врата привлече вниманието на Кейси. Устните й се извиха нагоре в радостна усмивка, когато високата фигура на Робин се показа на прага.
— Робин! — извика тя, хвърляйки се в широко разтворените му обятия. — Най-накрая дойде!
Начинът, по който я прегърна, говореше, че и той също много се радва да я види.
Когато най-накрая я пусна, Робин каза:
— Дадоха ми облекчена присъда, Кейси, и сигурно това се дължи на влиянието на Рой. Свободен съм да се наема на работа там, където реша, затова се запътих право насам. Слава на бога, че имах добри ботуши, защото извървях целия път дотук пеша. Но кажи ми за себе си. И ти ли получи облекчена присъда?
— Не знам как е станало това, но Рой сътвори чудо. Еманципираха ме. Ела, седни — подкани го тя, повеждайки го към един стол. — Гладен ли си?
— Прегладнял — каза Робин, потупвайки хлътналия си корем. Марта, която беше в кухнята при пристигането му, предложи:
— Ще приготвя нещо. Има пресен хляб, току-що изваден от фурната, студено овнешко и пай с боровинки от снощната вечеря.
Робин се обърна, погледа Марта, но не я позна. После нещо в плахата й усмивка му помогна да осъзнае коя е тази жена.
— Марта? Господи, жено, какво си направила със себе си? Нямаше да те позная.
Макар че слабата, кокалеста жена не се беше превърнала само за една нощ в строен лебед, преображението й бе смайваща. Сега се виждаше, че в нея има много неща, които я правеха привлекателна, дори красива.
Марта се изчерви прелестно, поласкана, но несвикнала на похвали. Макар че много беше обичала своя Джереми, той не беше по излиянията и рядко й беше правил комплименти.
Усещайки смущението й, Робин каза:
— Много ще се радвам да опитам от твоя хляб, Марта, а студеното овнешко и боровинковият пай са истински празник за човек, умиращ от глад.
Замаяната жена само кимна с глава и се захвана да пълни чинията на Робин. Струваше й се, че е прекалено измършавял за внушителното си телосложение.
Оглеждайки критично приятеля си, докато той се хранеше, Кейси също помисли, че е прекалено слаб. Плътта като че ли се беше стопила върху костите му от последния път, когато го беше видяла. Лицето му беше издължено, челото — набраздено от трайни бръчки на изтощение. Ясно се виждаше, че последните седмици не са били леки за него. Някога здравият му загар беше избледнял до мръсножълто, изтънялата му кожа лъщеше болезнено. Нищо чудно, че Тим ненавиждаше каменовъглените мини и бе рискувал живота си, за да избяга оттам.
Робин въздъхна доволно, когато Марта постави едно сочно парче пай пред него.
— Ще ме разглезиш, момиче — ухили се той и в усмивката му блесна някогашният Робин.
— Сигурна съм, че Деър много ще се радва да те види — каза Кейси, когато той се нахвърли върху пая.
— И аз нямам търпение да се видя с него — каза той, дъвчейки замислено. — Със съпруга като тебе сигурно е неимоверно щастлив. Знаех си, че така ще бъде.
Макар да не го казваше като благопожелание, думите му бяха пропити с тъга. Защо той не беше имал късмета да спечели любовта на Кейси?
Кейси се напрегна, внезапно разбирайки, че Робин не е можел да знае за Деър и Марси.
— Робин, аз не съм…
Думите замряха в гърлото й, когато вратата се отвори и в кухнята влезе Деър.
— Робин! Божичко, колко се радвам да те видя! Бърлу беше в двора, когато си пристигнал, и нямаше търпение да ми го каже.
— Марта и Кейси погрижиха ли се за тебе? — запита той, оглеждайки доволно пая. — Случайно да ви се намира още едно парче от този пай? И чаша чай, ако не ви затруднява твърде много.
— Идват — усмихна се широко Марта.
