Англия и да представя истинската картина на положението тук. Особено действията на Корпуса на Нов Южен Уелс и бунта им.
— Корпусът ли ще управлява колонията, докато пратят нов губернатор? Джон Маккартър още ли е безспорният водач?
— Маккартър е костелив орех. Решен е да се върне в Англия и да се опита лично да се оневини пред Парламента. Приготвя се да тръгне с първия кораб. Докато не пристигне нов губернатор, Корпусът ще бъде управляващата сила тук.
— Което означава, че вие и Маккартър ще пътувате на един и същи кораб — изрече замислено Кейси, схващайки ситуацията.
— Да. Но щом аз съм в Англия, той няма да има възможността да постъпва по своему. Някой ще дойде и ще защити губернатора Блай. Аз ще представлявам почтените заселници и еманципантите и ще представя тяхното виждане пред правителството. Само се надявам старите ми кости да издържат това дълго пътуване.
Поглеждайки към Стенли, Кейси си пожела същото. Той съвсем не беше силен, виждаше се, че най- добрите му години отдавна са отминали. Изглеждаше й твърде крехък, за да предприеме такова дълго пътуване.
— Може би има някой по-млад, който да отиде вместо вас.
— За съжаление, повечето заселници са фермери и не могат да оставят стопанствата си — обясни Дрю. — А аз съм цивилен служител, без поземлена собственост или роднински връзки, без съпруга и деца. Освен това притежавам земи и къща в самия Лондон. Така че, скъпа, в състояние съм да ти осигуря безопасно пътуване до Англия. Сигурен съм, че Пенрод ще оценят предложението ми.
Макар Кейси да знаеше, че нещата стоят другояче, тя реши да не разбива илюзията на Дрю, че семейство Пенрод се интересуват от нея и от детето, което носеше. Вместо това тя с благодарност прие предложението му, като каза, че има достатъчно пари, за да си купи билет и да плати за храната и подслона, на което той категорично се противопостави.
Макар че дрехи се намираха трудно, Кейси се възползва от времето, преди, корабът да пристигне в Сидни, за да си купи някои неща, необходими за пътуването. С приятната компания на Дрю дните минаваха бързо, но тя въздъхна облекчено, когато той се върна един ден у дома си и обяви, че корабът „Южен кръст“ е акостирал в пристанището. Кейси живееше в постоянен страх, че Деър може да дойде в Сидни и пътищата им да се пресекат.
След като напуснеше Австралия, всички връзки с любимия мъж щяха да се прекъснат завинаги. Тя живееше в някаква празнота още от деня, когато научи колко малко се интересуват Деър и семейството му от нея. Болеше я, като си помислеше, че детето й ще се роди като копеле, докато Марси ще ражда законни наследници на семейството. Как можеха да бъдат толкова жестоки и да изоставят собствената си плът и кръв?
Защо Деър толкова рязко беше променил чувствата си, питаше се тя отчаяно. Или е лъгал, когато й е казвал, че я обича? Беше й говорил толкова искрено, беше я любил толкова пламенно, че тя бе попаднала под властта на неговата магия. Явно една жена не можеше да задоволи ненаситните му желания и тя беше станала жертва на рафинираната му съблазън. Може би беше вярно това, че е бил принуден да встъпи в този брак, но нерешителността му сигурно се е изпарила в любящите обятия на Марси.
Беше ли я обичал наистина Деър, замисли се Кейси. Може би единственият начин, по който тя го беше задоволявала, да е бил най-първичният; тя засищаше страстта му, нищо повече. Ако беше така, защо не можеше да забрави онези сърцераздирателни моменти, когато ръцете и устните му я милваха тъй нежно, когато тялото й му се отдаваше, за да бъде отведено до върха на екстаза? Отговорът прогаряше мозъка й. Тя обичаше Деър. Арогантен, егоцентричен, горд — Кейси признаваше всичките му недостатъци. И въпреки това го обичаше.
