— По дяволите, Кейси, няма да стоя тук и да споря с тебе — кипеше безсилно Деър. — Когато напусна Англия, ти и Брендън ще бъдете при мене. Сега искам да видя сина си. Мисля, че чаках достатъчно дълго за тази чест.
— Ах, ти, арогантен… — изсъска Кейси, без да може да продължи. За какво да се опитва да спори с мъж, който не е в настроение да слуша? Обърна се рязко и се запъти към вратата, подхвърляйки през рамо: — Ще ти донеса Брендън, почакай тук.
Докато Деър се разхождаше напред-назад из стаята, пухтейки и ядосвайки се, Кейси реши най-напред да преоблече детето, за да може Деър да се поуспокои в кабинета. Тя знаеше, че той е способен да нахлуе в детската стая, ако търпението му се изчерпи, и да шокира прислужниците с дързостта си.
Дрю се върна у дома много по-рано, отколкото беше предвидил. Беше чакал в градската къща на Деър повече от час и когато той не се появи, на Дрю му хрумна внезапната мисъл, че може да е отишъл да се срещне с Кейси. Върна се у дома точно когато Кейси беше в детската стая при Брендън. Камериерката го осведоми, че в кабинета го очаква един джентълмен, и Дрю влезе там, знаейки точно кой е дошъл да го посети. Деър беше сам.
— Здравей, Деър — каза той с глас, пропит с тъга.
Деър се обърна и лицето му се проясни, като го видя.
— Дрю, тъкмо ти си човекът, когото искам да видя!
— Радвам се да те видя, Деър — усмихна се по-възрастният мъж, разкривайки множеството ситни бръчици, излизащи от ъглите на очите и устата му. — Когато не те намерих у вас, помислих, че сигурно си дошъл тук.
— Ти си ме търсил?
Дрю уморена се отпусна на един стол и бръчките по лицето му се вдълбаха още повече. Деър помисли, че никога не го е виждал толкова изтощен.
— Срещна ли се със съпругата ми?
Макар Дрю да на беше искал да го нарани, споменавайки Кейси по този начин, спазъмът, който изкриви лицето на Деър, му показа, че е направил точно това, което се беше стремил да избегне.
Деър замря, внезапно и болезнено осъзнавайки, че току-що се е любил със съпругата на друг мъж. Някак си не можеше да се застави да мисли за Кейси като за принадлежаща на друг освен на него.
— Да, видях се с Кейси — изрече той със стегнато гърло.
— Видя ли сина си? Предположих, че си бил шокиран, когато си разбрал, че си станал баща.
— Много по-голям шок беше да намеря Кейси жива, след като я бях мислил за мъртва през всичките тези месеци — забеляза Деър с горчивина.
— Какво те е карало да мислиш, че тя е мъртва?
— Тя какво ти каза?
— Не особено много.
— Значи тогава аз ще трябва да те осветля — отвърна Деър. И го направи, разкривайки интригата на Марси, целяща да я отърве от Кейси. — Марси умря, без да каже истината. Всички предположихме, че в гроба, който намерихме сред храсталаците, почиват останките на Кейси. Месеци наред нямаше утеха за мене. После татко ме убеди да замина за Англия. Слава на бога, че го послушах — заключи той.
— Нищо чудно, че Кейси така твърдо настояваше да напусне Нов Южен Уелс — припомни си Дрю. — Ако знаех, че Марси е умряла, кълна се, нямаше да позволя на Кейси да замине. И нямаше да се оженя за нея. Направих го, за да мога да закрилям нея и детето й. Но аз наистина я обичам, Деър, като…
— Дрю, кога си дойде?
Разговорът замря и двамата мъже се обърнаха към Кейси, която влезе в стаята, носейки в ръце едно скимтящо вързопче. Деър веднага забрави всичко и се насочи към сина си — детето, родено от любовта, която бяха споделяли с Кейси. Протегна ръце и Кейси донякъде нерешително предаде детето в обятията на баща му. Брендън се вгледа спокойно в Деър с очи, сиви като неговите. Сигурно хареса това, което видя, защото загука щастливо и пусна широка, беззъба усмивка, очаровайки безрезервно баща си. За Деър това беше любов от пръв поглед и той разбра, че никога няма доброволно да се раздели с тази мъничка част от себе си — каквото и да става.