Макар че говореше с Марта, очите на Деър се впиваха в Кейси. Като забеляза накъде гледа приятелят му, Робин се усмихна под мустак. Явно Деър беше много влюбен в съпругата си и макар че малко му завиждаше, на Робин не му се зловидеше щастието, което приятелят му напълно заслужаваше.
— Марта е станала чудесна готвачка — похвали я Робин. — И предполагам, че трябва да ти изкажа моите поздравления, приятелю. Когато ме посети в затвора, ти ми разказа за плановете си да се ожениш за Кейси. Кога се случи това щастливо събитие?
Деър се изчерви, искаше му се да бяха сами, за да обясни нещата както трябва. Никак не му се искаше да говори пред Кейси и да утежнява болката й.
— Ние с Кейси не сме…
— Струва ми се, че чух гласове — изрече сладко Марси, влизайки в кухнята. — О, Деър, скъпи, какво правиш у дома по това време на деня? Ах — ахна тя, когато погледът й падна върху Робин. — Виждам, че най-накрая си дошъл.
Приближавайки се към масата, където седяха двамата мъже, Марси спря пред Деър, наведе се и го целуна по устата. Робин зяпна и очите му премигаха няколко пъти, не можейки да повярва на видяното. Деър и Марси? Като погледна към Кейси за обяснение, той видя, че тя се беше измъкнала тихомълком от кухнята след сценичното влизане на Марси. Обърна се към Деър с обвиняващ поглед. Забелязвайки объркването на Робин, Марси реши да го осветли възможно най-бързо, без да остави у бившия затворник и най-малкото съмнение за положението й в живота на Деър.
— Деър, каза ли на Робин добрата новина за нас?
— Тъкмо щях да му кажа, Марси, когато ти влезе — отговори нетърпеливо Деър.
— Добра новина ли? — запита Робин, поглеждайки от единия към другия. — Ти и Марси?
— Ние с Деър се оженихме преди почти цял месец — изгука Марси, преди Деър да успее да измисли подходящ отговор.
— Марси — каза той сурово, — сигурен съм, че имаш работи за вършене. Защо не оставиш обясненията на мене? Ние с Робин имаме да говорим за много неща.
— Много добре — нацупи се тя, хвърляйки тъжен поглед към него. — Ще се видим на вечеря, скъпи.
Полюлявайки съблазнително поли, Марси отплува от стаята.
— По дяволите, Деър, надявам се да имаш добро обяснение — избухна Робин. — Мислех, че ти и Кейси…
Предупредителният поглед на Деър го накара да замълчи.
— Нека излезем навън, Робин — предложи той, като се изправи. — Не оставяме Марта да си върши работата.
Робин кимна и последва приятеля си.
Когато излязоха от кухнята, Робин засипа Деър с въпроси.
— Вярно ли е? Наистина ли си женен за Марси? Мислех, че обичаш Кейси. Ако Марси е твоя съпруга, какво прави Кейси тук? Сигурно не е прислужница! Какво, по дяволите, става тук, Деър?
Седмици преди този момент Деър беше решил да държи истината за брака си в границите на семейството. Това означаваше, че и Робин не бива да знае нищо, подобно на Кейси, абсолютно нищичко около подробностите за прибързания му брак. Понеже познаваше приятеля си, Деър знаеше, че разбере ли истината, ще се почувства ужасно виновен, както би се почувствала Кейси. Единственото му спасение бе надеждата, че може да задържи приятелството на Робин, без да издава прекалено много от истината.
— Не ти дължа обяснения, Робин — изрече късо той, — ще кажа само, че съм женен за Марси. А татко убеди Кейси да се върне тук въпреки възраженията й. Тя разбра, че не може да оцелее сама в Сидни. Татко смяташе тя да бъде наша гостенка, но Кейси настоя да работи срещу заплата.
— Кога се ожени за Марси? Преди Кейси да бъде помилвана или след това? — запита строго Робин.
Деър се изчерви и отговори:
— В същия ден.
— Защо? Господи, Деър, не можа ли да почакаш? Кейси те обича и знам, че и ти я обичаш. Какъв човек си ти?
