извивки, и болката в слабините му стана вече неудържима.
— Мога да взема пари от баща си, може и ром, ако предпочиташ — отвърна с готовност Марси. — Ще се видим на място, което определиш, и ще ти дам каквото искаш.
— Всичко?
— В границите на разумното — отвърна Марси, застанала нащрек.
Тя усети, че този хитрец иска повече, отколкото бе склонна да му даде. Докъде би стигнала, запита се тя, за да премахне Кейси от живота си и да спечели Деър?
Хващайки я над лактите, Дан я привлече към себе си, докато гърдите им не се допряха. Трескавата й горещина пареше зажаднялата му плът; би направил всичко, само и само да усети голото й тяло под себе си.
— Знаеш какво искам, жено — изпъшка той пресипнало, миг преди устата му да се залепи в нейната.
Марси се задави и не само от треската, която започваше да я побеждава. Дробовете й горяха, усещаше гърлото си така, сякаш бе пълно с пясък, болката в гърдите й се усилваше с всяко вдишване. Ако не стигнеше скоро до човешко жилище, най-вероятно щеше да умре от глад и студ. Изминалите два дни бяха същински ад. Тъй като никога не се бе радвала на особено здраве, Марси разбираше, че е изложена на огромна опасност.
След като успя да отблъсне устата на Дан, Марси отчаяно си пое дъх.
— Ако… ако ти, дам… каквото искаш… ще направиш ли каквото ти казах? Ще кажеш ли на другите, че на Пенрод не им пука за момичето и отказват да дадат откуп?
Черните вежди на Дан се срещнаха в средата на челото, докато разбойникът внимателно премисляше предложението на Марси. Ромът не беше кой знае колко важен за него. Обичаше го, но никога не беше изпитвал огромна „жажда“. Алкохолът не само замъгляваше ума, но и пречеше на сексуалните му апетити. За него беше много по-важно да има жена, която да му се отдаде доброволно, вместо в торбата му да влезе бутилка ром. Изборът му беше съвсем прост.
— Да — ухили се той възторжено. — Като ти се наситя, можеш да си вървиш по пътя, а аз ще кажа на моите хора, че Пенрод не искат да се разделят с рома си.
— Обещаваш ли? — изхърка пресипнало Марси, питайки се дали може да му вярва.
— Казах „да“, нали? — отвърна той троснато. — Сваляй дрехите.
— Студено е — възрази Марси.
— Аз ще те стопля. — Когато тя се поколеба, разбойникът добави хитро: — Искаш онази О’Кейн да ти се махне от главата, нали? Аз ще изпълня моята част, обаче и ти трябва да си удържиш на думата.
Дишайки тежко, Марси бързо свали дрехите си и стисна зъби, изтърпявайки без нито дума опипващите ръце на Дан, преди той да я свали на земята. Разтваряйки краката й, той я взе бързо, за голямо нейно облекчение. Когато свърши, се отпусна върху треперещото й тяло, дишайки тежко.
— Ставай — изпъшка Марси, блъскайки по гърдите му.
Но за нейно огромно смущение тя скоро разбра, че апетитът на Дан е ненаситен.
— Казах, като ти се наситя — напомни й той остро. — Пак съм твърд. Не съм имал жена от месеци.
Дан я облада още два пъти, с голяма бързина, но когато се опита за трети път, не успя. Отслабнал и изцеден до крайност, разбойникът позволи на Марси да измъкне бодящото си и изпонатъртено тяло изпод него и да навлече мокрите си дрехи. Никога до този момент тя не беше усещала по-ясно опустошителната треска, която разтърсваше тялото й.
— Не забравяй какво ми обеща, Дан — напомни му тя с дрезгав шепот, докато очите му следяха всяко нейно движение.
За първи път в живота му една жена беше го задоволила изцяло и той възнамеряваше да удържи на думата си.
— Няма да забравя — кимна Дан, пожелавайки си да беше имал сила поне за още един път.
Без да отговори, Марси се обърна и накуцвайки, се отдалечи от мястото, където беше преживяла такъв срам, смазана от онова, което беше извършила. Но също като баща си и тя мислеше само за собственото си оцеляване. Беше избрала пътя си. Кейси също се бореше да оцелее и Марси не изпита никакви угризения, че я беше изоставила на милостта на разбойниците.
