детето й беше заложен на карта. Нямаше да се остави покорно на животни. Смъртта беше за предпочитане пред позора. И кой знае какво щеше да се случи с нея, когато пристигне Големия Джон. Ужасът й вдъхна нови сили и тя хукна към гората, към дивия австралийски гъсталак, който предлагаше единствената надежда за избавление.
— Върни се! — изрева Бърт. — Няма да стигнеш далече в това състояние.
Кейси сниши глава и затича още по-бързо, но спря внезапно. Онова, в което се блъсна, беше твърдо като евкалипт и за неин ужас също толкова високо.
Две огромни ръце стиснаха тесните й рамене, убивайки скоростта й, и я откъснаха от земята. Вдигайки стреснато поглед, Кейси видя гърди, широки и неподвижни като същинска стена. Очите й продължиха нагоре, съзирайки необятни рамене и бича шия, за да стигнат до брадатото лице на един мъж, какъвто не беше виждала досега. Крайници като яки дъбове, ръце с издуващи се по тях мускули — този гигант не можеше да бъде друг освен Големия Джон.
Косми с цвят на ръжда покриваха огромната му глава и украсяваха брадичката му; ярките му сини очи бавно се спуснаха по стройното тяло на Кейси. Когато заговори, бумтящият му глас изпълни полянката, отеквайки от едно дърво към друго.
— Какво прави тук това момиче, човече?
— Намерихме я, нея и приятелката й, пътуваха сами. Помислихме си за тебе, че ще ти хареса някоя от тях. Но другата жена избяга през нощта. Щях да накажа тази, задето ни е измамила, и ти се появи.
— На мене ми изглежда, че се канехте да се изредите на момичето — прогърмя го Големия Джон с презрение. — Ще поругаеш ли свещеното състояние на майчинството? Не чу ли, тя каза, че е бременна?
Бърт беше чул, но не знаеше, че и Големия Джон също го е чул.
— Е… ами… Бременна била, голяма работа. Знаеш ли какво ще ти кажа — изрече той хитро, — можеш да я имаш пръв. Пазех за тебе. Ние с момчетата ще си поделим каквото остане.
— Ще отведа момичето там, където му е мястото — отсече Големия Джон.
Той беше придружен от трима мъжаги, с което броят на разбойниците, ставаше общо десет.
— Да не си полудял, приятел? — изрева Бърт. — Не бъди такъв светец. Тя не е нищо особено. Можем да я задържим при нас, да ни бъде курва, никой няма да се разтревожи.
— Ами бащата на детето?
— То е копеле. Пенрод ще се радват да се отърват от него. Тя сигурно е само едно неудобство за тях. По-големият син е вече женен, тя може би е курва и на тримата.
Големия Джон изгледа Кейси от внушителната си височина.
— Така ли е, момиче?
Усещайки, че този гигант не й мисли злото, тя преглътна страха си и се насили да проговори.
— Д… детето ми си има баща, той ме обича.
— Тогава защо не се е оженил за тебе? — подразни я Бърт.
Пронизителните сини очи на Големия Джон дълбаеха в душата й. Въпросът му се четеше в тях, но той не го зададе.
— Вие не разбирате — защити се упорито Кейси. — Деър се ожени за Марси Маккензи поради основателни причини, но те не ви интересуват.
— Какво значение има? — заспори Бърт, все по-сърдит. — Жената сега е наша и искаме да ни бъде курва. Нали така, приятели?
Едно-две утвърдителни подвиквания, разбира се, с участието на Арти, последваха забележката на Бърт, но Големия Джон бързо забеляза, че повечето не дадоха никакъв отговор. Общуването с отчаяни мъже като Бърт го беше направило груб и корав. От наивното фермерче, борещо се за свободата на Ирландия, той беше станал мъж, знаещ как да оцелява по трудния начин, сдружавайки се с убийци, крадци и изнасилвачи. Но не беше забравил скромния си произход, нито пък светостта на майчинството, както го беше учила скромната му майчица, мир на душата й.
— Ще отведа момичето обратно — повтори Големия Джон с непоклатима решителност.
Очите на Бърт се присвиха. Той се плашеше от Големия Джон, но не желаеше толкова лесно да се откаже от момичето. Внезапно в мозъка му шукна една мисъл, един начин как да попречи на странния порив на гиганта към почтеност.
