към земята. Ръцете му я подхванаха миг преди тя да падне.
— Насам — нареди Рой, поемайки нещата в свои ръце. — Тя изглежда изтощена, да я сложим да легне. Ще кажа на Марта да я съблече и да се погрижи за нея.
— Цялата гори в треска — обади се Тед, силно разтревожен.
Докато Рой и Тед се суетяха около Марси, Бен и Робин внимателно се взираха в пътя с отчаяна надежда да открият Кейси. Времето минаваше мъчително бавно. Със свити сърца те постепенно започнаха да осъзнават, че няма да я намерят. Очите им се срещнаха в неизказана тревога и двамата се насочиха обратно към къщата. Само Марси можеше да обясни защо Кейси не се връща. Когато Бен се опита да влезе в стаята й, за да я пита, Тед не му позволи, докато тя не бъде изкъпана и сложена в леглото. До момента още никой не осъзнаваше колко тежко е болна Марси, но ясно се виждаше, че положението й е сериозно.
Разхождайки се неспокойно пред стаята на болната, четиримата мъже трепнаха, когато вратата се отвори и Марта излезе в коридора.
— Как е тя? — запита притеснено Тед.
— В съзнание ли е? — обади се Рой.
Марта поклати отрицателно глава, в очите й се четеше смут. Макар че не харесваше Марси, никога не беше пожелавала тя да умре или да страда ненужно.
— Много е болна, господине. Направих всичко, каквото можах. Тя само шепне, а възпалението в гърдите не й дава да диша. Има ли лекар наблизо?
— В Сидни — обади се Робин. — Тръгвам веднага, ако това е вашето желание, господин Маккензи.
— Да — каза Тед. — И се моля на бога дано не е твърде късно.
— Можем ли да говорим с Марси, Марта? — запита Рой с надежда. — Ще ни разбере ли, ще може ли да ни отговаря? Наложително е да узнаем какво се е случило с Кейси и защо тя не се връща.
— Марси чува и може да отговаря, господине — отвърна Марта, тревожейки се също като останалите за съдбата на Кейси. — Дали ще може да ви отговори, това само господ знае.
— Ще рискуваме — отвърна Бен, хванал дръжката на вратата.
— Чакайте! — намеси се Тед. — Няма да позволя да тревожите моето момиче. Тя е болна, има нужда от почивка.
— Тед — обади се укоризнено Рой, вече изгубил търпение. — Става дума за още един живот. Нима забрави за Кейси?
Тед се изчерви, защото в действителност не го интересуваше никой друг освен дъщеря му. Някаква си бивша затворничка не беше достойна за вниманието му. Но явно семейство Пенрод много уважаваха тази жена.
— Добре — изрече той намусено. — Можете да говорите с нея, но само за малко.
Мъжете влязоха в стаята, където Марси се мяташе в леглото си. Лицето й беше зачервено, дишането — учестено и хрипкаво. Лекото повдигане и спускане на гърдите й едва се долавяше под чаршафите. Тя обърна глава, чувайки звука от отварянето на вратата, и се приготви за пороя от въпроси, свързани с Кейси.
— Марси — изрече Тед, отмятайки русите кичури коса от пламналото й лице, — Рой иска да ти зададе някои въпроси. Ако си твърде уморена, ще дойдем пак по-късно, но и аз искам да разбера, също както и той, какво се е случило. Можеш ли да говориш, скъпо дете?
Събирайки изчерпаните си сили, Марси кимна и поде с прекъсващ се глас:
— Д… добре, татко, ще се опитам. Искам да ви кажа всичко.
— Къде е Кейси? — запита Рой, преди Тед да беше успял да отвори уста.
Очите на Марси се затвориха, когато пристъп на болка изкриви устата й в гримаса.
— Кейси е мъртва — излъга тя убедително с глас, не по-силен от едва доловим шепот. — Разбойниците я убиха.
Бен си пое остро дъх и това породи чувство за вина у Марси, но тя бързо я сподави, когато помисли за детето на Деър.
— Мъртва? Сигурна ли си? — запита Бен, целият разтърсен. — Как? Как успя да избягаш без нея?
Тонът му тежеше от неизказано обвинение и Тед скочи в защита на дъщеря си.
