Тя трескаво се вкопчи в раменете му. Но Деър я стисна още по-здраво, заровил лице в нежната й плът. Напускайки света на свързаните мисли, Кейси усети как той се плъзва нагоре и мъжествеността му я завладя. В това сливане нямаше никаква нежност, ръцете на Кейси държаха Деър в плен, тя повдигаше седалището си, за да посрещне тласъците му, отново и отново, все по-силно, все по-бързо. Тя се държеше отчаяно за него, докато експлозиите разтърсваха тялото й, усещаше силното треперене на стегнатото му тяло под пръстите си, докато двамата заедно се изкачваха към върха на екстаза.
17
Дневната светлина обля земята внезапно и Деър, както винаги, се възхити на гледката. Той се беше събудил само преди мигове и лежеше тихо, наблюдавайки спящата Кейси; знаеше, че я е изтощил с любенето си. Дори заспала, тя го трогваше дълбоко. Всяка извивка на тялото й беше прекрасно оформена; заоблените гърди с техните набъбнали розови връхчета, нежната издутина на седалището, която преминаваше в дълги, стройни крака, златистият оттенък на кожата й, тихо проблясваща под фината пелена на избилата по нея пот.
— По дяволите! — изруга той тихо.
Никога нямаше да може да тръгне, ако се задържеше тук още един миг. С неохота, внимавайки да не я събуди, отдръпна ръце от топлото тяло на Кейси и стана, за да се облече мълчаливо. Сякаш спомнил си нещо, свали пръстена с инициалите си, който винаги носеше, и го остави в ръката й, затваряйки пръстите й около него. Тя се размърда, но не се събуди.
Деър излезе в кухнята, без да разбере, че Марта и Робин са седнали тихо на масата, наслаждавайки се на чаша чай, преди да започнат деня си. Това се беше превърнало в навик у Робин; той обожаваше утринните си срещи с Кейси, която поради някаква необяснима причина тази сутрин не се беше появила в обичайното време. В мига, когато Деър се измъкна от нейната стая, причината за закъснението й стана съвсем ясна. Вдълбочил се в собствените си мисли, Деър нямаше да ги забележи, ако не беше тихото ахване на Марта.
Учудването накара лицето му да пребледнее и да добие цвета на пепел, докато вниманието му се съсредоточаваше върху двамата, седнали край кухненската маса. Изненадата му отне дар слово и той изстена вътрешно, проклинайки лошия си късмет. Марта бързо извърна лице, но дръзкият поглед на Робин издаваше несъмнено презрение. Думите бяха излишни, затова Деър не проговори, а само кимна, преди да излезе набързо от кухнята. За нищо на света не беше искал това да се случи, но беше твърде късно за угризения, отдавна бе отминал моментът да поправи бъркотията, която бе натворил.
Марси още спеше, когато Деър нахлу в стаята, която никога не бяха споделяли като съпрузи. Събуждайки се, тя се учуди, когато го видя да отваря чекмеджета и скринове, където стояха дрехите, които още не беше преместил в стаята за гости.
Надигайки се в леглото, Марси започна да наблюдава Деър през присвитите си клепачи. Когато той не направи никакъв опит да обясни действията си, тя взе нещата в свои ръце.
— На какво дължа това удоволствие, Деър? — измърка Марси, стаила гнева си под повърхността на любезните думи. — Това е първият път, когато сме заедно в тази стая. Означава ли, че най-накрая си си възвърнал здравия разум?
— Както сама виждаш, събирам си нещата — подхвърли той през рамо. — Напускам имението Пенрод.
— Напускаш? Къде отиваш? Ами аз?
— Заминавам с експедиция, която ще изследва Сините планини. Ако имаме късмет, ще се върнем към юли. Но не разчитай на това. Ако намерим път през планините, вероятно ще остана там, за да помогна да се основе нова колония.
— Господи, Деър, хората опитваха и не се върнаха от тези проклети планини! — възрази Марси. — Не можеш да отидеш!
— Решил съм — отговори Деър, извръщайки се, за да застане с лице към съпругата си. — Не мога да живея така. Бракът ни е фарс и двамата се чувстваме нещастни. Същото е и с Кейси.