— Когато се присъедини към нас, Джон, ти и твоите хора се съгласихте да се подчинявате на мнозинството. Нека да гласуваме. Ако държиш на думата си, ще приемеш решението.
Хванат в клопката на собствените си думи, Големия Джон направи гримаса. Надяваше се, че може да разчита на собствените си хора, но това не беше достатъчно. Ако момичето бъде принудено да стане тяхна курва, сигурно ще загуби бебето, а може би и живота си. Вглеждайки се в лицата на сбирщината от престъпници, той осъзна, че не би могло всички да са толкова лоши.
— Колко от вас, дръвници такива, ще изнасилят жена, която носи в корема си бебе? Всички имате майки, някои от вас и сестри. Помислете за тях, преди да гласувате за съдбата на момичето.
— Големия Джон има право — съгласи се един от разбойниците. — Не ми харесва идеята да изнасилваме бременна жена.
— Така си е — съгласи се друг. — Може да съм крадец и обирджия, но не искам да изнасилвам бременна.
Бърт кипеше отвътре, разбирайки, че губи контрола над ситуацията. Самата фигура на Големия Джон беше застрашителна с размерите си, но най-вече го объркваше това, че този гигант беше запазил някаква почтеност, а и отгоре на всичко приказваше така убедително. Досега беше по-скоро мълчалив и затворен, отнасяше се приятелски само със собствените си хора, но най-много предпочиташе да стои сам. Макар че по своя воля участваше в набезите им, Големия Джон плашеше Бърт. Но той още не беше победен. Не, уважаеми, старият Бърт не беше вчерашен. Жената все можеше да им послужи за нещо.
— Убеди ме, Джон — съгласи се Бърт кротко. — В нейното положение тя по-скоро ще умре, ако я използваме така, както искахме. Но може би не всичко е загубено. Има и друг начин тя да ни свърши някаква работа.
— Какво си намислил? — запита Големия Джон и ръката му се обви около тесните рамене на Кейси.
— Трябва да получим нещо от това момиче, понеже тя е отговорна, че другата жена избяга.
— Продължавай — каза Големия Джон със суров глас.
— Ето какъв план имам. Пращаме човек в имението на Пенрод да иска откуп.
— Ти си откачил — намръщи се едрият ирландец. — Никой в Нов Южен Уелс няма много пари. И Пенрод не са изключение.
— Точно това му е хубавото на плана ми — ухили се Бърт, извънредно доволен от себе си. — За да им върнем момичето, ще искаме ром. Достатъчно ром, за да ни стигне за дълго време.
Когато спомена рома, Бърт привлече вниманието на всички разбойници на полянката, включително и на Големия Джон, който много добре познаваше тази пасмина, за да е наясно, че идеята ще им хареса. Дори да беше имал някакви съмнения, хоровото „да“ го извади от заблудата му.
— Пращаме човек до имението на Пенрод да им каже какво искаме — продължи Бърт все по- ентусиазирано. Забеляза с радост, че бързо започва да овладява положението. — Даваме му време да се върне тук с рома и тогава пускаме момичето.
— Мамка му! — изръмжа Арти. — Колко ром може да носи един човек?
— Недостатъчно — обади се един слаб мъж с физиономия на лисица, чието име беше Дан.
Бърт се намръщи. Не бе помислил за това. Но мрачната му физиономия светна в усмивка, когато решението навести ума му.
— Ще се скрием край пътя, където хванахме жените. Пенрод ще натовари един фургон с ром и ще го закара там. Ние ще пренесем рома до лагера. После момичето ще си отиде с фургона.
Впечатлен от собствената си изобретателност, Бърт огледа внимателно всяко лице, докато мъжете премисляха усилено идеята му, Големия Джон се навъси, не можейки да направи нищо, докато хората не гласуват. Но дори гласуването да бъдеше против него, помисли той, Кейси няма да пострада. Във всички случаи тя щеше да бъде върната на онези, които я обичаха.
— Кой ще отнесе съобщението? — запита Големия Джон, оглеждайки мъжете. Според него нито един от хората на Бърт не притежаваше достатъчно интелигентност, за да се заеме с тази задача. — А какво ще
