че трябваше да бъде тук, за да я подкрепя и утешава.
— О, господи, Кейси, съжалявам! Нямах представа. Ела, любов моя, трябва да поговорим.
Обгръщайки треперещите й рамене, той нарочно я изведе от приемната и я въведе в кабинета, внимателно затваряйки вратата зад себе си. Кейси не биваше да вижда Лидия. Ако имаше късмет, Лидия щеше да се отегчи от чакане и ще си тръгне.
Деър щеше да се разгневи, ако знаеше, че Лидия няма никакво намерение да си тръгва или покорно да чака завръщането му. Скрита зад вратата на приемната, тя кипеше в безсилен гняв, когато видя Деър да прегръща Кейси през раменете, отвеждайки я към кабинета. Вбеси се, че Деър е сам с тази червенокоса красавица, която беше откраднала любовта му и й беше отнела един от най-интригуващите мъже, които бе срещала. Внезапно една хитра усмивка изви устните й.
Зад затворената врата на кабинета Деър протегна ръце и Кейси влетя в прегръдките му без никакво колебание.
— Щях да бъда тук, при тебе, любов моя, ако бях знаел. Нямах представа, че Дрю е болен.
— Ако не беше толкова упорит, щеше да го узнаеш — изрече Кейси с укор. — Но имаш очи само за своите нужди и своите егоистични желания. Сега разбираш ли защо не можех да тръгна?
— Бил съм упорит глупак — призна със съжаление Деър. — Предполагам, че потресът от това, че те намерих жива и омъжена за друг, ми е отнел разсъдъка. Откритието, че имам и син, още повече допринесе за объркването ми. Можеш ли да ми простиш?
— Хората правят странни неща от любов — изрече Кейси с дрезгав шепот. — Прошката е част от любовта. И аз те обичам. Ние с Брендън имаме нужда от тебе. Готови сме да се върнем в Австралия, когато кажеш.
Сладостта на думите й изпълни Деър с огромна радост. Колко обичаше тази изключителна жена.
— Как е синът ми? Ужасно ми липсва, още повече, че допреди няколко дни не знаех, че съществува. Отплаваме след седмица, любов моя.
Тя се отдаде доброволно, когато Деър плени устните й, стопи се в прегръдките му, вплитайки пръсти в черната му коса, галейки шията и раменете му. Целувката се задълбочаваше, езикът му се вмъкваше между полуразтворените й устни, за да отпие жадно от сладкия й нектар. По собствена воля ръцете му се вдигнаха и забродиха жадно над пищните й извивки. Допирът му извика възхитен стон, докато собствените й ръце игриво дразнеха подвижните мускули на гърба и раменете му, спирайки се след това върху стегнатото седалище, което се движеше и стягаше под пръстите й.
Той напълно беше забравил Лидия, която нетърпеливо кръстосваше приемната, изпаднала в бяс. Изгарящата му жажда за Кейси поглъщаше всичко, докато устните му сипеха целувки по клепачите, бузите, челото, шията и устните й. Само мисълта да прекара остатъка от живота си с тази изкусително красива и съблазнителна жена разпали до крайност желанието му и вече не беше възможно да се сдържа, а и не искаше да го прави.
— Искам те, любов моя.
В жест на взаимно съгласие двамата започнаха да смъкват дрехите си, нямайки търпение да се отдадат на огромната си любов. Бяха толкова нетърпеливи, че щяха да останат съвсем голи само за миг, ако вратата не се беше отворила рязко.
— Деър, скъпи, какво те задържа? — оплака се капризен женски гласец. — Когато излезе от спалнята, каза, че ще се върнеш след няколко минути.
Тогава, сякаш забелязвайки Кейси за първи път, очите на Лидия се разшириха привидно невинно.
— О, божичко, да не прекъснах нещо? Господи, скъпи, ти
Усещайки как Кейси замръзва в ръцете му, Деър изстена гневно, проклинайки полугласно Лидия.
