Кейси мина покрай двама мъже, заети с някакви задачи. Те с любопитство прекъснаха заниманията си и се взряха в нея, докато тя се приближаваше към широката предна тераса и се изкачваше по стълбите. Нямаше нужда да чука на вратата, защото тя се отвори, преди Кейси да успее да вдигне ръка.
— Кейси! Боже мой! Какво правиш тук? Сама ли дойде?
— Аз… да, дойдох сама — заекна уморено тя.
— Дошла си пеша? — зяпна Робин учудено, внезапно осъзнавайки, че в ръцете й има торба, както и че очевидно е съвсем изтощена.
— Влез, момиче, влизай вътре — махна той към хладната вътрешност на къщата. Взе торбата от ръката й и я отведе до един стол. — Седни, Кейси, ще ти донеса чаша студена вода. След това можеш да ми разкажеш за какво си дошла. Сигурно не е заради нашия приятел. Казах ти, че ще се погрижа за него.
Докато Робин й сипваше вода, Кейси огледа оскъдно мебелираната къща. Всичко тук беше като че ли ръчно изработено и доста грубо. Къщата беше едноетажна и дневната изглеждаше предназначена за всичко друго, само не и за спане. Тя предположи, че вратите от двете страни на дневната водят до спални. Макар че беше далече от лукса, къщата подхождаше идеално на Робин. Тя се запита къде ли е Тим, и щеше да зададе същия въпрос и на Робин, ако той в този момент не се беше върнал с чашата вода и не я беше загледал как жадно я изпива.
— Деър знае ли, че си тук? — запита Робин, когато чашата беше пресушена.
Кейси поклати глава.
— Не, той и Бен заминаха за Сидни тази сутрин.
— Щях да ти пратя известие, ако нещо се бе случило с Тим — каза той с лек укор. После погледна многозначително към торбата, която почиваше на пода до краката на Кейси. — Това за какво е?
— Аз… трябва да напусна имението на Пенрод.
— Трябва?
— Може би „принудена съм“ е по-точната дума.
— Принудена? Защо? Деър ли…
— Не! Той няма нищо общо с решението ми да напусна. Заради Тим е.
— Заради Тим? Казах ти, в безопасност е.
— Къде е той? Бих искала да го видя, преди да тръгна.
— Тим беше много по-зле, отколкото ти или аз сме мислили — заобяснява полека Робин. — Кулонг предложи да го отнесем в неговото село, където живее сестра му. Тя е лечителката на племето и е по- опитна по медицинските въпроси. Знаех, че ти би искала най-доброто за Тим, затова се съгласих. Кулонг го откара там тази сутрин и скоро трябва да се върне. Ти не ми ли вярваш, че ще осигуря най-доброто за Тим?
— О, не — възрази Кейси. — Но ти не разбираш. Дойдох да те предупредя. Някой е разкрил Тим и знае, че е бил докаран тук. Не искам да си имаш неприятности заради нещо, което си е моя отговорност. Помислих, че ако Тим е в състояние да върви, ще го заведа в гъсталака и сама ще се грижа за него. Няма да допусна ти да бъдеш наказан заради мене.
— Това няма как да стане, дори ако Тим беше още тук, момиче, защото той е много болен. Не се тревожи за мене, способен съм да се грижа за себе си. Веднага щом си починеш, ще впрегна каруцата и ще те отведа у дома.
— Не! Все още не ме разбираш. Не мога да се върна.
— Някой заплашвал ли те е? — изрева Робин и по лицето му започнаха да се събират буреносни облаци. — Кой е разкрил Тим?
Кейси се поколеба само за един кратък момент, преди да реши да каже всичко на Робин. Доколкото и той беше замесен, имаше право да знае. Но преди да успее да изрече и една дума, се чу силен шум. Вратата се отвори и на прага се показа нисък, набит абориген с лъскава черна кожа и къдрава черна коса.
