— Е, обичаш ли ме, Кейси? Какъвто и да е отговорът ти, смятам да си взема сина.
— Обичам те, Деър, наистина — прошепна Кейси. — Но обичам и Дрю. Макар да си сляп за това, точно в този момент той има нужда от мене много повече, отколкото ти.
— По дяволите! Остани тук при Дрю като прилежна съпруга. Само приготви сина ми за дълго пътуване. Няма да го оставя.
И той излезе от стаята, затръшвайки вратата зад себе си.
— Не мога да те накарам да заминеш, скъпа — каза Дрю с примирение в гласа, — но Деър е прав, като смята, че мястото ти е при него. И ако реши да поиска сина си, аз няма да се боря с него.
— Дрю, ти си ми скъп като родния ми баща. Знам, че си болен, не можеш да го скриеш от мене. Деър постъпва неразумно и детински, като настоява да те оставя точно сега. Кажи ми истината, какво ти е?
— Предполагам, че имаш правото да знаеш, Кейси — въздъхна уморено Дрю. — Сърцето ми. Консултирах се с лекаря, но състоянието ми е безнадеждно. Въпрос на време е, преди…
— Знаех си! — възкликна Кейси с на нямо отчаяние. — Знаех, че криеш нещо от мене. Не можах да дам на скъпия си баща утеха, когато удари неговият час, но няма да те изоставя. Някак си ще накарам Деър да разбере, че още не мога да те оставя.
— Той е твърдоглав, темпераментен млад мъж — съгласи се замислено Дрю, може би спомняйки си собствената си непокорна младост. — Но ако някой може да го убеди, това си ти.
В следващите дни Деър беше твърде зает с приготовления за заминаването си и още кипеше от гняв, затова не желаеше отново да се среща с Кейси. През това време довърши всички дела, свързани с наследството му, превърна всички постъпления в злато и го приготви за пренасяне в Нов Южен Уелс. Купи дрехи, обувки, оръжия, мебели и стоки, все още трудно откриваеми или в оскъдно количество в колонията. И най-важното, уреди в Сидни да му бъде доставено стадо овце от чиста мериносова порода.
Макар да копнееше да се види с Кейси и Брендън, той нарочно се държеше настрана, знаейки, че присъствието му ще породи нови спорове. Взаимната им любов беше несъмнена. Но упорството й, настояването да остане при един старец и неуместното й чувство за лоялност и дълг стояха между двама им. Деър разбираше, че Дрю е заместил родния баща на Кейси и че със сигурност е сериозно болен, за да се притеснява тя толкова много заради състоянието му. Болезнената ревност на една жена някога едва не ги беше унищожила и Деър бе твърдо решен да не позволи нещо или някой да ги раздели отново. В решимостта си обаче той не виждаше колко тежко болен е старият му приятел.
Когато приготви всичко за отпътуването към дома, Деър реши да наеме кораб, който да откара него и товара му, вместо да чака да пристигне редовен товарен рейс, което можеше да отнеме седмици. Той ходеше по няколко пъти на ден на пристанището, търсейки най-подходящия кораб и капитан, който да може с пълна сигурност да закара него и семейството му до Австралия. И един ден неочаквано намери точно това, което търсеше.
Един висок мъж с широки гърди, малко по-възрастен от него, се приближи към Деър, докато той се разхождаше по кея, оглеждайки корабите. Мъжът носеше нашивките на морски капитан, но очевидно още се чувстваше неудобно в блестящата нова униформа.
— Извинете ме, господине — каза той, спирайки Деър. — Вие ли търсите да наемете кораб?
Деър внимателно изгледа луничавото лице на мъжа с кестенява коса, преди да отговори. Усмивката му беше открита и приятелска и той веднага го хареса.
— Да, капитане — отвърна той с готовност. — Имате ли предвид кораб, който мога да наема?
— Да. Капитан Джереми Комбс на вашите услуги, господине. Моят кораб е един от най-добрите.
— Джереми Комбс — изрече замислено Деър. — Познавам ли ви, капитане? Името ви ми изглежда познато. Аз съм Деър Пенрод от Нов Южен Уелс в Австралия.
И той подаде ръка на Джереми Комбс.
— Доколкото знам, не сме се срещали, господин Пенрод — отвърна Джереми, като стисна ръката му.
