ги поиска и двете? Какъвто е голям, сигурно има и голям апетит.
— Тогава ще вземем каквото остане от него и няма да спорим — направи гримаса Бърт. — Не бива да го ядосваме.
Кейси потръпна, проследявайки с поглед Бърт, докато той се отдалечаваше. Двете с Марси бяха получили съмнителна отсрочка, но за колко време? Какво чудовище беше този Голям Джон, зачуди сетя, че да вдъхва страх у мъже като Бърт. Имаше ли дори и малка възможност да избягат?
— Марси — прошепна тя, побутвайки малкото й тяло, което се беше свило под мокрото наметало. — Чу ли какво каза Бърт?
— Разбира се — изсъска Марси. — Не съм глуха. Кълна се, няма да оставя оня огромен звяр да ме докосне.
— Не виждам да имаме избор — отвърна сухо Кейси. — Освен ако не измислим начин да избягаме, преди да е пристигнал Големия Джон.
— Мислиш ли, че можем? — запита Марси.
— Няма невъзможни неща, само по-трудни. Ако се понапрегнем, все ще измислим неща. Бъди готова да действаш бързо.
Но за съжаление най-зорко ги наблюдаваха. Когато се свечери, разбойниците накладоха огън, за да прогонят студа, и един от тях им донесе сушено говеждо, питки и чай. Все още не се виждаше никакъв знак от мъжа по прякор Големия Джон. След като излапаха вечерята си, бандитите получиха и ром; скоро Кейси и Марси бяха почти забравени, докато мъжете се наливаха със силната напитка. Лека усмивка се плъзна по устните на Кейси, когато възможността, за която толкова се беше молила, най-накрая се появи.
— Марси, време е — прошепна тя, изтръгвайки другарката си от дрямката.
— Кога? — прошепна Марси в отговор, събудила се отведнъж.
— Сега, докато разбойниците се наливат с ром. Ти върви първа — нареди Кейси. — Свали си наметалото, студено е, но не чак толкова. Ще го натъпча с трева и ще го наглася така, все едно, че спиш. След като се измъкнеш, ще те последвам. Ако… ако нещо се обърка и аз не успея, върви без мене и потърси помощ. Бърлу е прекрасен следотърсач, лесно ще открие следите ни. Побързай, Марси, докато никой не ни гледа.
Марси кимна и свали наметалото си, потръпвайки от студа, но беше твърде развълнувана, за да мисли за това. Хвърли само един бегъл поглед към Кейси, която бързо тъпчеше дрехата с туфи от високата трева, нагласявайки я така, сякаш Марси лежеше настрана, потънала в спокоен сън. Не беше съвършено, но поне отдалече можеше да заблуди пийнал човек.
Пълзейки на четири крака, Марси измина краткото разстояние, без да привлече вниманието на разбойниците. Вече се беше превърнала в сянка, когато Кейси рискува да погледне след нея. Доволна, тя започна подготовката за собственото си бягство. Но лош късмет я лиши от възможността да последва Марси.
— Спите ли? — запита Бърт и се оригна. Тишина. — Тия дръвници не са достатъчно трезви, за да водят разговор, а пък на мене ми се приказва. — Пак никакъв отговор. — Събуди се, казвам ти!
Кейси изстена от болка, когато обутият му в ботуш крак я ритна в ребрата. Преструвайки се, че се събужда от дълбок сън, тя отвори очи и хвърли убийствен поглед към разбойника.
— Остави ни на мира. Не виждаш ли, че спим?
— Другата кучка не ми трябва чак толкова — изрече завалено Бърт, — искам тебе. И ще те имам веднага щом Големия Джон ти се насити. Не ща да го дразня, като го преваря. Само се надявам онова огромно копеле да не те разкъса надве.
За голямо смущение на Кейси той се просна до нея и положи глава на скута й. Изхлипвайки отчаяно, тя се опита да го отмести.
— Моля те, уморена съм.
— И аз съм уморен, момиче, и аз съм уморен — въздъхна Бърт, — и най-малкото, което можеш да направиш за мене, е да ме оставиш да си сложа главата на меките ти цици. Ако не бях толкова пиян, щях да те взема сега и Големия Джон да върви по дяволите.
