— О, господи — изстена той, притискайки ръката й. — Да, точно така. Не спирай, любов моя. О, господи, да…
Дълбока въздишка отекна в гърдите му, той не можеше повече да понася чувствената й атака.
Сграбчвайки я през кръста, Деър я сложи под себе си и устата му се впи в нейната. Устните й се разтвориха, позволявайки на езика му да се пъхне вътре, за да я дразни и милва. Снишил глава, той започна да възбужда гърдите й, като най-напред взе едното розово връхче в устата си, а после другото. Чувството беше прекрасно. Топло, влажно и невероятно еротично.
Той влезе в нея с бавни, чувствени движения и с галещо полюляване на хълбоците. Това я вдъхнови да го поеме дълбоко в себе си, за да се задвижи заедно с него, да му помогне да облекчи сладката болка в центъра на съществото й. После започнаха равномерните тласъци, отначало плавни, а след това дръзко, настоятелно, умело и телата им се сляха в извечния ритъм на любовта, докато сърцата им биеха като едно. Огън бликаше там, където плътта им се съединяваше, но той бледнееше в сравнение с вихрения сблъсък на душите им. Те се издигаха нагоре по спиралата, докато не се залюляха опасно на ръба. И с един мощен, дълбок тласък двамата полетяха към звездите. Когато устните им отново се срещнаха, имаха вкуса на сълзи и всеки беше сигурен, че са неговите.
Заспаха прегърнати, но само колкото да се възстановят. Толкова много неща искаше да й каже, а толкова малко време имаше.
— Спиш ли, любов моя? — запита той, докосвайки с устни слепоочието й.
Не искайки да прогони магията, Кейси не отговори веднага.
— Будна съм, Деър.
— Прости ми, Кейси. Не исках това да се случи. Да си нещастна е последното, което бих искал.
— И аз не исках да се случи.
— Когато съм насаме с тебе, губя всякакви задръжки. Исках само да поговоря с тебе тази вечер, да ти кажа, че не е необходимо да си тръгваш оттук. Но всичките ми добри намерения се изпариха в момента, когато те погледнах. И с тебе беше така, струва ми се…
Кейси сведе очи, признавайки, че той говори истината.
— Точно затова трябва да замина, Деър. Това, което съществува между нас, е твърде опасно, за да го отричаме. Но ти направи своя избор, когато се ожени за Марси, и аз нямам право да се намесвам. Няма да бъда твоя любовница. Не мога да прекарам живота си в очакване да решиш коя нощ ще дойдеш при мене и коя ще принадлежи на съпругата ти. Няма да те деля. Гордостта ми не го позволява. Тази нощ, няма да се повтори.
— Знам, любов моя — съгласи се Деър с тъга в гласа. — Ти заслужаваш нещо по-добро. Но не можеш да си тръгнеш оттук. Безопасността ти означава много за мене. Макар че не мога законно да предявявам претенции към тебе, мога да те закрилям по други начини. Точно затова реших да замина. Знам колко е болезнено присъствието ми за тебе и не мога да понеса ти да страдаш.
— Деър! Не! Това е твоят дом. Ако някой трябва да си замине, ще съм аз. Не можеш да изоставиш семейството си. Ами Марси? — Внезапно тя си спомни нещо, което Марси й беше казала. — А ако тя носи детето ти?
Горчив смях се изтръгна от гърлото на Деър.
— Това е невъзможно.
Озадачено изражение сбърчи челото й.
— Откъде можеш да бъдеш сигурен?
— Повярвай ми, Кейси, Марси няма да има дете от мене.
Отхвърляйки всяка предпазливост, Кейси запита:
— Не я ли обичаш?
— Да я обичам? Чувствата ми към Марси са най-различни, но никое от тях няма дори и най-малка прилика с любовта.
— Защо се ожени за нея? — Внезапно тя се изчерви, отговорът беше прекалено ясен. — Не, не ми казвай, знам. Не съм добра партия. Аз съм бивша затворничка, убийца, а ти си меринос. Очевидно си се разколебал и не си поискал да вземеш жена като мене за съпруга. Разбирам. Любовта няма нищо общо с това.
