огромни усилия, за да бъде разформирован Корпусът на Нов Южен Уелс, но и невероятно силно защити губернатора Блай.
— Още ли е в Англия?
— Да, тук е, поне доколкото ми е известно. Не е много добре. Освен това, сега, когато има съпруга и дете, може да реши да остане в Англия завинаги.
— Дрю има съпруга? — ахна Деър смаян. — И дете? — Неверие личеше в думите му. — Кога се е случило всичко това? Предполагах… по дяволите, ами предполагах, че Дрю е заклет ерген.
— Не се знае много за женитбата му, освен че имаше жена и малко дете, когато пристигна в Англия — каза сър Доналд. — Бебето сега е на около шест месеца и онези, които са виждали съпругата му, казват, че била истинска красавица.
— Виж го ти стария дявол! — засмя се Деър, развеселен и очарован от развитието на събитията. — Кой да помисли, че Дрю ще има такъв късмет на стари години? Трябва да се видя с него. Къде живее?
— Недалече оттук. Но защо не почакаш няколко дни? Лидия и майка й ме уговориха да устроя бал следващата събота, Дрю със съпругата му също са поканени. Получих отговора им точно днес.
Деър кимна в знак на съгласие. Така и така трябваше да напусне града за два или три дни и нямаше да се върне преди деня на бала. Беше решил да продаде провинциалното имение на дядо си и трябваше да го посети, за да вземе ценните вещи оттам, преди да бъдат подписани окончателните документи. Изправи се с намерение да си тръгне.
— Деър — започна колебливо сър Доналд. Виждаше се, че му трудно да говори, затова Деър седна и учтиво го зачака да заговори. — Надявам се да не ме сметнеш за нахален, но бих искал да поговоря с тебе за Лидия.
— За Лидия ли? — запита Деър любопитно. — Тя е очарователно момиче, сър Доналд, какво искате да ми кажете за нея?
— Ти сигурно си наясно, че тя е силно увлечена по тебе. Вече говори с мене за тебе и аз й дадох благословията си за съюз между вас, ако ти си съгласен.
— Сър Доналд, ние едва се познаваме с Лидия — отвърна Деър и смущението извика необичайна руменина по лицето му.
— Бракове се градят и върху по-малко — настоя сър Доналд. — Можеше да нямаш такъв късмет, нали разбираш. Зестрата й никак не е малка.
— Съзнавам това, но аз не обичам Лидия. А тя е твърде млада, за да знае точно какво иска.
— Мисля, че я преценяваш погрешно. Тя е напълно способна да направи избора си. Първият ти брак по любов ли беше? — запита той невинно.
Въпросът толкова стресна Деър, че той нямаше време да овладее изражението си, за да скрие истината. Изразителните му очи сами говореха. Тъй като беше проницателен и същевременно чувствителен към чуждите емоции, сър Доналд си отговори сам.
— Не отхвърляй с лека ръка Лидия, Деър — продължи той, когато помежду им се възцари напрегнато мълчание. — Тя разчита да я придружиш на бала.
— Ще бъда щастлив да придружа Лидия — изрече Деър любезно. — И… ще си помисля много добре за това, което току-що казахте. Но не мога да ви обещая нищо.
След завръщането в градската къща умът на Деър заработи трескаво. Неправилно ли постъпваше, като отхвърляше Лидия? Може би, отговори си сам. Само Кейси имаше силата да вдъхне любов в сърцето му, но едно дете или деца, които да носят името му — това му изглеждаше невероятно примамливо. Би ли се съгласила Лидия да изживее остатъка от живота си в дивата, неопитомена Австралия? Разбира се, нямаше да се върнат там незабавно. Но по-късно… Може би след като му роди едно или две деца…
— Господи, какво си мисля? — извика той на глас.
Искаше деца, но родени от любовта, която бяха споделяли с Кейси, а тя беше мъртва. Внезапно една ужасяваща мисъл накара мозъка му да замре. Ами ако тя е носела детето му, когато е посрещнала смъртта си? Това едва не го унищожи. Колкото до Лидия, той щеше да остави нещата да се нареждат сами. Ако беше писано да стане, значи щеше да стане.
