— О, госпожо — долетя изплашен глас, — какво да направя?
Младата камериерка, която беше отворила вратата на Деър, стоеше в долния край на стълбите, кършейки ръце и хленчейки объркано. Кейси се изкушаваше да й каже да изтича за помощ, но Деър я изпревари:
— Аз съм бащата на Брендън и ние с твоята господарка имаме да си изясним отношенията. Никой няма да пострада, освен ако не се намеси където не му е работа.
— Госпожо… госпожо Стенли, вярно ли е това, което казва господинът? — запита камериерката, хвърляйки стреснат поглед към Деър, сякаш беше видяла самия дявол.
— Дяволите да те вземат, Деър — прошепна Кейси така, че само той да я чуе, — трябваше ли да й казваш това? — И се обърна към треперещото момиче, която всеки момент щеше да избяга: — Да, вярно е, Мади. Сега си гледай задълженията, той няма да ни направи нищо лошо.
— Д-да, госпожо — заекна Мади, нямайки търпение час по-скоро да се измъкне от ситуация, която с всяка изминала минута ставаше все по-смущаваща.
Задържа се само колкото да види как Деър грабва Кейси на ръце и я отнася в близката стая, която по една случайност беше нейната, и затръшва вратата.
— По дяволите, Деър, пусни ме! Нямаш право да се разпореждаш с прислужниците ми и да действаш така, сякаш съм твоя собственост.
Усмихвайки се мрачно, Деър я остави да стъпи на пода, но не махна ръце от тънката й талия.
— Имам пълното право. Ти ми принадлежиш и искам синът ми да познава баща си. Не разбираш ли, че аз почти не го познавам?
— Колко жени ти трябват, за да те задоволят? — изфуча Кейси.
— Само една, любов моя, само една. Не съм имал друга жена, откакто те срещнах, с изключение на брачната ми нощ, когато Марси настоя да консумираме брака си. Повярвай ми, в този акт нямаше никаква любов.
На Кейси й беше трудно да му повярва. Не беше ли видяла Лидия със собствените си очи?
— Много добре лъжеш, Деър — обвини го тя. — Разбираш, естествено, че компрометира репутацията на едно младо момиче и семейството й ще очаква да й предложиш брак.
— Много говориш, любов моя — укори я той с дрезгав шепот. — По-скоро бих продължил оттам, където спряхме, преди да ни бяха прекъснали така безцеремонно.
— Нямаш ли съвест? Какъв мъж си ти, че скачаш от едно легло в друго?
Яростта бушуваше в нея като зимна буря, с остри, хапещи ледени стрелички.
Крайно възбуден, Деър изрече приглушено:
— Нещата не винаги са такива, каквито ни изглеждат, Кейси. Казах ти, че не съм спал с Лидия. Тя дойде тук, но опитът й да ме съблазни пропадна. Опитах се да я отпратя, но ти пристигна, за да усложниш нещата още повече. За съжаление, тя ни видя заедно и разигра този номер от инат и ревност. Сега мълчи и ме остави да те любя.
— Не… аз…
Думите замряха в гърлото й, когато Деър плени устните й. Това, което чувстваше към тази зеленоока магьосница, беше нещо повече от страст; любовта му към нея бе станала същност на живота му и той нямаше да я пусне.
Устата му дразнеше, галеше, мачкаше. Кейси трепереше, връхлетяна от вихъра на емоциите, които беше смятала, че лежат погребани дълбоко под лавината от болка. Бродейки на воля сред извивките на тялото й, Деър галеше гърба и хълбоците й, докато устните му се отделяха за миг от нейните, за да положат леки целувки по очите, бузите и гърлото й. После той се върна към устата й и устните му станаха още по-нежни, по-настоятелни.
Когато той започна да сваля дрехите й, тя вече беше се превърнала в треперещо кълбо от жажда, безсилна да му устои. Защо оказваше такова опустошително въздействие върху нея, питаше се Кейси безмълвно. Само трябваше да я докосне и тя му принадлежеше.
