че е най-добре да те предупредя, че не бях сама. Робин беше с мене. — Ахването на Кейси накара Марта да добави: — Не се притеснявай. Робин няма да каже на никого. Но беше ужасно ядосан на Деър. Достатъчно, за да се скара с него, ако той не беше тръгнал така внезапно. Той ми каза, че го е предупредил да не се възползва от тебе.
— Съжалявам, че вие двамата сте станали свидетели на нашата… недискретност. Но аз обичам Деър. Нищо няма да промени това. Нито бракът му, нито заминаването му.
— Ако това е някаква утеха, нито Робин, нито аз те обвиняваме. Деър е виновен за всичко. Робин не разбира постъпките му, нито пък нежеланието му да говори за прибързания си брак — призна Марта с приглушен глас. — Озадачава ме още едно нещо. Ти знаеше ли, че той спи в една от свободните стаи? Онзи ден ме помоли да сменя чаршафите. Леглото изглеждаше така, сякаш някой спи в стаята от известно време насам. Това не ми прилича на мъж, влюбен в жена си.
Невероятна радост преобрази измъчените черти на Кейси. Деър не я беше излъгал! Не споделяше леглото на Марси и не се любеше с нея, както тя бе предполагала.
— Иска ми се Деър да ми се беше доверил, преди да замине — изрече замислено Кейси. — Може никога да не науча защо двамата с Марси са се оженили, освен ако тя не реши да ми го каже.
Марта изсумтя презрително.
— Не ми се вижда вероятно. Мислиш ли, че Рой и Бен знаят?
— Възможно е — продължи все така замислено Кейси. — Но и те са потайни като Деър.
— Като говорим за Бен, той беше ужасно ядосан, че брат му отказва да го вземе със себе си на тази експедиция — каза Марта. — Заплаши да избяга от къщи и да се присъедини към тях, но Рой най-накрая го убеди, че има нужда от него във фермата, щом Деър няма да го има. Сигурна съм, че Бен завижда на брат си за приключението, което е предприел.
— Опасно приключение — наблегна Кейси.
— Деър може сам да се грижи за себе си — отвърна Марта, надявайки се да разсее опасенията на приятелката си.
Двете жени се заеха отново със задълженията си.
Но Кейси съвсем не беше спокойна. Някак, по някакъв начин тя смяташе да научи истинската причина, поради която Деър се бе оженил за Марси.
Бен мълча няколко дни след заминаването на Деър, видимо сърдит, че е бил оставен у дома, докато по- големият му брат се е впуснал в опасни приключения. Но Кейси с радост забеляза, че доброто му сърце скоро взе връх и той се върна към всекидневните си занимания. Предчувствие за есен се носеше из въздуха, особено през нощта, и това много се харесваше на всички. Кейси се готвеше да преживее първата си австралийска зима. Тя научи от Бен, че юли е най-студеният месец, но рядко бивал извънредно студен. Почти не валяло сняг, освен в най-високите части на Сините планини, и макар че температурите по крайбрежието оставали умерени, по-навътре покрай река Хоксбъри имало и силни студове, които често унищожавали реколтата.
При едно от пътуванията си до Сидни, когато беше отишъл да продаде реколтата и овцете си на правителствените складове, Рой се върна с топли наметала за Марта и Кейси. Кейси нямаше търпение да настанат по-студени дни и по-приятни нощи, когато щеше да заспива по-лесно.
Но продължителното отсъствие на Деър много я притесняваше. Нощ след нощ тя се мяташе неспокойно, преживявайки в съня си магията на неговите ръце и устни, усещаше как непрестанно я довеждат до екстаз. Никога повече нямаше да познае насладата на неговото любене. Защото щом се върнеше — ако изобщо се върнеше, — тя трябваше да замине, независимо колко убедителни биха били аргументите му в полза на оставането й.
Още от деня, когато Деър замина, отношението на Марси към Кейси се промени драматично. Тя вече не се държеше взискателно или властно, а по-скоро приятелски. Това беше толкова необичайно, че Кейси стана подозрителна и изобщо не й вярваше. Доскоро тази жена рядко беше намирала добра дума за нея, защо отсъствието на Деър да промени това положение? Ето този въпрос Кейси си задаваше непрекъснато.
