— Отвори прозореца! — изрече Мег предизвикателно. — Стаята вони на секс.
— Ка… какво? — ахна Кейси, обръщайки се, за да застане лице в лице с неканената гостенка.
— Кучка такава! И ти си курва като мене, само че аз съм достатъчно честна, за да си го призная.
Тя знае, беше първата мисъл на Кейси, някак е научила за мене и Деър. Борейки се да удържи изражението си възможно най-безстрастно, тя запита:
— За какво говориш, Мег?
— Трябваше да станеш актриса, Кейси, с това твое невинно личице. Но мене не можеш да ме излъжеш. Видях Деър да напуска стаята ти преди няколко минути. Колко време според тебе ще мине, преди да му омръзнеш?
Поради горещия си темперамент Кейси не можа да издържи на обидите на Мег и избухна гневно:
— Как смееш да ме съдиш? Какво правим ние с Деър не е твоя работа. Да не мислиш, че той ще се ожени за тебе? Ревнуваш от мене ли? Затова ли вдигаш целия тоя шум? Достатъчно умна си, за да знаеш, че Деър никога няма да вземе жена с присъда.
— След няколко месеца присъдата ми изтича и ще получа земя — изграчи високомерно Мег, — а на тебе ти остават още години. Щом бъда свободна, чувствата на Деър ще се променят. Той много добре знае какво удоволствие му доставям.
— Ами Марси Маккензи?
— Няма никаква уговорка между тях. Бащите им разчитат на този съюз. А аз съм уверена, че мога да отнема Деър от Марси.
— Ти си луда! — заяви презрително Кейси.
Но Мег не се оставяше да бъде победена толкова лесно. Тя имаше да каже още нещо… още много неща.
Кръстосвайки ръце над пищните си гърди, Мег огледа Кейси от глава до пети, горда с женствената си външност. Именно това беше привлякло вниманието на Деър, когато тя беше пристигнала в имението на семейство Пенрод. И никоя червенокоса никаквица нямаше да й го отнеме. Беше дошъл моментът да разкрие, че знае тайната, която Кейси досега беше пазила толкова ревностно. Злобната усмивка, която изви нагоре крайчетата на чувствените й устни, не предвещаваше нищо хубаво за Кейси и тя беше достатъчно умна, за да го разбере.
— Каза ли на Деър за ранения мъж в колибата зад бараките на осъдените?
Кейси замръзна, обзета от лошо предчувствие. Мисълта, че Мег знае за Тим, я разтърси.
— За… за какво говориш? — запита тя със слаб глас, пълен със страх.
— Не вярвам, че има нужда да ти го обяснявам — отвърна сухо Мег. — Много добре знаеш какво е наказанието за подпомагане на избягал затворник. Много ще ми хареса да видя как ти смъкват кожата от гърба. А може и да те обесят на Джордж стрийт.
Тя знаеше! О, господи, Мег знаеше всичко за Тим. Слава на бога, че Робин го беше отвел снощи и така беше намалил заплахата от страна на Мег.
— Мисля, че ще намериш колибата празна — блъфира Кейси с по-голяма увереност, отколкото усещаше.
— Разбира се — съгласи се Мег със сладък глас. — Ти по някакъв начин си уговорила Робин да подслони твоя приятел. Горкият Робин, той вече е затънал в дългове и всеки момент може да изгуби фермата си. Ако се разбере, че е помогнал на избягал затворник, ще загуби всичко, включително и свободата си. Законът е доста стриктен в това отношение.
На Кейси вече й беше извънредно трудно да диша. Явно Мег знаеше всички подробности и планираше да използва тази информация за свои собствени цели, каквито и да бяха те.
— Мег, не знам откъде си научила всичко това, а и няма значение — каза Кейси. — Онова, което има значение, е, че животът на един човек е заложен на карта. Тим не е престъпник в обикновения смисъл на тази дума. Познавам го от цяла вечност. Той е ранен, Мег, а Робин се съгласи да му помогне. Нямаш ли милост? И ти си осъдена, за бога!
Гласът й трепереше от страх; боеше се не за себе си, а за Тим и Робин.
