязала в сенките. Кулонг я подкани и тя малко неохотно се надигна, за да застане пред Кейси.
— Това е Мантуа — каза той и Кейси се вгледа в дребната, плаха жена, чиято кожа блестеше като полиран абанос под светлината на огъня. — Мантуа не говори английски. Тя казва, че твой мъж оживее с много грижи и лекарства, които тя приготвила.
— Благодаря, Мантуа — каза Кейси с искрен тон. — Много съм ти благодарна за помощта.
Жената заговори на брат си на език, който Кейси не разбираше, после зачака Кулонг да преведе.
— Мантуа пита дали това твой мъж.
— Тим е… много добър мой приятел — отвърна бързо Кейси. — Той ми е като брат.
Кулонг преведе, изчака отговора на сестра си и после каза:
— Мантуа харесва тебе и ще направи добре за твой приятел. Куршум излязъл от него и вече треска по- малко. Сега ти почива. Мантуа приготви храна за тебе.
След два дни Тим си върна съзнанието. Макар и още слаб, той забеляза Кейси и я позна веднага. През тези два дни тя рядко се отделяше от него, хранеше се в малката колиба и общуваше с Мантуа с посредничеството на Кулонг. Веднъж тя запита аборигена дали мисли, че войниците са ги открили.
— След време те идват и търсят тука — каза той след дълго размишление. — Но не страхувай, мой народ пази. Ако войници дойде, ние крием тебе.
— Кейси.
Тя се обърна и извика радостно, когато видя Тим буден. Очите му изглеждаха огромни на отслабналото му лице и жадно следяха всяко нейно движение.
— Тим! Слава богу, че си буден. Мантуа каза, че ще ти стане по-добре.
— Мантуа? — изрече той с тих глас. — Къде съм?
— Нищо ли не помниш?
— Нищо, след като твоят приятел Робин ме откара в дома си.
Поемайки си дълбоко дъх, Кейси разказа на Тим всичко, което се беше случило, откакто той беше откаран от имението на семейство Пенрод.
— Господи, момиче, съжалявам, че те вкарах в този ад — огорчи се Тим. — И твоя приятел Робин. Ако властите са го арестували, както подозираш, той рискува много, за да ти помогне. Не си струва да го правиш за мене, Кейси. И двамата пострадахте много заради мене. Робин може да бъде обесен заради това, че ми е помогнал.
Вик на болка се изтръгна от устните на Кейси.
— О, Тим, не! Със сигурност не!
— Не плачи, момиче. Какъв ти е този мъж?
— Приятел, Тим, просто приятел. Но много добър, който рискува заради мене всичко скъпо. Чувствам се толкова виновна. О, Тим, какво ще стане с нас?
— Ще се грижа за тебе, Кейси, не се страхувай — обеща твърдо Тим. — Ако не бях толкова слаб…
— Ще си възвърнеш силите, много скоро. Мантуа е прекрасна лечителка.
— Мантуа?
— Сестрата на Кулонг. Тя е лечителката на племето. Всички бяха много добри с нас. Ако стане нещо лошо, те ще…
Сякаш като по даден знак точно в този миг Кулонг нахлу в колибата.
— Войници идват — изпъшка той. — Трябва вървим сега.
— Но Тим не е в състояние да пътува — протестира Кейси.
— Ще се справя — изстена Тим, докато Кулонг му помагаше да се изправи. — По дяволите тази проклета слабост.
Нямаше време за повече думи, защото на вратата ги пресрещна още един член на племето, който подхвана Тим от другата страна.
Мантуа се материализира сякаш от въздуха и бутна в ръцете на Кейси една торба — същата, с която беше дошла тук, само че допълнена с нови припаси. Посочи към друга, по-малка торба, в която Кейси откри съдче с лекарството на Тим и листа и мъх, които аборигените използваха, за да покриват раните. Тя й поблагодари и хукна подир Тим.
Беше им необходим по-малко от час, за да стигнат до прикритието, което Кулонг беше избрал. Сгушено в подножието на Сините планини, мястото изглеждаше идеално. То представляваше пещера, издълбана в склона на един хълм. Малкият отвор лесно се закриваше с храсти, а вътре беше равно и сухо. Нямаше много пространство, но Кейси можеше да стои права в единственото помещение, което като че ли имаше само един изход. Тим лежеше прострян на едно одеяло и понеже силите му бяха съвсем изчерпани, скоро потъна в дълбок сън.
— Ще се върнеш ли за нас, след като войниците си отидат, Кулонг? — запита тревожно Кейси, когато аборигенът се приготви да си тръгне.
— Вожд каза по-добре вие не идва повече в село — изрече той със съжаление. — Войници донесат много неприятности на наш народ. Твой мъж скоро оправи, няма повече нужда от помощ.
— Аз… разбирам, Кулонг — отвърна Кейси, като едва не изхлипа. — Благодарна съм за помощта, която ти и Мантуа ни оказахте. Ще се справим.
За свое съжаление в следващите дни Кейси разбра, че войниците не са се отказали да търсят нея и Тим. Свивайки се в мрачината на пещерата, тя чуваше звуци, сочещи, че конници претърсват околностите,