След три дни Кейси и Дрю се качиха на борда на „Южен кръст“. Явно Джон Маккартър се бе качил преди тях, защото не се виждаше никакъв. Капитанът, Чад Бейли, ги приветства с добре дошли, настани ги в две тесни каюти и ги осведоми, че освен Джон Маккартър никакви други пътници не са се качили за това пътуване. С купуването на билета кесията на Кейси олекна, но ако бъдеше пестелива, щеше да има достатъчно пари, докато се роди детето. Тя твърдо отказа галантното предложение на Дрю да плати пътуването й. Според нейните пресмятания щеше да роди около месец след пристигането на „Южен кръст“ в Англия. Но тя разполагаше с много месеци, през които щеше да обмисля бъдещето си — дълги, празни месеци, през които да забрави Деър и любовта, която бяха споделяли.
Бърлу, следотърсачът абориген, нает от Деър, лесно намери пътеката, по която бяха тръгнали разбойниците след отвличането на Кейси и Марси. Стремейки се да не изостава от бързия му ход, Деър едва не припадна, болката в крака му беше непоносима. Но той упорито вървеше, защото знаеше дълбоко в сърцето си, че Кейси е жива и има нужда от него. И когато я открие, тя ще стане негова съпруга и вече нищо не ще ги раздели.
Вървейки доста преди другите, Бърлу внезапно спря и коленичи пред малка купчина, покрита с камъни и изчака останалите. Сърцето на Деър трепна, когато видя Бърлу да изследва могилката, което му заприлича на гроб. Кръвта се оттече от лицето на Робин, а Бен изруга, изливайки гнева си по най-яростен начин.
— Какво става тук? — запита Робин с разтуптяно сърце.
Без да отрони и дума, Деър се взря в малката купчинка пръст. Не искаше да мисли какво е заровено в този гроб. Накрая Бен изказа онова, което всеки от присъстващите си мислеше.
— Сигурно е Кейси. Няма причина да се съмняваме в думите на Марси.
— Исусе! — изпъшка Деър, падайки на колене, и започна да разхвърля настрани камъните като обладан от зъл дух.
— Почакай! — намеси се Робин, като положи ръка на рамото му, за да го възпре. — Нека аз и Бен да го направим.
Кимвайки мрачно, Деър нерешително се отмести настрана, а Бен и Робин заеха мястото му. Когато камъните бяха внимателно отстранени, разкривайки купчината пръст отдолу, двамата си размениха многозначителни погледи. Копаейки с ръце, те се заеха със зловещата задача за разровят гроба, докато Деър ги наблюдаваше от разстояние.
— О, божичко! — изстена Бен, стряскайки Деър, като се отпусна назад на пети и погледна към него с изцъклени очи.
— Не! — изкрещя Деър пребледнял. — Не може да бъде! Не и Кейси! — Когато Бен не можа да отрони и дума, той погледна към Робин за обяснение. — Робин, Кейси ли е?
— Аз… може да е тя, Деър — изрече задавено Робин. — Намерихме женска фуста. Ис… искаш ли да продължим?
Стягайки се, за да посрещне най-лошото, Деър си пое дълбоко дъх и бавно се приближи към неумело изкопания гроб. Парче бял плат, подаващо се от пръстта, го хвърли в отчаяние, надигнало се от дълбините на душата му. Но доказателството беше неопровержимо. Сълзи стиснаха гърлото и избиха в очите му, той се отпусна на колене и в лудо отчаяние прегърна гроба.
— Да продължаваме ли? — запита Бен с приглушен глас.
Бялото парче плат явно бе от женска фуста и Деър го гледаше така, сякаш вижда отровна змия. Гробът беше пресен, но това не означаваше с абсолютна сигурност, че трупът в него принадлежи на Кейси. Може би друга жена… Не, заключи той с разкъсвано от болка сърце. Нямаше друга изчезнала жена, фактите говореха сами. Марси не бе излъгала. Кейси лежеше в този грубо изкопан гроб и той трябваше да приеме това, дори нейната смърт да означаваше края на собствения му живот.
— Няма смисъл да нарушаваме покоя на Кейси — изрече Деър. — Върнете всичко както си беше. Нека почива в мир.
— Но, Деър — протестира Робин енергично, — не искаш ли да знаеш дали тя…
Гласът му секна, но беше ясно за какво намеква.
— Знам всичко, което исках да узная, Робин — изрече Деър задавено. — Не мога да понеса повече.
— Абсолютно сигурен ли си? — запита внимателно Робин.
— Остави го — изпъшка Бен. — Вече не му останаха сили. Най-накрая прие факта, че жената, която обичаше, е мъртва.