20
Тед Маккензи взе стълбите за секунди и влезе, без да чука, прекъсвайки вечерята на Бен и Рой. Той току-що беше научил от Робин, че предния ден Марси и Кейси са взели фургона и още не са се върнали. Рой и Бен естествено предположиха, че жените са останали да преспят у Маккензи заради лошото време.
— Тед! Какво има? — запита Рой с нарастващо безпокойство. — Марси и Кейси при тебе ли са?
— Няма ги и ми се иска да знам къде са — отвърна Тед, тревожно прокарвайки дебелите си пръсти през оредяващата посивяла коса. — Нещо ужасно се е случило с дъщеря ми, чувствам го.
— Успокой се, Тед, и разкажи какво става — започна да го увещава Бен. — Марта ни каза, че Марси пожелала да те посети и уговорила Кейси да дойде с нея. Ако ни беше казала, някой от нас щеше да ги придружи. Предположихме, че лошото време ги е накарало да останат да преспят у вас.
— Те изобщо не са идвали у дома, Бен. Тази сутрин един от моите работници намерил бивола и фургона на около две мили по пътя. Изобщо не ми беше хрумвало, че може Марси да е карала фургона, докато не спрях преди малко при добитъка и Флечър ми каза, че жените са тръгнали още вчера. Ако знаех, нямаше да го връщам. Да не си полудял, човече, че ги си пуснал сами? Къде са могли да изчезнат?
Силно озадачен, Рой се опита да разбере какво му говори Тед. До този момент беше смятал, че Марси е отишла на по-дълго посещение при баща си.
— Кажи ми точно къде е бил открит фургонът, Тед. Твоят работник не е ли намерил нещо друго? Никакви следи, за да разберем какво може да се е случило с жените?
— Къде е дъщеря ми, Рой? — запита Тед задавено. — Освен нея друго нямам. Бих направил всичко, само да си върна момичето. — Кейси изобщо не го интересуваше. Само дъщеря му беше от значение. — Твоя е вината, че си ги пуснал да пътуват сами.
— Седни, Тед — подкани Рой измъчения си съсед. — Сега ни разкажи всичко, което знаеш. Нали разбираш, не бих допуснал нещо да се случи на Марси. Нямах представа, че без да ни каже, ще тръгне на път. Ако го беше направила, някой от нас двамата щеше да я придружи. Според Марта тя е решила внезапно, след като ние излязохме да си вършим всекидневната работа.
Изгълтвайки чая, който Бен сложи пред него, Тед се успокои достатъчно, за да каже:
— Фургона намериха на един пуст участък от пътя, на около две мили от дома ми. Съобщиха ми го късно през деня. Веднага отидох там да вида какво става. Наоколо нямаше никакви следи, не се знаеше кой е карал фургона или защо е бил изоставен, макар веднага да познах, че е вашият. Едва когато се върнах преди малко, научих, че това има нещо общо с дъщеря ми.
— Намери ли нещо, което да подскаже какво се е случило?
— Нищо — повтори Тед. — Но трябва веднага да тръгнем да я търсим. Кога ще можете да се приготвите?
— Мислиш ли, че разбойниците… Бен спря, не можейки да продължи.
— Нарочно не допуснах такава възможност, макар че всички признаци сочеха точно към това. Две жени не могат да изчезнат внезапно, без никаква причина, а разбойниците напоследък доста често шетат наоколо.
— Ще събера няколко души — каза Рой. — След час тръгваме.
След по-малко от час няколко мъже, включително Бърлу, следотърсачът абориген, Робин и двама от осъдените работници, на които можеше да се разчита, се приготвиха да тръгнат да търсят изчезналите жени.
Едва бяха потеглили, когато се натъкнаха на самотна фигура, която куцукаше по утъпкания път. Беше жена, чийто съсипан вид и пълна изнемога свидетелстваха за преживените изпитания.
— Марси! — извика Тед, скочи от коня и хукна към дъщеря си.
— Татко!
Тед стигна до нея точно навреме, когато последните й сили я напуснаха и тя бавно започна да се свлича