Дрю забеляза моменталното привличане между баща и син и разбра, че двамата си принадлежат взаимно. Погледът му се отмести към Кейси. Тя се взираше в Деър с толкова любов в очите, че Дрю усети болка, гледайки тримата пред себе си. Колкото и да го угнетяваше тази мисъл, време беше да отстъпи, за да може Деър да предяви претенциите си към своето семейство. Мисълта беше физически непоносима и сърцето му се сви отчаяно, карайки го да се хване за гърдите, докато болката не отмина и той не задиша по-свободно. Само ако… Но не, не трябва да бъде егоист. Щастлив беше, че можа да има Кейси до себе си през всичките тези месеци, а сега беше време да отстъпи. Бе посетил лекаря си за обстоен преглед. Добрият човек бе поклатил тъжно глава и го беше осведомил, че сърцето му може да откаже всеки момент. Даде му лекарство да пооблекчи болката, но никакви надежди.
На Деър никак не му се искаше да пусне сина си, но накрая го даде на Кейси, за да го отнесе да спи. В мига, когато тя ги остави насаме, той се обърна към Дрю.
— Знаеш защо съм тук, нали?
Дрю кимна, лицето му се беше сгърчило в болезнена маска.
— Няма да ти попреча да ги вземеш, Деър, макар да трябва да призная, че все едно ще загубя част от себе си. Много обичам Кейси и Брендън, но съм склонен да направя каквото е необходимо, за да я освободя. Сигурно съзнаваш, че за това ще е необходимо известно време.
— Мислех, че съм се изказала ясно, Деър. Няма да оставя Дрю, независимо какво мътите вие двамата. — Кейси се беше изправила на вратата, с предизвикателно блестящи зелени очи. Влизайки с решителни крачки в стаята, тя коленичи до стола на Дрю и положи малката си ръка на коляното му. — Ти имаш нужда от мене, Дрю. Няма да те оставя.
Интимният жест вбеси Деър; никога досега не беше осъзнавал по-ясно, че Кейси принадлежи на друг мъж.
— Дрю е напълно съгласен с мене, Кейси, и не приемам отказ. Имам нужда от тебе, имам нужда от сина ни.
— Дрю също има нужда от нас — настоя войнствено Кейси. Сляп ли беше Деър? Не виждаше ли, че Дрю е много болен?
— Деър е прав, скъпа — опита се да я убеди Дрю. — Аз съм вече стар. Твоето място и на Брендън е при Деър. Ще получа развод без много шум. — Не го изрече, но предполагаше, че ще умре много преди това да стане факт. — Имаш благословията ми да се върнеш в Австралия. Никой няма нужда да знае, че с Деър не сте женени.
— Не! — настоя упорито Кейси. — Отказвам да мисля за такова нещо. Ще остана с тебе, докато имаш нужда от мене.
— Ами аз? — извика Деър, вече сериозно разгневен.
— Може би Лидия Хърли ще поиска да иде в Австралия — изсумтя Кейси.
— Може би — отвърна той сърдито.
— Кейси… Деър, нека поговорим разумно — заувещава ги Дрю, страхувайки се, че двамата твърдоглави млади хора може да се скарат. — Трябва да има начин да уредим нещата тихо и мирно.
— Не разбирам защо Кейси е толкова упорита — изръмжа Деър. — Нямаше да се стигне до спорове, ако беше оставила да уредим нещата по мъжки.
— По мъжки, как ли пък не! Мъжете не знаят всичко. Не разбирам защо Деър трябва да бъде толкова арогантен и взискателен — възрази Кейси. — Сляп ли е, че не вижда колко много имаш нужда от мене?
— Ах, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Твоята лоялност ми е скъпа, но и двамата знаем, че бракът ни е фиктивен, че никога не сме били наистина съпрузи. Обичам те като дъщеря, скъпа моя, и трябва да те предам, така както бащата предава невестата на сватбения й ден.
Тези думи изтръгнаха радостно ахване от устата на Деър.
— Ти… ти ме отпращаш?
— Да те отпращам ли? Не, никога! — отрече разпалено Дрю. — Ако си отидеш, то ще е защото ти го искаш. Заради любовта ти към Деър. Обичаш го, нали? — запита той остро.
Напрегнатото мълчание накара Деър да почервенее.