За първи път в живота си Кейси беше благодарна на алкохола и опустошителното му въздействие върху човешкото тяло.
Но дилемата й не беше изчезнала. С Бърт, който хъркаше в скута й, бягството ставаше невъзможно. Не можеше да направи нищо друго, освен да се надява и да се моли Марси да успее да стигне безпрепятствено до фермата и да повика помощ. Поне едната от тях имаше шанс.
В това време Марси стигна под сигурната защита на дърветата и хукна да бяха. Тръни закачаха косата и дрехите й, но луната се издигаше все по-високо в небето и осветяваше всичко. Тя се отправи в посоката, откъдето бяха дошли, знаейки, че рано или късно ще стигне до Хоксбъри и ще върви покрай реката, докато си иде у дома. Доброто й чувство за ориентация и острата наблюдателност й вършеха добра услуга.
Шестимата пийнали мъже, спящи на малката полянка, започнаха да се размърдват. През дългата нощ Бърт все така държеше Кейси в плен и дори да беше имала желание да се отскубне и да последва Марси, надеждите й скоро се бяха изпарили. Главата на разбойника не само че цялата нощ бе лежала на гърдите й, но огромната му ръка властно се бе обвила около бедрото й и не я пускаше. Силното му хъркане и пиянското бълнуване не й позволяваха да задреме, а и се беше схванала от неподвижност.
Сега, когато лагерът вече се събуждаше, Кейси се приготви за момента, когато откриеха, че Марси е изчезнала. Питаше се какво ли ще й направи Бърт и започна да трепери от страшните представи, които нахлуваха в мозъка й.
— Господи, усещам си главата така, сякаш някой цяла нощ я е блъскал — изстена Бърт, докато се изправяше. Зачервените му очи съзряха Кейси и устата му се изкриви в пародия на усмивка. — Ти си била добра възглавница, момиче. Размърдай си кокалите и направи някаква кльопачка. Ще намериш храна в торбата ми под дървото. Събуди и приятелката си да помага.
Кейси се разкъсваше от ужас. Да направи ли това, което Бърт й беше заповядал, или да не помръдва, както беше легнала близо до наметалото на Марси? Тялото й отчасти скриваше дрехата, изчезването на Марси засега оставаше неразкрито. Изборът обаче й беше отнет, когато Бърт се надигна неуверено и я издърпа да стане заедно с него.
— Какво й има на приятелката ти? Мързи ли я, или е прекалено префинена, че да ни помогне?
С презрителна усмивка той вдигна обутия си в ботуш крак и изрита силно наметалото. За негово учудване то излетя във въздуха, посипвайки трева и клони по главата му.
19
Изигран от жена, Бърт изпадна в ярост.
— Кучка такава! Къде е тя? — изрева той, удряйки Кейси с опакото на дланта си, което я повали на земята. — Отговаряй, дяволите да те вземат! Кога е избягала?
— Отдавна е на сигурно място — отвърна Кейси, надигайки се след оглушителния удар на разбойника.
— Ще си платиш за това! — заплаши я той с изкривена физиономия. — Никоя жена не може да прави Бърт на глупак и да й се размине! Отвори си краката, кучко, защото аз и приятелите ми ще те използваме така, както е наредил Господ.
Другите разбойници вече се бяха събудили и се тълпяха наоколо, наблюдавайки ставащото с жив интерес. Когато стана ясно какво възнамерява да прави Бърт, Арти го насърчи.
— Дай й да се разбере, Бърт. Разчекни кучката. Като свършиш, аз ще съм втори. От два дена вече опъвам панталоните за това апетитно парче.
— Не ме докосвай! — изкрещя Кейси, изправяйки се на крака. — Няма да ти позволя да повредиш бебето ми.
— Бебе ли? — повтори Бърт, извънредно смаян. — Ти си бременна? Кой от всичките Пенрод е направил това копеленце? — И преди Кейси да отговори, той добави: — Няма значение, когато свърша с тебе, няма да остане нищо от него.
Единствената мисъл на Кейси беше да избяга, дори ако опитът щеше да й коства живота. Животът на