— Тогава я отпрати, скъпи — замоли се Марси, усещайки, че всеки момент ще изпадне в паника. — Ако я няма, ние двамата ще се разбираме по-добре. Знам, че нещата могат да бъдат подобри, ако дадеш шанс на брака ни.
— Съжалявам, Марси. От една страна, съм ти благодарен за всичко, което направи, за да освободиш Кейси и да облекчиш участта на Робин. Но друга част от мене те ненавижда, задето разруши живота на всички ни, когато настоя за този съюз без любов — изрече с горчивина Деър.
— Не! Не го казвай! — извика Марси, скачайки от леглото, за да се хвърли към него. — Не ме оставяй.
Сваляйки ръцете й от врата си, Деър без никакво угризение я отстрани от себе си. Погледът на присвитите й очи стана още по-остър, докато тя го изучаваше внимателно, забелязвайки тъмните сенки под очите му и наболата брада; носеше същите измачкани дрехи, с които го беше видяла предния ден. Изглеждаше така, сякаш… Набръчквайки нос, тя го нападна разгорещено:
— Идваш от нея, нали? Вониш на секс! Вместо да прекараш последната нощ в моето легло, където ти е мястото, ти си бил с Кейси. Копеле такова!
— Бях там, където исках да бъда — каза загадъчно Деър.
— Ами аз? Какво да правя, докато тебе те няма?
— Прави каквото искаш — сви рамене Деър с пълно безразличие. — Може би баща ти ще се зарадва, ако му гостуваш за повечко време — предложи той. — Но ако решиш да останеш тук, татко ще се погрижи да имаш всичко необходимо… стига да се държиш както трябва — предупреди я той строго.
Извиквайки цялата си присъща гордост, Марси изправи тесните си рамене, отказвайки да се пречупи в негово присъствие.
Когато усети, че лицето й е придобило стоическо изражение, тя каза:
— Сбогом, Деър. Желая ти късмет. Макар че може би няма да се съгласиш с мене, аз винаги съм се грижила за твоите интереси. Може би един ден ще го оцениш.
Кейси се протегна лениво, мускулите й протестираха срещу изтощителната нощ, която беше споделила с Деър. Великолепна нощ, най-фантастичната в живота й. Той беше направил раздялата им нещо изключително със своята нежност, внимание и старание да й даде толкова наслада, колкото изобщо беше възможно. Тя вече не се съмняваше в любовта му, защото никой мъж не бе достатъчно добър актьор.
От момента, когато отвори очи, Кейси интуитивно осъзна, че Деър го няма. Не само в леглото й, но и в къщата, и в живота й. Тя почувства празнота в сърцето и болка в душата. Разбирайки, че отдавна е минал моментът, когато обикновено се появяваше в кухнята, за да започне деня, тя побърза да стане, внезапно осъзнавайки, че в центъра на затворената й длан има някакъв твърд предмет. Разтваряйки полека пръсти, тя се взря с благоговение в златния пръстен, който Деър беше оставил в ръката й. Вдигна го към светлината и видя, че това е пръстенът с инициали, който той постоянно носеше на пръста си, фактически рядко го сваляше. Това, че беше пожелал тя да го има, представляваше неопровержимо доказателство за любовта му. Само да й беше повярвал достатъчно, за да й обясни причината да се ожени за Марси, вместо просто да прави неразбираеми намеци.
След малко Кейси влезе в кухнята, без да знае, че Марта и Робин са видели преди малко Деър да излиза от стаята й. Робин беше вече излязъл, но Марта стоеше край огнището и бъркаше нещо в едно гърне. Рой и Бен вече бяха закусили и излезли.
— Успах се — каза плахо Кейси, свеждайки поглед.
Ако беше вдигнала очи, щеше да види, че Марта я гледа със съчувствие.
— Няма значение, Кейси — отвърна по-възрастната жена. — Всеки има нужда от малко почивка от време на време. Седни и хапни. Рой и Бен излязоха на полето преди няколко часа, а Деър…
— Деър го няма — каза унило Кейси и гласът й трепна в сподавен хлип. — Никой не е казвал, че животът е лесен. За мене никога не е бил.
— Видях Деър да излиза от стаята ти рано тази сутрин — разкри Марта, снишавайки глас. — Помислих,