— Дрю, трябва ли да отиваме на този бал? — запита Кейси с молещи очи. — Наистина не ми се ходи.
— Време е да влезеш в обществото — упрекна я нежно Дрю. — Седиш сред тези стени вече достатъчно дълго. Брендън е на шест месеца, достатъчно здрав, за да бъде оставен на грижите на бавачката си. Освен това, още не съм те виждал с онази красива бална рокля, която ти купих.
Аргументите на Дрю най-накрая взеха връх и въпреки досегашните си предубеждения Кейси започна да се готви за приема с желание, каквото не бе изпитвала от много месеци.
Денят на бала дойде и сърцето на Кейси заби неспокойно, докато полека се въртеше, за да се представи на Дрю.
— Красива си като видение, Кейси — каза той благоговейно. — Ще затъмниш всички жени довечера.
— Ти си предубеден — отвърна тя дяволито. — Сигурна съм, че там ще има много други, по-красиви от мене.
Кейси не разбираше каква изкусителна гледка представляваше в зелената си копринена рокля, изпъстрена със сребристи нишки. Роклята беше с ниско деколте и къси ръкави, които се спускаха под раменете, а цветът подчертаваше блясъка на огнената й коса и алабастровата белота на кожата й. Корсажът съвършено прилягаше по женствения й бюст, който невероятно тънката талия грациозно подчертаваше, за да премине в изящно оформени хълбоци и стройни бедра.
Дрю намираше, че тя е великолепна, и разбираше с ужасно съжаление, че целият й невероятен чар се похабява заради един старец. Но един ден, скоро, дори по-скоро, отколкото би му се искало, тя щеше да бъде свободна, за да намери мъж, когото би могла да обича. Деър Пенрод бе успял да спечели любовта й, но всичко бе рухнало. Макар тя никога да не изричаше името на Деър в негово присъствие, Дрю знаеше, че сърцето й е отдадено на мъжа, когото тя още обичаше и не можеше да забрави. Синът й беше живо свидетелство за любовта, която двамата някога бяха споделяли.
Балът беше в разгара си, когато Дрю и Кейси пристигнаха; двамата скоро се изгубиха в тълпата от гости, сред официалните представяния и закъснелите поздравления. И после Кейси беше пометена от танцувалното безумие, канена от кавалер след кавалер, докато Дрю я гледаше с одобрение и сияеше от гордост.
Деър дойде много късно и веднага беше обсебен от една прелестно нацупена Лидия, сияйна в изумителната си рокля от златиста тъкан. Преди той да успее да протестира, тя го повлече към тълпата танцуващи и след като поредният танц свърши, игриво изрази желанието си да намерят уединено кътче, където краката й да могат да си починат.
— Няма ли да те търсят? — възрази Деър.
— Няма да стоим дълго — обеща Лидия предизвикателно. — Но наистина съм уморена. Толкова си лош, да пристигнеш така късно. Никак не ми се искаше да танцувам с всички тези досадници, докато те чаках. Моля те, Деър — изрече тя, трепкайки с дългите си мигли.
— Разбира се — съгласи се той любезно.
Защо не, помисли си. Лидия беше красива, а той не беше се замислял за жени от смъртта на Кейси.
— Няма да има никого в библиотеката по това време, така че ще сме сами — намекна тя.
Дори това да й струваше репутацията, Лидия беше готова да направи всичко, за да привлече вниманието на Деър.
— Но аз наистина настоявам да не стоим дълго тук, Лидия — предупреди я Деър. — Има един стар приятел, който е дошъл на бала, и аз искам да се видя с него.
— Приятел? Или… приятелка? — запита тя ревниво.
— Не — изсмя се Деър, странно доволен от нейния изблик на ревност. — Един господин от Сидни.
Лидия отведе Деър в библиотеката, внимателно затвори вратата зад себе си и седна до него на малък диван. Въздъхна доволно, настанявайки краката си на една табуретка.
— О, така е по-добре — въздъхна тя, позволявайки на Деър да зърне изкусителната гледка на стройни,
