среши косата си, надявайки се еднообразното занимание да я успокои, да я откъсне от мрачните й мисли.
Възможно ли беше едновременно да мрази и да обича един мъж, запита се тя унило. Чувстваше, че се люлее на тънкия ръб между тези две емоции, и ако останеше повече време в имението Пенрод, душевното й здраве щеше да е сериозно застрашено. Нито веднъж през изминалите седмици Деър не обясни защо така прибързано се бе оженил за Марси в самия ден, когато тя беше получила свободата си. Защо? Със сигурност той не бе страхливец, който се плаши да не го одумват. И Бен, и Рой не отронваха нито дума по въпроса, упорито въздържайки се от коментари по повод женитбата на Деър. Макар че и двамата мъже се държаха учтиво с Марси, никой от тях не й засвидетелстваше топлотата, дължима на член на семейството. Всичко това действаше ужасно объркващо на Кейси и само още повече подсилваше решимостта й да напусне фермата.
Потънала в мислите си, тя не чу как Деър влезе в стаята. Нещо друго й подсказа присъствието му. Неповторимото чувство, тръпнещото вълнение; всепоглъщащото усещане, че я привлича нещо, на което не може да устои — всичко това накара сетивата й да се фокусират, тя рязко обърна глава и го видя.
Деър спря само на няколко стъпки от мястото, където Кейси седеше и решеше косата си; пламъчето на свещта и лунната светлина я превръщаха в неземно същество, прекалено красива, за да бъде простосмъртна. Дългата й червена коса представляваше прекрасна рамка за деликатно оформените черти на лицето, пълните устни и високите, екзотични скули. Крехки рамене с цвят на слонова кост преливаха в изпъкнали, високи гърди и тясна талия. Тя беше стройна като тръстика, невероятно гъвкава и той я обичаше така страстно, че би умрял за нея. Ако не можеше да има Кейси, би посрещнал смъртта си, без да се люби с никоя друга жена.
Кейси се изправи полека, за да се озове лице в лице с него. Той се взираше омаян в неземното същество, окъпано в лунни лъчи, в чиито зелени очи блещукаха тайнствени светлинки. Озарено в златисто сияние, деликатното й тяло, облечено само в тънката риза, изглеждаше невеществено, докато танцуващите светлинки позлатяваха раменете й и целуваха сладките заоблени линии на хълбоците. Дългата разпиляна коса се спускаше по красивия й гръб, стигайки до талията, като ярък магьоснически ореол, който зашеметяваше сетивата му.
В продължение на един безкраен, прекрасен миг двамата останаха вгледани един в друг, а въздухът помежду им се изпълваше с напрежение и копнеж. После изведнъж се озоваха в прегръдките си, а копнежът, жаждата, изгарящото желание, което бушуваше у тях като горски пожар, им отне и последните остатъци от самоконтрол. Никой от двамата не беше искал това да се случи, но нищо не можеше да го предотврати. Самата съдба ги тласна към експлозивно сливане, предизвикано от страст, граничеща с лудост.
Цялата сладост на тялото й се преливаше в Деър, който шепнеше името й със страстно желание, с копнеж, който надминаваше и най-лудото въображение, с алчност да докосва кожата й, удавен в зелените дълбини на очите й.
Кейси не можеше да отиде никъде другаде освен в прегръдките на Деър, ръцете й се вдигнаха неспокойно към раменете му, докато очите й се вглеждаха в бездънните дълбини на сивите му очи, внезапно потъмнели от желание. Тя не видя там студенина, нито нещо, което да ги разделя, само отдаване и нежност, които накараха сълзи да избият в очите й.
Какво правеше той тук, запита се тя, не искайки да наруши нежното мълчание. Безкрайни въпроси и диви предположения се блъскаха в ума й, пораждайки у нея вихри на объркване, от които главата й се замайваше. Да не би да е дошъл да търси задоволяването, което съпругата му не му дава? Или да й обясни защо е избрал да се ожени за Марси? Задавена от бликащите си емоции, тя изведнъж осъзна, че това няма никакво значение.
Чувства, които само Деър можеше да събуди, изригнаха от бездните на нейното същество и я погълнаха без остатък.
