към друг и се прегърнаха; устните им се сляха, телата им се притиснаха едно о друго.
— Любов моя — прошепна Деър с благоговение. — Още не мога да повярвам, че си жива. Сякаш е станало чудо. Искам да те докосвам, искам да почувствам сърцето ти да тупти под ръцете ми. О, сладка моя, това, което искам, от което отчаяно имам нужда, е да те любя.
Като по даден знак двамата се отпуснаха на пода, постлан с дебел килим. Кейси внезапно се оказа лишена от всякаква способност да мисли, да се съпротивлява, волята й беше похитена от единствения мъж на света, който имаше власт над ума й и душата й. Единствената мисъл, която я поглъщаше, беше, че цяла вечност не е вкусвала неповторимата любов на Деър. Тя имаше нужда от него, искаше го с дълбока, пронизваща болка, която усещаше във всяка скрита гънка на зажаднялото си тяло.
— Деър…
Нежната й въздишка събуди смелостта му. Всяко докосване на очите му беше като огнен шепот, който я караше да трепери, изгаряйки кожата й. Никога не беше виждал толкова сърцераздирателно красива жена, толкова сладка и свежа.
И той започна да целува очите, бузите, устата, нежната ямка на шията й, заравяйки лице в мекотата на ароматната й кожа, прегръщайки я и вдъхвайки дълбоко от замайващите, наелектризиращи усещания. Изследващите му ръце се спуснаха под корсажа й.
— Обичам те, Кейси — прошепна той и топлият му дъх се сля с нейния.
— И аз те обичам. Дори когато се кълнях, че не е така, сигурно част от мене не е искала да се откаже от тебе, отказвала е да повярва, че си ме предал.
— Никога не съм те предавал, любов моя. Трябва вече да го знаеш. Съдбата заговорничеше против нас. Съдбата и жестоката намеса на Марси. Но забрави миналото. Сега сме заедно, както трябваше да стане. Позволи ми да те любя.
Докато говореше, ръцете му се движеха сръчно сред връзките на роклята й, смъквайки я от раменете й, за да се плъзне надолу по хълбоците и бедрата й, фустата се отдели от тялото й след миг, последвана от ризата, докато Деър не преставаше да целува всяка част от нея, която разкриваше бавно и с любов. Насладата извираше от някакво място, скрито дълбоко в тялото й, и Кейси си позволи да бъде отнесена от нея. Той дръзко пленяваше сетивата й с умение и решимост, за да остане нейна единствена реалност.
С любяща сръчност устата му следваше ръцете надолу по тялото й, задържайки се на гърдите. Настоятелното засмукване на зърното я докара до безумен екстаз, оставяйки я задъхана, докато устата му се придвижи по-нататък, за да измъчва и другото меко връхче. Внезапно дрехите на Деър започнаха да й пречат да срещне голата му плът и Кейси задърпа оскърбяващата я материя. Нисък смях се изтръгна от гърлото му и той се надигна, за да й помогне. След миг тя усети приятната му тежест и топлината му, която изгаряше кожата й.
— Така по-добре ли е, ненаситна моя? — прошепна той пресипнало, подновявайки страстните си атаки.
Пръстите му намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрото й и той започна да я гали, нагоре и по-нагоре… докато влажна топлина не стопи сърцевината й. Той навлизаше навътре, всяко негово движение пораждаше вълни, които я разтърсваха. Устата му засмукваше и дърпаше връхчетата на гърдите й, тя усещаше набъбналия му член да се опира, горещ и пулсиращ, в корема й.
— Деър, моля те…
— Да, любов моя, да…
Той я облада със сладко отчаяние, още по-сладко от напрегнатия копнеж в очите му и лекото потрепване на тялото му. Тогава сладкото отчаяние се превърна в неповторима наслада, растяща с всеки тласък, докато Кейси вече не усещаше нищо друго освен неговата топлина, аромат и вкус. Тя се гърчеше под любовните му набези, поемайки ударите му и искайки още, даваща и едновременно получаваща.
Подтиквана от жажда, тя уви крака около хълбоците му, за да го накара да навлезе още по-дълбоко, наслаждавайки се на усещането, че той е изцяло в нея. После той ускори темпото, мощно и умело търсейки и намирайки чувствителните места, чието раздразване я караше да стене. Докато и последният трепет не отпусна тялото й, Деър не спираше да излива отприщената си страст, за да се слее с Кейси в устрема й към звездите.