— Грешиш, любов моя — възрази разпалено Деър. — Бракът ми с Марси беше част от сделка, която сключихме с нея. Тя изпълни своята част и аз се чувствах задължен да изпълня своята. Тя поиска брак и аз се подчиних, макар силно да подозирам, че тя най-накрая е осъзнала грешката си. Името ми е всичко, което някога ще получи от мене.
Усещайки, че вече е разкрил повече, отколкото бе искал. Деър млъкна.
— Просто трябва да ми вярваш, любов моя, когато ти казвам, че се ожених за Марси не по свой избор. Не я обичам и не спя с нея, макар че тя би искала нещата да са различни. Ти си единствената жена, която някога съм обичал.
Кейси искаше да вярва на Деър, но й бе трудно да си го представи принуден да извърши нещо против волята си. Нима мисли, че като изповяда любовта си, това ще намали болката й? Тя не съжаляваше, че се любиха тази вечер. Напротив, приветстваше го, радваше му се, но това не биваше повече да се случва.
— Съжалявам? Деър, трудно ми е да ти повярвам. Можеш ли да ме обвиняваш? Благодарна съм за всичко, което семейството ти направи за мене, и ако това е някакво утешение, и аз те исках тази вечер. Ако не се беше любил с мене, щях да бъда дълбоко разочарована. Това е спомен, който ще пазя до края на живота си. — Тя замълча, за да си поеме дъх, и продължи: — Заминавам утре.
— Не, Кейси — отвърна късо Деър. — Вече ти казах, че аз ще замина. Научих за експедиция, която се събира в Парамата, за да изследва Сините планини. Няма достатъчно земя в Нов Южен Уелс, за да задоволи овцевъдите. Мъже като Маккартър гледат на запад за ново разширение, с надежда да намерят за стадата си по-зелени пасища. Те финансират проучването и аз реших да се присъединя към тях. Още има много време, преди да настъпи зимата, ще намерим път през планините и ще се върнем.
— Деър, чувала съм за хора, загубили се в тези планини — възкликна Кейси в тревога в гласа. — Помисли за трудностите, за опасностите. Други са се опитвали и не са успели.
— Решил съм го вече, Кейси. Ще загубя здравия си разум, ако остана тук с Марси. Отдавна мислех да отида някъде другаде.
— Казал ли си на баща си? Или… на Марси?
— Вече говорих с татко. Той не е особено въодушевен от решението ми, но разбира защо го правя. Колкото до Марси, смятам да й кажа много скоро.
След сблъсъка си с Робин тази вечер Деър разбра, че не може да остане във фермата. Мисълта друг мъж да докосва Кейси го подлудяваше от ревност. Но както Робин беше изтъкнал много уместно, той нямаше право да се намесва, нямаше право да изисква любовта й, независимо колко доброволно му я даваше тя.
— Деър, бих искала… иска ми се…
— Не го казвай, любов моя — изрече меко Деър, — защото не мога да понеса мисълта, че не съм в състояние да удовлетворя желанието ти. Имаме само тази вечер. Нека остана при тебе.
Кейси нямаше силата да му откаже, нито пък искаше да го стори, когато срещна очите му. Очи с променящ се сребрист цвят, който можеше да става лазурен като лятно небе, сив като бурно море или да добива опасния блясък на толедска стомана.
— Люби ме пак, Деър. Дай ми спомени, е които да запълня идващите празни години.
Снишил глава, той вкусваше устните й, а ръцете му галеха и милваха бедрата й, докато тя не започна да стене, слабините й вече пламтяха за неговия допир, а после въздъхна омаяно, когато умелите му пръсти започнаха да вършат чудеса с нея. Ръцете му пътуваха нагоре от глезените към вътрешната повърхност на бедрата, спирайки за миг в ямката зад коленете. Нежно, но решително той разтвори краката й. Главата му се сведе и Кейси почувства влажната грапавост на езика му.
— Деър — изстена тя отмятайки назад глава в екстаз.
Големите му ръце обхванаха седалището й, езикът му започна умело да дразни втвърдената пъпка на желанието, скрита сред меките гънки на набъбналата й плът. Първите сладки тръпки на насладата я тласнаха към ръба на лудостта.