Той обхвана лицето й с големите си ръце и започна да целува челото, клепачите, носа, устните й, обсипвайки ги с леки, чувствени милувки. Кейси потръпна в наслада, когато той погали гърба и хълбоците й. Без да искат, двамата се устремиха един към друг, пленени от взаимния си копнеж, обхванати от желанието, което проникваше през бариерите на плътта, за да съедини душите им. Ръцете й неволно започнаха да бродят по тялото му, топло под допира на пръстите й, пулсиращо със силата на мъжествеността. Задавен стон се изтръгна от устните му.
В желанието си само да й се възхити, може би за последен път, Деър внимателно свали ризата й и падна на колене, целувайки и галейки нежната кожа на талията и корема, докато ръцете му галеха и милваха гърба и седалището й. Тя затвори очи пред замайващото опиянение, а после ги отвори, за да види главата му да се спуска надолу. Той обхвана задничето й, притегли я към себе си и зарови търсещата си уста в огнените къдрици между бедрата й. Устните и езикът му я вкусваха жадно, наслаждавайки се на сладостта й, която тъй дълго му беше отказвана. Тя трепереше цялата, острите иглички на разкъсващата наслада се впиваха в нея, докато предизвикателният му език търсеше и изследваше скритите й дълбини. Чувството беше неповторимо, великолепно, караше я да тръпне цялата, спирайки дъха й и правейки света да се люлее лудо наоколо й.
За първи път, откакто той беше влязъл в стаята, Кейси проговори, изричайки задъхано:
— Деър! О, Деър, моля те!
Издаде лек стон, започвайки да се движи в ритъм срещу набезите на търсещата му уста. Остро поемане на дъх предупреди Деър, че кулминацията й е близка, че скоро няма да може да я контролира, затова той нерешително се отдели и устата му се плъзна нагоре, проправяйки огнена пътека към устните й.
— Не точно сега, любов моя. — Измъченият му глас трепереше от потискани чувства. — Искам тази вечер да изпиташ повече радост, отколкото някога си познала. Искам те готова за мене така, както никога досега не си била.
Защото това ще бъде последният ни път, помисли той, но без да го изрича.
Как беше възможно да се възбуди повече, отколкото вече беше, запита се разсеяно Кейси. Той само трябваше да я погледне и тя се стапяше. Дълбоките му целувки и изгарящият допир на ръцете и устните му я бяха възбудили отвъд всичко познато. Огнени езици от желание я облизваха безмилостно; тя беше гореща и влажна, почти полудяла от желание да се съедини с него.
Вече нямаше никакво значение, че Деър има съпруга, и утре щеше да има достатъчно време да се самообвинява.
Пръстите й минаха с любов по очертанията на лицето му, запомняйки го за предстоящите дълги, самотни дни. Устните й вкусиха неговите в горчиво-сладки целувки, изпълнени със съзнанието, че тази вечер ще бъде последният път, когато можеха да бъдат заедно по този начин. Тя можеше да му предложи тялото си, да му даде сърцето си, но той никога нямаше да й принадлежи. Само смъртта можеше да го освободи, за да предяви претенциите си към нея, въпреки лудото желание, което изпитваха един към друг. Ако тази нощ беше всичко, което им беше позволено, тя се закле да я направи нощ, която щяха да запомнят завинаги.
Страстта им се разгоря като необуздана лятна буря, жадните им усти се срещаха в сблъсък, трескавите им ръце се търсеха и докосваха. Тя разкъса дрехите му, искаше и той да бъде гол като нея. Нямаше утре, нямаше вчера, само днес и тази стая, този мъж и любовта. С едно грациозно движение той я вдигна на ръце и нежно я положи на леглото, а пружините се отзоваха с тих протест, когато той се отпусна до нея и ръцете му я притеглиха, сливайки двете им тела в едно.
Пламъци забушуваха, когато телата им се докоснаха и устните им се сляха. Копнеейки за допира й, Деър прошепна дрезгаво:
— Докосни ме.
Взе ръката й и я плъзна надолу по тялото си. Тя остави ръката си да последва неговата, минавайки покрай гъсталака, който ограждаше колоната от стомана между бедрата му. Ръката й нерешително започна да го изследва, за да докосне гладкия връх, което го накара да изпусне влага, подобна на блестяща дъждовна капка. Членът му беше невероятно чувствителен към нейния допир и тя усети наслада, когато той остро си пое дъх, докато пръстите й пътуваха по смайващата му дължина. Тя отново го обхвана, възхищавайки се на мъжествената му твърдост и усещайки как той пулсира.