— Наричайте ме Деър. Можем ли да идем някъде да поговорим? Ако давате кораба си под наем, имам за вас интересно предложение.
— Моята „Марта“ е екипирана добре и може да ви отведе където и да е по света — грейна гордо Джереми. — Даже в Австралия, щом там искате да ходите. И ще ви наричам Деър, ако и вие ми казвате Джереми.
„Марта“! Името предизвика друг спомен в мисълта на Деър.
— „Пушка и рог“ не е далече оттук — продължи Джереми, без да вижда загриженото изражение на Деър. — Прилично място е и ще можем да поговорим на по една бира.
— Води ме, Джереми — усмихна се Деър.
След като се настаниха в уютната кръчма, Деър разказа на Джереми защо се нуждае от кораб.
— Готов ли си да отсъстваш цяла година? — запита той внимателно.
— Да — каза Джереми с лека тъга. — Имаш остро око, затова разбра, че не командвам кораба си от много отдавна, макар морето да е моят живот, откакто станах на осем години. Претърпях корабокрушение край бреговете на Южна Америка и мина цяла година, преди да успея да се добера до Англия — изповяда Джереми. — Единственото хубаво от цялата работа беше, че се върнах в Англия като богат човек. Намерихме злато и скъпоценности, за каквито не сме и мечтали.
— Харесвам историите с щастлив край — ухили се Деър, без да забелязва замисленото изражение на Джереми.
— Де да беше така — въздъхна морякът. — Когато тръгнах на това съдбоносно пътуване, оставих у дома добра жена. Когато се върнах, тя беше изчезнала. Родителите й бяха умрели, а моята Марта я нямаше, Месеци наред я търсих, но напразно. Не знам какво е станало с нея, след като са съобщили, че корабът ми е изчезнал. В края на краищата престанах да я търся и с моя дял от богатството си купих кораб. Нарекох го на моята Марта. Така че аз съм твоят човек, Деър, ако корабът ми получи одобрението ти.
Просветлението дойде като гръм от ясно небе. Марта Комбс! Джереми Комбс! Съпруг и съпруга. Марта беше икономката на баща му в Австралия и той можеше да отведе Джереми при нея.
— Джереми — каза Деър, намигвайки, — радвам се, че си седнал, приятелю, защото имам да та кажа нещо, което ще те събори. Жена ти е жива и доколкото знам, е добре. Работи за баща ми в Австралия.
Червендалестото лице на Джереми пребледня, устата му зяпна неразбиращо.
— Австралия, казваш? Н-не… сигурно грешиш. Какво ще прави моята Марта в Австралия?
Деър започна да разказва за престъплението на Марта и депортирането й в Нов Южен Улес. Сълзи избиха в очите на Джереми при мисълта за страданията и лишенията, на които е била подложена съпругата му по време на престоя си в затвора и дългото пътуване към Нов Южен Уелс. Последва напрегнато мълчание, преди морякът да овладее емоциите си и да заговори свързано.
— Слава ла бога, че Марта е жива — каза той с треперещ глас. — Сега нищо няма да ме спре да отида в Австралия. Няма значение дали ще наемеш кораба ми или не. Дори това да струва цялото останало ми богатство, ще освободя Марта от задълженията й.
— Ще ти помогна с каквото мога — обеща Деър. — И с радост ще наема кораба ти, стига да се споразумеем за прилична цена.
Двамата бързо постигнаха договорка и насрочиха дата за отплаване след две седмици.
— Жена ми и малкият ми син ще пътуват е нас — каза Деър, твърдо убеден.
Реши да не казва на Джереми в каква ситуация са те двамата с Кейси, докато не бъде напълно сигурен.
— Ще имате най-добрата каюта, Деър — отвърна Джереми, — и всички възможни удобства. Корабът ми е наскоро оборудван и е най-добрият, който можеш да намериш тук.
— Ще уредя товарът да започне да пристига от утре — осведоми го Деър, скрепявайки сделката с ръкостискане. И Кейси щеше да пътува с него, независимо дали искаше или не, дори това да означаваше да отвлече нея и сина си. — Ако не се видим няколко дни, не се тревожи. Ще бъда в провинцията да избирам коне и добитък за превозване до Австралия.
24