Спокойствието, което се настани у нея, беше по-голямо от всяко, което някога беше изпитвала; Кейси полека се спускаше към земята, не искайки да остави действителността толкова скоро да нахлуе отново в нея. Докато въпросът на Деър не я стресна.
— Син ли имам или дъщеря?
— Ти знаеш?
— Сър Доналд ми каза, че Дрю пристигнал в Англия с млада съпруга и новородено дете. Ако не бях дошъл в Лондон, можеше никога да не узная, че имам дете. Но ти не ми отговори, любов моя — настоя той. — Син ли имам или дъщеря?
— Син. Нарекох го Брендън. Роди се някъде край бреговете на Франция, две седмици преди да стигнем в Лондон.
— Защо напусна Нов Южен Уелс, без да ми кажеш в какво положение се намираш? Не мислиш ли, че бих се поинтересувал от собственото си дете?
Кейси се изправи и затърси дрехите си.
— Казаха ми, че не искаш да имаш нищо общо с нас. Какво според тебе трябваше да направя? Да дойда да се моля ли? Нямах нищо друго освен гордостта си и исках да се махна възможно най-далече от тебе. Големия Джон настоя да взема от него пари, за да си купя билет до Англия, и аз реших да приема, вместо да те моля за каквото и да било. Още не разбирам какво е спечелил Дан от лъжата си.
— Това може и никога да не го узнаем — измърмори със съжаление Деър. — Можеш да се обзаложиш, че Марси стои зад всичко случило се. Как се вмества Дрю Стенли в картината? Не мога да си представя двама по-неподхождащи си хора.
— Не смей да говориш лошо за Дрю — защити го разпалено Кейси, навличайки дрехите си, докато се изправяше на крака. — Трябваше да намеря къде да остана, докато пристигне кораб, а в Сидни не познавах друг освен Дрю. Той не ми зададе никакви въпроси, прие ме и не пожела да му платя за подслона и храната. Стана ясно, че и той смятал да пътува до Лондон. Бил помолен да представлява заселниците и еманципантите, да подаде петиция в Парламента, за да изпратят силен губернатор, който да разпусне Корпуса на рома. Пътувахме заедно и не знам как щях да оцелея без него.
— Защо се омъжи за него? — запита Деър настойчиво. — Обичаш ли го?
— Разбира се, той ми е като…
— Не искам да чуя нищо повече, Кейси — намръщи се Деър, прекъсвайки я по средата на изречението. — Дрю е твърде стар за тебе. Разбирам, че изпитваш нежни чувства към него заради всичко, което е направил за тебе, и съм му благодарен за това, но ти ми принадлежиш. Напускам Англия след месец и ти и синът ми идвате с мене в Нов Южен Уелс. А сега — изрече той с рязък, недопускащ възражения глас — заведи ме при сина ми.
— Не мога да тръгна, Деър — прошепна Кейси, задавяйки се от думите си. Дрю беше болен, нямаше изгледи да живее дълго, макар че галантно се опитваше да крие това. Имаше нужда от нея и тя нямаше да го напусне, въпреки любовта си към Деър. Щеше да остане и да направи последните му дни възможно най- приятни. — Аз съм омъжена жена и няма да изоставя съпруга си. Къде е благодарността ти? Той се ожени за мене, за да даде име на детето ти.
Деър се взря в нея.
— Кейси, ние се обичаме. Имаме дете. Дрю сигурно няма да възрази, той е разумен мъж и е Състрадателен. Сигурно човек на неговата възраст не може… тоест… по дяволите, Кейси, той не може да те задоволи така, както аз!
— Ти не разбираш, Дрю е…
— Знам, че е твой съпруг и не бих те обичал толкова, колкото те обичам, ако не изпитваше известна лоялност към него — настоя Деър упорито. — Познавам Дрю Стенли от години. Той пръв би се съгласил с мене. Но моята благодарност не се простира толкова далече, че да му дам жената, която обичам, и детето си.
— Може би един ден ще бъдем заедно — продължи мисълта си Кейси, упорита на свой ред. — Но със сигурност не и докато Дрю има нужда от мене. Няма си другиго освен нас двамата с Брендън.