Но колкото повече време минаваше, толкова по-малко Кейси се безпокоеше за Марси. Нямаше вест от Деър, вече седмици наред; не че тя очакваше да получи, но все пак таеше надежди. Почти два месеца след заминаването му Кейси разбра със сигурност, че той е оставил част от себе си у нея. Беше бременна. Първия път, когато пропусна месечното си течение, почти не обърна внимание. Но когато и следващия месец измина, всички признаци вече сочеха, че близостта им е дала неочакван плод.
Защо сега, безмълвно се вайкаше Кейси. Нищо не се беше случило миналите пъти, когато бяха заедно. Какво беше толкова различно последния път? Възможно ли е невероятната наслада, която той й беше дарил, да е направила утробата й по-възприемчива? Каквато и да беше причината, след седем месеца тя щеше да роди детето на Деър — в срам и унижение. Не, едва не подскочи тя, не в срам, но от любов. Единственото, което нямаше да направи, беше да посрами семейството на Деър, не и след всичко, което те бяха направили за нея. Преди бременността й да започне да личи, щеше да вземе оскъдните си спестявания и да замине да си търси късмета другаде. Със сигурност щеше да се намери някой в Нов Южен Уелс, който да е склонен да я наеме на работа.
Дилемата на Кейси стана нетърпима, когато в един хладен есенен ден Бен започна да крои планове за завръщането на Деър. Юли наближаваше, вече се забелязваше сняг по високите върхове на Сините планини. В този ден Марси потърси Кейси за разговор. Намери я сама в зеленчуковата градина, заета да събира последните летни плодове.
— Кейси, може ли да поговорим? — запита приветливо Марси.
— Не мога да си представя за какво имаме да говорим двете — отвърна Кейси; не беше в настроение за сблъсъци.
Току-що беше повърнала и коленете й още трепереха.
— Ела вътре, тук е доста хладно за мене. Няма никой, можем да поговорим в приемната.
Не допускайки отказ, Марси се обърна рязко и тръгна към къщата. Кейси се намръщи, но я последва.
— Така е по-добре — каза Марси, като отиде към камината, която гореше, за да прогонва студа. — Знаеш, че Деър скоро ще се върне у дома, нали? — Кейси кимна предпазливо. — И трябва да ти е ясно колко неудобно е той да живее тук, под един покрив с тебе.
— Не увъртай, Марси. Какво искаш?
— Само това, че вече е време да се преместиш. Длъжница си ми, Кейси. Сега искам да си платиш дълга.
— Какъв дълг? Не ти дължа нищо, доколкото ми е известно.
— Деър не ти ли каза? Бях сигурна, че ти е казал. Ако не е, значи е време да го узнаеш — заяви Марси, вече със суров глас. — Явно съпругът ми е имал… други неща предвид, когато е бил с тебе. Той е прекрасен любовник, нали?
— О! — изпъшка Кейси, ставайки яркочервена.
Деър беше ли казал на Марси за… невероятната им нощ?
— Да не мислиш, че не знам? — продължи злобно Марси. — Независимо какво си мислиш, аз не съм глупачка. Деър е извънредно мъжествен и целомъдрието не спада към добродетелите му. Не е бил в моето легло, предполагам, че е бил в твоето. Намесата ти в живота ни не позволи на нашия брак да успее.
Кейси смяташе, че съюзът им е бил обречен още от самото начало. Но вместо да спори, предпочете да смени темата.
— Спомена, че съм ти длъжница. Какво точно ти дължа?
— Свободата си — отговори Марси. — За да ми достави удоволствие, баща ми уреди твоето помилване и облекчаването на присъдата на Робин. Полковник Джонстън дължеше някои услуги на татко. Те са близки приятели от много години насам. Заради мене татко се съгласи да помоли Джонстън да те освободи и да пусне Робин от каменовъглените мини.
Изражението на Кейси — ето това искаше да види Марси. Не мислеше, че е проявила извънредна жестокост. Само искаше това, което по-право си беше нейно. Докато Кейси останеше да живее в имението Пенрод, дотогава нямаше да има бъдеще за нея и Деър.