— Войници идват — изхърка той, останал без дъх.
Изпъшквайки в пристъп на ужас, Кейси скочи на крака.
— Предадени сме! О, господи, трябва да се махаме оттук?
— Колко време имаме, преди да пристигнат, Кулонг? — запита Робин, овладявайки незабавно положението.
— Кулонг тича целия път от селото, веднага щом види. Идват скоро.
— Раненият мъж в безопасност ли е? — запита остро Робин.
— Добре е, при сестра, но много болен.
— Разкрити сме, Робин. Какво да направим? Къде можем да се скрием? — извика Кейси с пресипнал от паника глас.
— Кулонг, отведи Кейси в твоето село. Тя ще бъде в безопасност там, поне засега. Побързай, човече, не бива войниците да я заварят тук.
Кимвайки в знак, че е разбрал, Кулонг сграбчи торбата на Кейси и я хвана за лакътя.
— Идвай — подкани я той, повеждайки я към задната врата.
— Почакай! — задърпа се Кейси. — Ами ти, Робин? Не съм единствената, която е в опасност. Ела с мене.
— Върви, момиче. Ще ги задържа тук, докато вие се отдалечите. Имай доверие на Кулонг.
Въпреки енергичните протести на Кейси той я избута към вратата. Тя нямаше друг избор, освен да последва аборигена и да се моли за Робин.
След по-малко от петнадесет минути отряд въоръжени мъже влязоха в галоп в прашния двор. Робин ги посрещна на предната тераса.
— Какво мога да направя за вас, сержанте?
— Къде е той, Флечър? — запита рязко сержант Граймз. — Знаем, че си подслонил избягал затворник.
Налагайки си озадачено изражение, Робин отговори:
— Тук няма никого, сержанте. Търсете колкото искате, но няма да намерите нищо.
Той безмълвно се замоли дано не са останали следи от Тим и Кейси, но не можеше да бъде абсолютно сигурен.
— Смятаме да направим точно това — изсъска Граймз злобно. Обръщайки се към хората си, той даде няколко резки заповеди, а после слезе от седлото. — Момичето тук ли е?
— Момиче? Говорите със загадки, сержанте. Някой ви е дал погрешна информация.
— Моята информация е безпогрешна, както много добре знаеш. Осведомителят ми е чул и видял достатъчно, за да обесят и тебе, и Кейси О’Кейн.
— Ще ви трябват повече доказателства — блъфира Робин, проклинайки наум дето Кейси не бе имала достатъчно време, за да разкрие името на човека, който ги беше издал.
— Сержанте, вижте тук! — извика един глас от вътрешността на къщата.
— Какво има, Ларсън?
— Намерихме това натъпкано в печката, но неизгорено. Вързоп окървавени превръзки личеше в юмрука на облечената в ръкавица ръка на войника.
Робин изруга под нос горещото време, което му бе попречило да изгори парцалите, след като Кулонг бе сменил превръзките на Тим.
— Това не доказва нищо — беше неубедителното оправдание на Робин.
— Да си се наранявал? — запита с остър тон сержант Граймз. Стиснал здраво зъби, Робин отказа да отговори. Евентуалното нараняване би могло да се докаже или опровергае извънредно лесно. Същото важеше и за всеки от работниците му.
— Сержанте, току-що говорих с двама осъдени, които казаха, че една жена с торба в ръцете е пристигнала пеша тук преди малко и е влязла в къщата.
Тази информация дойде от един от войниците, пратени да разпитват работниците.
— Претърсихте ли къщата внимателно, ефрейтор Ларсън? — запита Граймз.
— Да, сър. Ако жената е била тук, значи си е тръгнала преди нашето идване — отвърна Ларсън. — Претърсихме всяко ъгълче.
— Сега претърсете пристройките и целия двор — излая Граймз. — Искам тази жена. Тя не само е помогнала на опасен престъпник, но е откраднала пари и ценности от работодателя си.