— Сержант Граймз в Парамата е… м-м… мой много добър приятел. Сигурна съм, че ще се заинтересува от това, което знам. За какво ми е да изпитвам милост? На никого не му домиля за мене, когато имах нужда от това. А и чух, че някои висши офицери се интересуват от земята на Робин. Когато той отиде в затвора, имотът му ще бъде лапнат веднага. Виждаш сама, Кейси, една дума от моя страна със сигурност ще ми спечели тлъста награда.
— Мег, не, дори ти не би могла да бъдеш толкова безсърдечна. Робин е приятел на семейство Пенрод, помисли как ще реагира Деър.
Кейси би направила всичко, само и само да попречи на Мег да предаде Тим на властите и да съсипе живота на Робин. Гордостта й излетя през прозореца, когато стана дума за човешки живот.
— Деър няма да узнае — изсумтя гордо Мег, поставяйки Кейси в неизгодна позиция. — Кой ще насочи пръст към мене? Ти ли? Тебе отдавна няма да те има тук. Както и да е, има нещо, което можеш да направиш, за да ме убедиш да си затворя очите за цялата тази работа.
— Ще направя всичко, Мег, всичко — обеща бързо Кейси. — Само да забравиш, че знаеш за Тим и Робин. Ще върша твоята работа, ще…
— Има само едно нещо, което искам от тебе, Кейси — прекъсна я грубо Мег.
— Какво? — запита Кейси, готова да се разплаче, с лудо разтуптяно сърце.
Гласът на Мег беше суров и безмилостен, без никакви следи от съчувствие.
— Трябва да се махнеш оттук. Да изчезнеш безследно. Това е цената за мълчанието ми.
— Със сигурност се шегуваш! Къде да отида? Какво да правя?
— Ти си изобретателна — вдигна рамене Мег с абсолютно безразличие. — Ще оцелееш. Във всеки случай, това не е моя грижа. Искам да те няма… до довечера.
— Ако… ако замина, ще обещаеш ли да не казваш на никого за Тим? — осмели се да запита Кейси, съмнявайки се в добрата воля на тази измамница.
— Имаш думата ми — излъга Мег с лекота. — Но трябва да тръгнеш днес.
Напрегнато, осезаемо мълчание изпълни стаята, докато Кейси претегляше възможностите си. Ако откажеше да се подчини на ултиматума на Мег, Тим и Робин щяха да пострадат. А Робин се беше забъркал в това само за да й помогне. Не заслужаваше да загуби земята и свободата си заради нещо, което не го засягаше. А трябваше да мисли и за Тим. Без лекарски грижи той най-вероятно щеше да умре. В края на краищата, тя нямаше никакъв избор.
— Е? — запита нетърпеливо Мег. — Какво решаваш? Бъдещето на Робин зависи от твоя отговор.
Объркана и отчаяна, Кейси, отговори едва-едва:
— Ще замина утре.
7
Дейси се взря в отдалечаващия се гръб на Мег; по цялото й тяло се разливаше униние. Ужасно съжаление я връхлетя в миг при мисълта, че никога повече няма да види Деър. По всяка вероятност щеше да умре някъде из гъсталака, защото беше зле подготвена да се справи с тази сурова земя, в която я бяха захвърлили без никакви средства, с които да оцелее. Но трябваше да се махне оттук, за да запази Тим и Робин.
Давейки се от сълзите, заседнали на гърлото й, Кейси едва има време да изтрие влагата, събираща се под клепачите й, преди Бен да нахлуе в кухнята. За щастие, той беше твърде възбуден, за да забележи разсеяността й.
— Кейси, отивам в Сидни с Деър — осведоми я той, останал без дъх. — Решихме да не оставаме тук и да чакаме татко да прати известие какво става в града. Искаме сами да се уверим. Когато Деър ми каза, че отива, аз настоях да го придружа.
— Ще имаш ли време за закуска? — запита Кейси.
— Не, точно затова съм тук. Ще ни приготвиш торба с храна, за да хапнем по пътя, нали? Деър не иска да губим време със седене на масата и разни официални закуски. Май смята, че може да има нужда от нас в Сидни. Вие, жените, ще се справите ли без мас? Том Хийли ще остане да наглежда работниците. Той е