— Негодник! — изсъска Кейси; желанието й се изпари, когато видя Лидия, полуразголена и облегната на вратата в прелестно неглиже. Беше облечена само в тънка риза и корсет, който излагаше на показ горната част на изпъкналите й бели гърди чак до розовите им връхчета. Облеклото й изглеждаше в очарователно безредие, приканващо раздърпано, което наведе Кейси на естественото заключение, че Деър и Лидия са били в леглото преди ненавременното й пристигане. Преди Деър да успее да каже и една дума в своя защита, тя се обърна и избяга.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изрева той, карайки Лидия да трепне в уплаха. Може би наистина беше стигнала твърде далече. Но той със сигурност си го заслужаваше. — Трябва да те натупам или нещо повече. Какво биха си помислили баща ти или брат ти, ако те видеха сега?
Изгледа я с леден поглед, без да обръща внимание на чаровете, които тя така очебийно бе изложила на показ.
Пристъп на закъсняло угризение връхлетя Лидия, която внезапно разбра какво ужасно нещо беше направила. Беше толкова неприсъщо за нея, че тя се изпълни със срам. Родителите й биха се ужасили, ако научеха. Постъпката й със сигурност не й беше спечелила симпатиите на Деър. Той не беше изразил нищо друго освен презрение, давайки съвсем ясно да се разбере, че изобщо не се интересува от нея. И ако казваше истината за Австралия, тя никога не би се съгласила да живее в такава дива страна. Отначало всичко й изглеждаше много романтично, Деър й се струваше толкова красив, като герой от роман, че беше загубила сърцето и разсъдъка си. Забавно беше всичките й приятелки да и завиждат. Сега би дала всичко, само и само последните няколко мига да не се бяха случвали. Би могла да каже със сигурност, че червенокосата красавица означава много за Деър, и съжали за намесата си.
Облизвайки нервно устни, тя изрече с приглушен глас:
— Прости ми. Нямах намерение… тоест… няма да ме издадеш, нали? Направих нещо ужасно, но ревността ме накара да забравя приличието.
Деър направи гримаса, искаше му се да извие хубавото й вратле, но усети искреното й разкаяние. Лидия беше просто едно младо момиче на прага на женствеността и изпробваше силата си. Той беше завладял въображението й и тя беше използвала естествените си способности за съблазън, за да го омае. Магията й би могла да подейства, ако той не обичаше Кейси толкова много. Макар Лидия да не познаваше лично Кейси Стенли, тя знаеше, че тази жена трябва да е нещо изключително, щом беше спечелила любовта на Деър.
— Няма да те издам, Лидия, но трябва да обещаеш, че в бъдеще ще се държиш прилично — каза той накрая, облекчавайки значително тревогата й. — Сега се облечи и си иди, преди да съм си променил намерението и да съм те натупал, както напълно заслужаваш. Време е да пораснеш и да се изправиш пред отговорността за действията си.
— Благодаря ти, Деър — изрече Лидия с искрено разкаяние, напълно осъзнавайки, че той много лесно й беше простил. — Аз… пожелавам ти всичко най-хубаво с твоята дама.
И изчезна от полезрението му.
Деър изчака, докато не чу как входната врата се отваря и затваря след няколко минути, и едва след това излезе от кабинета. Пред лицето на такива неоспорими доказателства, разсъди той, щеше да му бъде много трудно да убеди Кейси, че е невинен, що се отнася до Лидия.
Кейси измина цялото разстояние до дома си тичешком, влезе задъхана и тръшна вратата зад гърба си. Как можа, кипеше тя в безсилен гняв. Колко жени му трябваха, за да бъде задоволен? Явно ги обичаше младички, като Лидия, която въпреки всичките си щедри дадености изглеждаше не по-голяма от ученичка. Беше ли я съблазнил с чаровни думи и обещания, както бе направил и с нея?
— Как би могъл да ме обича? — изрече тя мислите си на глас. — Или сина ни? Ако ни обичаше, нямаше да тича подир други жени.
Когато Деър пристигна малко след нея, тя твърдо отказа да се срещне с него. Или да му позволи да види Брендън. Знаеше, че шокира прислужниците, когато застана в горния край на стълбите и се разкрещя като продавачка от пазара:
— Върви си при младата си любовница и не се опитвай да… да ме залъгваш с лъжливи думи. Ние с Брендън нямаме нужда от тебе. Дрю се погрижи за бъдещето ни.
— По дяволите! — изрева Деър, вземайки по две стъпала наведнъж. — Мислиш, че нямаш нужда от мене, но не е така. Нужен съм ти, както и ти на мене.
Той стигна с един скок до нея.