— Какво намекваш, Бен? Че Марси е отговорна за смъртта на Кейси?
— Не, разбира се, че не — отрече Бен. — Просто искам да знам как е умряла Кейси.
— Бяхме обградени от разбойници, на около една-две мили от дома на татко — изрече със слаб глас Марси. — Те ни завлякоха със себе си в храсталаците, възнамеряваха да… да ни изнасилят. Оставиха Кейси за някакъв мъж на име Големия Джон. Той трябваше да се присъедини към тях в лагера им. Беше… беше ужасно.
— Кое беше ужасно? Те… сториха ли ти зло? — запита Тед. Марси поклати отрицателно глава.
— Не. Когато се стъмни, започнаха да пият и ние с Кейси измислихме план да се измъкнем и да се скрием сред дърветата. Аз тръгнах първа, но когато дойде редът на Кейси, техният водач Бърт я хвана. Разяри се, когато разбра, че аз съм изчезнала, и… видях го да напада Кейси. После всички й се изредиха. Тя не можеше да оживее… толкова много кръв… След това не посмях да чакам повече. Не спрях да тичам, докато не стигнах до имението Пенрод.
— Възможно ли е да си сгрешила? — запита остро Рой. — Може би Кейси само е била ранена?
— Ако тръгнем сега, татко, лесно ще намерим следите на тия негодници. Нямат шанс, ако Бърлу ни е водач.
— Не! — изпъшка Марси, събирайки мислите си. — Тя е мъртва. Последното, което чух, беше Бърт да казва на останалите, че Кейси е мъртва. Безполезно е да я търсите.
Тя толкова се разстрои, че Тед прекрати разпита, изкарвайки всички от стаята.
— Какво мислиш, татко? — запита Бен, когато останаха сами.
— Марси е много болна, синко. Надявам се лекарят да пристигне навреме — прибави той многозначително.
— Не исках това да кажа. Говорех за Кейси.
— Знам какво искаше да кажеш, Бен, но се опитвам да не мисля за това. Кейси ми беше като дъщеря. Всички я обичахме. Ако Марси се кълне, че е мъртва, трябва да е вярно.
— Да — съгласи се Бен с тихо примирение. — Все пак ще претърся наоколо както трябва. Робин може да се присъедини към мене, след като се върне от Сидни заедно с лекаря.
Състоянието на Марси се влоши през нощта. Дрезгавото й дишане и болезнените хрипове късаха сърцата на всички в къщата. Виждаше се, че стои на прага на смъртта. Според Марта, която бдеше край леглото й, Марси непрекъснато викала Деър и често споменавала похитителите си, мятайки се в пристъпите на треската. Тед не беше на себе си от мъка и не можеха да го отстранят от леглото на дъщеря му. Очаквайки най-лошото, Рой и Бен не се отдалечаваха от къщата през дългите часове на треската.
По-късно през деня, докато баща и син споделяха набързо приготвения обяд, се чу силен шум пред вратата и това наруши мрачните им мисли.
— Робин идва с лекаря! — извика Бен, скачайки на крака.
— Рано е — отвърна Рой, тръгвайки след Бен към вратата.
Тед беше на горния етаж при Марси и не знаеше какво става долу.
Един висок, слаб мъж, подкрепян от друг, също толкова слаб, влезе с накуцване в двора. Отначало никой не позна брадясалия странник в одърпани дрехи, който се облягаше тежко на рамото на спътника си. Външността на двамата мъже издаваше, че са преживели невероятни изпитания.
— Исусе! — извика Бен, треперейки от вълнение. — Това е Деър! Деър се върна, тъкмо навреме.
Рой хукна към двамата мъже, освободи непознатия от товара му, подпомогнат от Бен, и двамата подкрепиха Деър.
— Какво се е случило, синко? — Очаквахме те да се върнеш преди седмици, когато падна първият сняг по планините.
— Добре съм, татко — направи гримаса Деър, с което опроверга думите си. — Имах лошия късмет да падна и си счупих крака на няколко места по време на експедицията. Брад Търнър, водачът, който е и малко лекар, го оправи и остави Милт, този човек тук, да ме наглежда, докато се върнат. Но те не се върнаха.