Кейси стоеше пред него в разкошната си голота, докато той се наслаждаваше на дългата й коса, спускаща се около лицето и по раменете като жив пламък. Сивите очи се вглеждаха в лицето й, в стройната й шия, в млечнобелите рамене и се спряха на нежните й гърди, които се втвърдиха под горещия му поглед. Тя не можеше да мисли, можеше само да чувства.
Присвила очи, Кейси наблюдаваше как той хвърля дрехите си, освобождавайки мъжествеността си, която достигна внезапна ерекция под изгарящия й поглед. Той я дръпна към жадната си твърдост. Зърната й бяха набъбнали и го бодяха, тя усети между краката си влажна топлина, която й казваше колко отчаяно го иска. Деър я грабна без никакво усилие на ръце и я отнесе на леглото, намиращо се само на няколко стъпки. Пружините протестираха високо, когато той я настани в меките гънки на завивките и се хвърли до нея.
Тя въздъхна и затвори очи, докато той целуваше всеки клепач поотделно, а после започна да обсипва с леки целувки кожата около бузите и устата й, докосвайки нежно устните й. После устата му беше навсякъде, жигосвайки гърдите, корема и бедрата й със ситни огнени иглички. Меки, горещи докосвания дразнеха уязвимата горна повърхност на бедрата й, по-високо и по-високо, стигайки до огнената горичка от косъмчета и пулсиращата влажност, която жадуваше за вниманието му. Тя усети горещия му дъх там и въздъхна, извивайки се под ласките му от едва сдържано желание. Колкото повече я галеше, толкова повече наслада се разливаше из нея.
— Деър, моля те — стенеше тя, искайки да го притежава целия. Но той нямаше нагласата да й даде толкова лесно жадуваното освобождение.
— Кажи ми, че имаш нужда от мене.
— Н-не… не мога — заекна тя, устните и ръцете му я тласкаха отвъд насладата, в царството, където започваше болката.
Подновявайки усилията си, той зарови лице в пламтящата горичка, сграбчвайки талията й, за да я задържи неподвижна. После изведнъж вече нямаше значение, че той има нужда от повече от една жена, или че я бе излъгал. Тя го обичаше, имаше нужда от него, желаеше го. Дори само за този вълшебен миг тя искаше да го задоволи изцяло.
— Деър, имам нужда от тебе! — извика Кейси, изпаднала в безпаметство.
Светът й се завъртя опасно, езикът и устните на Деър я изкарваха от кожата й. После той разтвори нежно краката й и се плъзна в нея, навлизайки бързо, за да се отдръпне и да навлезе отново. Кейси изстена, отдавайки се на властта му. Нямаше представа, че ръцете й се вплитат в косата му и галят врата и раменете му. Всеки инч от нея реагираше яростно на допира му, жадувайки го, подканвайки го с нежни стонове и въздишки. Изглеждаше невъзможно тя да постигне за втори път насладата толкова скоро, но усети как душата й напуска тялото и извика, когато екстазът я овладя и я залюля върху вълните си. След секунди Деър се впусна към собствената си кулминация.
— Ти си дяволска жена, Кейси О’Кейн — въздъхна уморено Деър, търкулвайки се по гръб, като същевременно я увлече със себе си. — Бракът с тебе никога няма да бъде скучен.
— Бракът с тебе ще бъде невъзможен — отвърна късо Кейси, още треперейки от насладата. — Остави предложението си за някоя друга, която ще го оцени. Махай се оттук.
И тя нарочно се обърна с гръб към него.
Деър се ухили с дяволска наслада при изкусителния вид на изящните й хълбоци и съблазнителното задниче. Кейси замря негодуващо, когато той леко погали двете прекрасни полукълба.
— Не ти ли стигна? Никога ли не си напълно задоволен?
— Не и когато ти си в леглото ми.
Премествайки се леко, той обгърна свитото й тяло. Кейси изстена смутено, усетила новата му възбуда.
— Не! — протестира тя объркана.
Енергичността му беше невероятна.
— Да, любов моя — отвърна дрезгаво Деър.
И преди тя да разбере какво става, той я сграбчи през талията и я вдигна, за да го възседне. Плъзна се с лекота в нея и още веднъж тя се изгуби в магията, в която той хвърляше сетивата й.
Мракът започна да се спуска над земята като сиви кълбета от мъгла, когато Деър най-накрая си
