Дрю Стенли почина тихо в съня си от сърдечен удар в деня, когато Деър замина за провинцията. Сигурно беше предусещал смъртта си, защото предния ден беше накарал Кейси да седне при него в кабинета и беше съставил щателен списък с всички свои имоти, които след смъртта му щяха да останат на нея и Брендън. Тя с голяма изненада научи, че Дрю притежава 5000 акра земя, дарена от правителството, както и други 5000 акра, които сам беше купил, за да създаде един от най-големите поземлени масиви в Нов Южен Уелс. Кейси подозираше, че възрастта е била причината той да не се занимава със земеделие. След смъртта му тя можеше да прави каквото си иска със земите, независимо дали ще реши да се върне в Австралия или не.
Един от последните съвети на Дрю беше тя да позволи на Деър да бъде баща на сина си. Той я предупреди да не унищожава онова, което имаха двамата с Деър, защото любов като тяхната идваше само веднъж. Кейси знаеше, че Дрю говори истината, но беше решена да остане с него дотогава, докато той имаше нужда от нея. Ако Деър вземеше решение да се върне в Нов Южен Уелс без нея, тя щеше да го приеме.
След три дни Дрю беше погребан със скромна церемония, на която присъстваха само тя и няколко стари приятели. Подозрителното отсъствие на Деър беше забелязано и отбелязано въпреки мъката на Кейси. По- късно същия ден отвориха завещанието, но нямаше никакви изненади. Всичко, което притежаваше Дрю, оставаше на съпругата и сина му. И така Кейси се превърна в богата вдовица. Но Деър така и не се появи, за да й изкаже съболезнованията си.
Нима упоритият й отказ да остави Дрю, когато той беше толкова болен, е променил чувствата на Деър към нея, питаше се Кейси с отпаднал дух. Защо не желаеше да види, че тя искаше да направи последните дни на Дрю възможно най-хубави? Беше се държал като разглезено дете, когато нещата не вървяха по волята му. Ако беше проявил поне мъничко търпение, ако бе показал състрадание, щеше в края на краищата да получи всичко, към което се бе стремил. Ако се предполагаше, че иска нея и сина им.
Ако Деър наистина я обичаше, мислеше си Кейси, щеше да бъде тук сега, да й предложи утеха. Със сигурност не се бе отказал от нея. Деър не беше човек, който да се отказва лесно, тогава защо не беше тук, за да поиска от нея да приготви сина им за път и да замине заедно с него? Когато мина цяла седмица без никаква вест, Кейси реши да преглътне гордостта си и да го потърси в градската му къща, надявайки се лично да открие причината, поради която той не се беше появил след смъртта на Дрю. Една ужасна мисъл я накара да действа бързо. Ами ако е болен и има нужда от нея? Тъй като преди известно време Дрю й беше казал къде живее Деър, нямаше да й бъде трудно да го открие. Оставяйки Брендън на бавачката му, Кейси измина пеша краткото разстояние до дома на Деър, репетирайки мислено всички неща, които искаше да му каже.
Деър беше съвсем изтощен, когато се върна от провинцията, но пътуването си струваше. Беше купил десет крави, два бика и четири телета, начало на завидно стадо. Беше уредил и превоза на двадесет чистокръвни мериносови овце малко след Нова година, заедно с още няколко крави и един бик. Да, пътуването беше извънредно полезно и той имаше на разположение още една седмица, в която да убеди червенокосата магьосница, която обичаше, че не може да живее без нея. Някак си, по някакъв начин тя и синът им щяха да бъдат при него на борда на „Марта“, когато корабът вдигнеше котва. Дори ако се наложеше да вземе и Дрю Стенли със себе си.
Докато се обличаше, след като се беше изкъпал и сменил дрехите си при пристигането, камериерката му съобщи, че една дама го чака в приемната. Радостта повиши настроението му, защото беше сигурен, че Кейси най-накрая се е осъзнала. Веднага нареди на стреснатата камериерка да обяви свободен ден за прислужниците. Не искаше никакви любопитни очи да виждат как посреща любимата си.
Тя стоеше в приемната с нахлупена качулка на главата, сякаш страхувайки се да разкрие самоличността си. Но той разбираше това. Кейси беше омъжена жена и клюките щяха да тръгнат незабавно, ако някой я видеше да посещава дома на един ерген.
— Кейси! — Радостното му възклицание накара жената да се обърне с лице към него. — Господи! Лидия! Какво, по дяволите, правиш тук?
— Еди каза, че се готвиш скоро да заминеш от Лондон, затова не можех да те оставя да тръгнеш, без… без да те видя отново. Чаках, да се обадиш, но ти не се обади — обвини го Лидия с потръпващи устни. — Заради онази жена е, нали? Червенокосата. Забрави я, Деър. Аз… аз те обичам от деня в който се срещнахме.
— Не би трябвало да си тук, Лидия — укори я строго Деър. — Ти си красиво момиче и няма нужда да тичаш подир някого. Всеки мъж за женене в Лондон с радост би те взел за съпруга. Казах ти го вече, не съм мъж за тебе.
Разглезена, свикнала да й се угажда, Лидия отказваше да приема леснопостижими неща. Тя желаеше Деър. Този мъж представляваше предизвикателство, на което тя не можеше да устои. И наистина смяташе, че е влюбена в него.
— Толкова много имам да ти предложа, Деър, повече от всяка друга.
— Обичам Кейси твърде много, за да се откажа от нея — призна той, надявайки се да обезкуражи Лидия.
Тя беше красива млада жена с тяло на съблазнителка, която един ден щеше да стане великолепна съпруга. Но не на него.
— Ти така и не ми даде шанс, Деър — захленчи тя.
— Склонна ли си да напуснеш лондонското общество заради австралийската пустош? — запита той строго. — Можеш ли да се откажеш от целия лукс, на който си свикнала? Домът ми съвсем не е разкошен, климатът е суров и страшен. Има комари, наводнения, прах и горещина, така задушаваща, че не можеш да си поемеш дъх, без да изгориш дробовете си. А Лондон е на шест месеца път. Можеш ли със сигурност да кажеш, че ще бъдеш щастлива в подобно обкръжение?
— С тебе бих могла — настоя тя и упорито вдигнатата й брадичка го предизвикваше да й докаже, че греши.
Деър тъкмо щеше да го направи, когато шум при входната врата извести пристигането на друг неочакван посетител.
— По дяволите — изруга той раздразнено. — Точно това ми трябва, някой да те намери тук сама с мене, без никаква прислуга наоколо. Стой тук, Лидия, а аз ще отпратя посетителя. Не се показвай, докато човекът не си тръгне. Надявам се да не е брат ти.
— Но, Деър…
— Послушай ме, Лидия — заповяда той строго.
Кейси пристъпваше нервно от крак на крак, чакайки някой да отвори вратата, и се питаше дали постъпва правилно, като идва при Деър. Дрю би я посъветвал да направи точно това, но струваше ли си да компрометира гордостта си? Тя беше дошла тук, нали? Това отговаряше на въпроса й. Стресна се, когато Деър лично й отвори вратата.
— Кейси!
— Здравей, Деър — усмихна се тя, пристъпвайки неловко от крак на крак. Той и изглеждаше някак си объркан, но тя го отдаде на изненадата, че я вижда тук, пред вратата си. Когато продължи да се взира в нея по същия разсеян начин, тя закърши нервно ръце и запита: — Може ли да вляза?
Започваше да съжалява за прибързаното си решение да го посети в дома му.
— Извинявай, моля те, влез — каза Деър, хвърляйки странен поглед през рамо. — Аз, ами… не очаквах да те видя тук.
— Да не съм дошла в лош момент? Ако не искаш да ме виждаш, ще си тръгна.
— Не! Просто бях тръгнал да те видя, тебе и сина ни. Нямаше ме в града, върнах се преди няколко часа.
— Значи не знаеш? — запита Кейси.
Деър се държеше толкова странно, че тя предположи, че има нещо общо със смъртта на Дрю и това, че не беше присъствал на погребението му.
— Какво да знам?
— Дрю почина. Погребахме го преди няколко дни.
Лекото потрепване на гласа й говореше красноречиво за мъката й. В следващия миг му хрумна мисълта,
